Румен Петков: Ще ни помогнат цветовете

Изложба живопис на художника Румен Петков

Откриване: 14 септември 2010 г. от 18.30 ч. Новотел - Пловдив, ул. "Златю Бояджиев" 2 ◊ ЗА ХУДОЖНИКА И ИЗЛОЖБАТА Месец септември е есенното време за изложби в Пловдив. Само в галерия „Жорж Папазов” те са три. Паралелно с „пясъчните” платна върху зебло на Стефан Чурчулиев, правим откриване и в Новотел - Пловдив на художника Румен Петков. Румен Петков завършва декоративно-монументална живопис при проф. Гелов през 1980 г., като преди това е изучил изкусния занаят на керамиката. След 12 години става член на СБХ. Има над 20 самостоятелни изложби. Два пъти участва в Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ”, както и в изложбата на Световния център за изкуства – Токио. Седем години е председател на СБХ в Казанлък, където в момента живее и работи като преподавател по композиция, рисуване и живопис. Цикъл „Рози” и цикъл „Улици”. „Храмове”. „Кафе”, „Музика”, „Самодива”, „Влюбена”. Кратките заглавия буквално описват картините върху платна, които звучат като керамика. Има изображения в един цвят, но по-често – обобщени само в конкретните форми на лица и предмети върху пъстър фон – абстрактен или декоративен. Фин, изчистен рисунък с нежност и изящество на линиите. Помолих Румен Петков да каже няколко думи за изложбата в Пловдив, чиято публика от ценители е известна с високата си критичност: „Изложбата, която представям в Пловдив, е резултат от желанието ми да намеря или задържа ония образи в мен и около мен, които ме вълнуват. Тези образи аз търся и намирам върху платното, за да мога да ги споделя, вече като картини, с публиката, надявайки се да вляза в диалог с нея. Разговорът е необходим не само за да определяме габаритите и посоката на движение, както правят автомобилите. Той е важна част от нашата човешка природа, а чрез колорита и формите ние задълбочаваме смисъла му. Понякога полагаме големи усилия да се  разберем чрез думите, а може би ще ни помогнат цветовете!” Последното изречение четеше мислите ми напоследък – че в словесния Вавилон светът на изобразителното изкуство ни подава спасителна ръка – за разбирателство без думи. А сега сме и в очакване на Две нощи в Нощ на музеите и галериите – 24 и 25 септември, когато липсата на сън ще бъде любопитно преживяване. http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=10668&sid=2

Лили Кючукова: Животът, такъв е животът

C’est la vie

 

Изложба живопис и акварел на художничката Лили Кючукова

Откриване: 12 август 2010 г. от 18.30 ч.

Новотел Пловдив, ул. "Златю Бояджиев" 2

◊ ЗА ХУДОЖНИКА И ИЗЛОЖБАТА

C’est la vie. Има такава песен – Се ла ви. Не ви ли се е случвало: след като някой успее да ви съсипе плановете, използвайки вашето дълго търпение, да си отиде с думите: Се ла ви. Даже много пъти не знае, че C’est la vie означава: Такъв е животът.

“C’est la vie” е мото на новата изложба на Лили Кючукова. Тя е един изключително продуктивен автор - с над 40 самостоятелни изяви. Пет от тях във Франция – в различни градове, няколко в Германия, Холандия... В  самото начало на творческата кариера -  Международното биенале на миниатюрата, Квебек, Канада. Австрия и даже Австралия.

През 2008 г. участва в проекта „Кирилицата” – изложба на пловдивски художници, представена в сградата на Европейския парламент в Брюксел. По жребии й се пада буквата „Ю”. Според творческото кредо на Лили „Ю” е огледалото на Венера, която, по скалата на Парис, получава ябълката като признание за най-красива във Вселената. До огледалото на Венера е изобразена бутилка. Опиянението – нали това e жената: опиум, абсент, отрова, без която силната половина на човечеството не може.

Да, това е Лили. Тя рисува само жени. Миналата година била на непринудена екскурзия из Европа, та минала и през Амстердам. След няколко месеца й открихме изложба: „Витрините на Амстердам”. Била шокирана от това, как във века на високите технологии неприкрито се предлага женска плът на улицата, през тесните витрини, покрай които минават родители с деца.

Жената – купувана и препродавана. Прехвърляна от ръце на ръце. Стока.

Не, в картините на Лили жената звучи различно от това – желана, мечтана, фантазирана.

За нейната живопис проф. Чавдар Попов, доктор по изкуствознание, казва: „фина, деликатна, обвеяна с особена поетичност”.

Картините на Лили ни препращат към „Лудите години” на Франция – годините между двете световни войни. Ужасът от смъртта и екзалтацията от живота – една ексцентрична двойка, която танцува танго и слуша джаз. Времето на Бретон и Бунюел, на Жан Кокто и Коко Шанел. По следите на изгубеното време на Марсел Пруст и Безкраен празник на Хемингуей, когато да си част от изгубеното поколение в Париж, си е направо привилегия.         

Тематично сравняват живописта на Лили с тази на Пиер Бонар – жени, потънали в нега. В очакване, докато не правят нищо. Жената като откровена грешница, но и толкова невинна! Напомня ми кръчмарката на Съмърсет Моъм – дяволски всеотдайната Роуз, жената на всички мъже: „В държанието й имаше някаква обезоръжаваща прямота, от която човек се чувстваше леко. Тя говореше възторжено като дете, което се радва на живота, и очите й непрестанно бяха озарени от покоряваща усмивка.”

Още с Ван Донген – в преливането на цветовете и формите, в еротиката на тоновете.

Макар и завършила графика, Лили Кючукова владее цвета - само с няколко удара на четката може да фиксира лице и така да придаде състояние, материя, обстановка. Всичко е съвсем живо. Сблъскваме се с насладата от истинската живопис, чиято мода сякаш е претопена от концептуалното и суровия минимализъм на новото хилядолетие, лишено от романтика, екстравагантност и изтънчена грация.

Но най-важното, което трябва да се каже за Лили Кючукова, е това, че тя рисува с неуморна страст. Очарователна дама, чиято решителност не се спира пред обема, сенките, светлините, пространството. Пред гмуркането в дълбините на женската психология.

Всяка нейна картина е врата за нашето въображение.

Сякаш чуваме песента на Жак Превер: „Какво е животът, ние не знаем”.

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=10538&sid=2

Никола Манев: "Пламтящи метеори"

Свършат ли тайните, свършва животът...

◊ ЗА ХУДОЖНИКА И ИЗЛОЖБАТА

Наистина Никола Манев е космополитна личност. Най-вече в мисленето, не само заради безбройните си пътешествия и познанства.

Иначе е родом от Пазарджик, но търси своите корени в Чирпан, откъдето е баща му – архитект Стефан Манев. Стефан Манев бил влюбен в света и още повече в Париж. От Париж донесъл подарък на малкия Никола френско таке, на което пишело, че не пропуска вода. Бъдещият художник го нахлупвал на главата си, заставал пред огледалото и се виждал на Монмартр.

Вече 48 години наистина е там: в ателието на площад „Едит Пиаф”. И както обича да казва: „Отидох във Франция и, слава Богу, няма да се върна”. Връща се, но за да замине пак и да рисува.

Отгръщам луксозния каталог на Маестрото с твърди корици, издаден във Франция от Editions Van Wilder. В него са поместени две забележителни студии. На белгийско-френския писател с руски произход Ален Боске, чието семейство, странствайки, е минало и през Варна. И на испанеца Джерард Ксиригуера, който се смята всъщност за френски изкуствовед и куратор на многобройни изложби: „Творбите на Манев достигат пълна зрялост и предлагат квинтесенция на изкуството – от начало и до края винаги с един и същи плам.”
Ален Боске нарича творчеството на художника „лирична геология”: „Цветовете са нереални, така че създават илюзия за съновидение. Формите – гъвкави и в същото време направени сръчно, са напоени с виртуозност във всяко отношение. Това е изкуство, което не дължи нищо на никого и което винаги може да бъде прието като трептяща екстраполация” (метод за намиране на нови стойности).

И все пак! Всеки артист има своите учители.

Никола Манев е ученик на двама художници от голяма величина – Васил Стоилов в България и Морис Брианшон (1899-1979) във Франция.

Брианшон завършва Ecole des Arts Dеcoratifs в Париж и дотолкова се изявява, че на 23 години влиза в комисията на прочутия „Есенен салон”. На 24 става носител на наградата Блументал, с чиято стипендия отпътува за Испания и се повлиява силно от Веласкес. През 1950 г. получава международно признание. Три години по-късно, по покана на британското правителство, присъства на коронацията на Елизабет Втора, а през 1959 пето поколение галеристът Дейвид Финдли му прави изложба в своята галерия в Ню Йорк. Морис Брианшон е един от групата, известна като „художници на поетичната реалност”. Той се дистанцира от авангарда и свързва с френската традиция на Пусен, Коро, Курбе и най-сетне Дерен. Сценограф, илюстратор, живописец - за него казват, че остава единственият наследник във Франция на интимния Бонар. Търсач на таланти, оказва дълбоко влияние на следващото поколение художници като Guy Bardone, Andre Brasilier, Bernard Cathelin, Paul Guiramand…

Тази скоба е необходима, за да разберем по-добре думите на Никола Манев, че за него е много важно да има нещо, което те издига, а не отчайва и унижава. Както и заслугата му в изграждането на мощния монументален стил, изпълнен със светлина и оптимизъм. 

Освен мистични пейзажи, вдъхновени винаги от съвсем конкретни обекти – пустини, каньони, планини, камъни, скалисти местности, пясъци и облаци, любима тема на Маестрото, както се знае, са парижките покриви и комини. Коминът бил контактът с небето, по него си можел да узнаеш много за една къща. Също като художника, светкавица между небето и земята, с очи, които не само гледат, но и виждат.

За Никола Манев са изписани стотици страници, интернет бъка от интервюта с него, той е винаги под светлините на прожекторите, любимец на всички медии, необичайно сладкодумен за човек на четката. Може да се припомни, че в обществен аспект през 2008 г. е отличен със званието академик към Българската академия за наука и изкуство. Факт, който убедително твърди, че пренебрегва. В същото време издава пословичната си суета с друга реплика: „За мен всяко откриване на изложба е Бермудски триъгълник. Надявам се и този път да мина успешно от другата страна. И да знаете, че моята максима за успех е тази на Чърчил – с нестихващо усърдие да преминаваш от неуспех към неуспех.

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=10345&sid=2

Живко Иванов: "Усещане за море"

Изложба живопис на бургаския художник Живко Иванов

◊ СЪБИТИЕТО Откриване: 11 май 2010 г. от 18.00 часа ◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА Последните думи на художника Живко Иванов, преди да затворя мобилния телефон в неделя следобед, бяха: „Искам експозицията да стои като една картина. В ателието съм, правя колекцията, мога да ти продиктувам някои от заглавията.” „Старите декори още помнят”, „Шепот и вик по вечерно време”, „Усещане за море”, „Присъница”, „Изгубен и намерен в лабиринта на дъжда”... За моя изненада не е обичайното: „Форми” I  и  „Абстракция” II… Самият Недялко Йорданов, откривайки една от изложбите на маестрото, споделя, че картините на Живко Иванов винаги го водят към написване на стихотворение. Майстор на композицията, художникът зарежда платната си с драматизъм и лиричност. „Явно светът, който рисувам, съществува, но ние не го виждаме", обича да казва Живко. Споделя, че морето е винаги  в картините му. „То е толкова богато, че ми действа повече като присъствие, отколкото като пейзаж. А най-малко ми действа като плаж”. Мислейки за географското положение на нашето Отечество с излаз на вода в посока изток, няма как морето да не е тема в българската живопис. И не просто тема, а самият живот. Не напразно именитият Георги Баев счита маестрото за свой наследник. През 2009 г. на Никулден Живко Иванов е обявен за художник на годината. Лично кметът на Бургас Димитър Николов връчва приза: Почетна грамота и плакет на свети Лука, покровител на художниците. ◊ ОЩЕ ЗА ХУДОЖНИКА Живко Иванов е роден в Бургас на 2 септември 1953 г. През 1972 година завършва Художествена гимназия в София, а през 1979 се дипломира в Художествената академия при проф. Александър Поплилов. Има над 40 самостоятелни изложби, като част от тях са в Българския културен институт в Берлин, в германската галерия “Любке”, в Белгия, Холандия и Чечения, в галерия “Biscuit Factory” в Нюкасъл, в Сърбия и т.н. Участията на автора в общи изложби надхвърлят 200 и той отдавна се е отказал да ги брои. http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9910&sid=2

Стефан Георгиев: "Слънчеви градини"

Слънчевите градини на Стефан Георгиев Пейзажи, фигуративни композиции, необичаен натюрморт... и много светлина

◊ СЪБИТИЕТО изложба живопис на българския художник от Атина Стефан Георгиев Откриване: 02 юни 2010 г. от 18.00 ч., ◊ ИЗЛОЖБАТА Точно преди 10 години – на 01 юни 2000 г. художникът Стефан Георгиев отпътува за Гърция и остава там. Заживява в един от най-богатите квартали на Атина. Работил преди всичко в областта на батик-техниката, вече му е предоставена възможност да разгърне многостранните си дарби. Всеки, който разгледа сайта на Стефан Георгиев, остава запленен от илюстрираните детски книги – както с приказки от световната класика, така и с истории на съвременни гръцки автори. Наистина приказка без край! И то в реалистичен вариант – нещо, което все по-трудно се среща под слънцето на арт хоризонта. Нежни принцеси на колесници със страшни дракони, феи сред пролетни градини, морски „вълци” с рибарски мрежи; нови интерпретации на „Трите прасенца”, „Червената шапчица”, „Спящата красавица” – 35 изцяло нарисувани книги на 12 издателства. Точно такива, за каквито мечтае всяко дете. А и всеки родител, желаещ да вдъхне любов на детето си в разгръщането на това велико чудо, наречено Книга. В галерия „Жорж Папазов” художникът ще се представи с живописните си платна – всички с размери над 100x100 см. Смесена техника, майсторски овладяна декоративност, изящна стилизация. Има пейзажи, има и фигуративни композиции, необичаен натюрморт, много слънчева светлина: „Градината на любовта”, „Видение”, „Златна възможност”, „Топлина”, „Нощем”, „Многоликата”... Може да се каже, че с маестрото, родом от Велико Търново, донякъде ни свърза и социалната мрежа на Facebook. А сега вече и на живо в Пловдив. ◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА Стефан Георгиев. Роден на 24 юни 1954 г. в гр. Велико Търново. Завършва Художествената гимназия, гр. Казанлък, през 1974 г. От 1976 г. продължава обучението си във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", факултет по Изобразително изкуство. Общи изложби: . 1984 - София, ул. "Шипка" 6 - рисунка на месеца . 1986 - София, ул. "Шипка" 6 - рисунка и малка пластика . 1987 - Холфелд - Германия - международна изложба - живопис . 1979-2000 - член на групите на художниците в гр. Хасково и гр. Кърджали Самостоятелни изложби: . 1993 - Пловдив - х-л "Санкт Петербург" . 1994 - Хасково - "Клуб на дейците на културата" . 1994 - София - "Център за култура и изкуство - Красно село" . 1999 - София - "Център за култура и изкуство - Красно село" . 1995 - София - х-л "Интерконтинентал" . 1995 - Варна - галерия "Арета" . 1996 - Варна - галерия "Арета" . 1996 - Димитровград - "Клуб на дейците на културата" . 1997 - Пловдив - галерия "Жанет" . 1998 - Хасково - галерия "Кредо" . 2000 - Кърджали - Градска художествена галерия . 2006 - Велко Търново - галерия "Топарт" . 2008 - София - галерия "Въпроси" От 1 юни 2000 година живее и работи в гр. Атина - Гърция. Занимава се с илюстрация и живопис. Има издадени 35 детски книги с негови илюстрации от издателствата: Лаванис, Патаки, Елиника грамата, Синхрони епохи, Пападопулос, Волонаки, Орион, Пападимитриу, Астор, Камбана, Кастор. . 2003  - Атина - Обща изложба - живопис: "Културен център - Агиос Стефанос" . 2004  - Атина - Самостоятелна изложба: "Културен център - Палео Фалиро" . 2005  - Атина - Самостоятелна изложба: "Съюз на филолозите - Парнасос" . 2007  - Атина - Самостоятелна изложба: "Център за мероприятия на дружества" . 2007 - Атина - Самостоятелна изложба: "Световна култура - културна организация" . 2007 - Амстердам - Холандия - самостоятелна изложба в Galerie George c-ent; Chemical Blond Art Galery & Matzumatzu Art & Design Негови картини има в много галерии и частни колекции в Европа, САЩ и Канада. Член на "Съюз на художниците" - Гърция. http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=10063&sid=2

Вихра Григорова: "Всичко, което ти трябва"

Изложба живопис на Вихра Григорова

◊ СЪБИТИЕТО

„Всичко, което ти трябва”

Изложба живопис на художничката Вихра Григорова,
уредник към ГХГ - Пловдив


Откриване: 14 юни 2010 г. от 18.30 ч.
Новотел - Пловдив, ул. „Златю Бояджиев” 2


◊ ИЗЛОЖБАТА

„Името на изложбата дойде от заглавието на най-малката картина, което за пореден път показва, че не само размерът има значение.

„Всичко, което ти трябва” е натюрморт с чаша вино, къшей хляб и мъничка роза (разбирай любов). Макар че пейзажите преобладават в експозицията, те също са близо до идеята за вслушването в простичките неща от живота. Те са израз на искрено желание да се слееш с пулса на земята, да изпитваш искрена наслада от смяната на сезоните, от ритъма на зараждането и угасването на всеки Божи ден, от аромата на лавандула в подбалканските полета, от топлия порив на вятъра дори. Участието в магията, наречена живот, може да бъде истинска благословия за художника. Докосвайки се във всеки откраднат от хищния делник миг до неръкотворната прелест на мирозданието, той има шанса да стане творец и да превърне в материален обект, в артефакт, посланията на духа.

„Всичко, което ти трябва” е опит да бъде реабилитирана класическата жанрова картина и да бъде намерено мястото й в модерното битие на съвременния човек, все още неравнодушен към малките истински неща.”


Това са думи на художничката Вихра Григорова за нейната изложба. Не знам какво би могло да се добави към тях, освен може би малко фактология. Например, че е дъщеря на Петър Григоров, считан, заедно с Кольо Витковски, за един от най-добрите пейзажисти на Пловдив. И не само. За себе си мога да потвърдя, че проумях „пейзажа” от експозициите  на Петър Григоров. И по-точно от няколко зимни картини – веднага определяш точно в кой час на деня са рисувани.

При Вихра е по-различно. Наистина ли има портокалово небе, виолетови акации? Какви са тези морско-зелени клони? Живи клони и дървета, готови да се изтръгнат от корен и да тръгнат по света. Все пак не е импресионизъм. А е като от сън или мечта, или от приказка. Тази мистичност (като при Рьорих) идва донякъде и от липсата на хора в пейзажа. Или хората са само силуети в далечината, за да не разрушат достойнството на природата.

Вихра Григорова обича да се говори за нея само като за художник. Но не мога да не спомена, че при Вихра и словото се лее. Когато я каним за откриване на изложба на друг автор, идва половин час по-рано, разглежда мълчаливо картините... И започва да говори. Обикновено всички се смълчаваме, дори и след като „словото” вече е приключило.

Във все по-абстрактния и неясен свят, който обитаваме, да откриеш простичките неща от живота и да ги нарисуваш или да ги кажеш, си е истинско приключение. Сигурно това е и Любов.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА
Вихра Григорова
Родена на 07 октомври 1953 г. в Пловдив.

Завършва НХА, специалност „стенопис” през 1976 г. в класа на проф. Мито Гановски.

Работи в областта на кавалетната и монументалната живопис и илюстрацията.

Самостоятелни изложби: Пловдив – галерия „Ромфея”, галерия „Жорж Папазов”, галерия „Арт Спектър” и в ХГ Раднево, галерия „Бургас” - гр. Бургас, галерия „Арт Форум” - гр. Пазарджик, Исторически музей – гр. Правец.

Участва във всички изложби на Дружеството на Пловдивските художници и е член на УС на Дружеството втори мандат.

Участва в редица пленери в страната – Пловдив, Сливен, Раднево, Царево, Брацигово, Велинград, Ситово, Стрелча, Смолян и др.

Участва в международни пленери в Русия, Унгария и Македония.

Две втори награди на галерия „Възраждане”.

Работи основно в областта на пейзажа, натюрморта и голото тяло. Техники – акрил и акварел.

През 2009 година печели конкурса за кураторски проект за Националните есенни изложби в Стария град и реализира проекта си със заглавие "Светът отвътре – светът отвън", номиниран за награда Пловдив през 2010 г. 

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=10229&sid=2

Мюриел Уркад: "Самотни катедрали"

На самотни катедрали приличат хората в картините на Мюриел Уркад. Дори майката с децата си. Или фигурата на жената между вертикалите на стените – не е ясно дали е с гръб или с лице към зрителя. Приведената фигура през пустинята – с кой вятър се бори тялото? Най-вероятно с вятъра на самотата.
Изобщо темата за самотата е вечна в изкуството. Както се казва – поетът или художникът трябва да е поне малко тъжен, за да е наистина добър.


Градският пейзаж присъства почти винаги в реалистичните течения, които са с богата традиция. Архитектурата на Мегаполиса е представена като декор от гангстерски филм в поредицата Noir. Мюриел играе умело с ефекта на светлината и сянката, за да създаде настроение в мелодрамата. Без сантимент.

Геометричните цветни ленти – диагонали и вертикали – и електрическите сенки насищат платната интензивно с тъга. С копнеж.
Напомнят ми думите на Марк Твен за града като за „блестяща пустиня”.
Или думите на един приятел в разговор за изкуството за това, че се случва да обичаме някои от американските реалисти заради самотата.

Впрочем трудно може да се каже за Мюриел Уркад, че е самотна. Работи в богато студио на Монмартър. Пътува много в търсене на същността си като художник. През 2005 г. живее в Лос Анжелис и участва в изложби с други френски артисти.
През 2006 г. е в Ню Йорк, усъвършенства своите умения, прозрения, натрупва знание. Твори преди всичко с маслени бои и акрил, опитвайки се да придаде собствен щрих на смесената техника.

През 2007 г. се завръща отново в Париж. Сега има огромно желание да представи творбите си и в София, да се срещне с българската публика.
Госпожа Ваня Атанасова ще бъде домакин на една прекрасна изложба, водена от мотото: „Това, което правя, ми позволява да открия онова, което търся”. Думи на Пиер Сулаж, пазени от Мюриел винаги в сърцето й на художник.

Александър Добринов: Магьосникът на българската карикарура

Непознатият Александър Добринов

„Непознатият Александър Добринов” Изложба от непоказвани творби на големия български портретен карикатурист Откриване: 16 февруари 2010 г. от 18.00 ч. • Изложбата се провежда в рамките на Ротарианската програма „Култура и исторически наследство” на Ротари клуб София - Средец и се организира съвместно с Национален арт център ФОРУМ в израз на уважение и признателност към единствения завършен портретен карикатурист у нас, утвърдил портретния шарж като самостоятелно изкуство. ◊ ЗА ХУДОЖНИКА И ИЗЛОЖБАТА Александър Добринов е роден на 29 август 1898 г. във Велико Търново в семейството на Христо и Донка. В гостилничката на бай Христо са отсядали Стоян Михайловски, Цанко Церковски, Петко Ю. Тодоров – първи ценители на окачените по стените рисунки с молив на слабичкия и леко заекващ малък художник, едно от шестте деца на мечтаещия за паломничество до Иерусалим баща. По майчина линия Добринов е в родствени връзки с втория по големина зографски род от времето на Възраждането в Трявна – рода на Захариеви. Вече като младеж – нисък на ръст, но с дух и сила на великан, отива в София и учи в Рисувалното училище. В София се сприятелява с Христо Смирненски, става сътрудник на „Българан”, другарува с Борис Денев, Константин Щъркелов, Добри Немиров. Но за Добринов са тесни хоризонтите на българската интелектуална бохема и той заминава за Виена, попада в бленувания свят на прочутите, между които и Рихард Щраус; обзет от възторг пише на семейството си: „Радвайте се всички, че съм в контакт с велики хора!” 1927-1932 – пет години живее и работи в Чехословакия. Урежда шест самостоятелни изложби, рисува Христина Морфова, проф. Алфонс Муха, Президента Масарик... През 1933 в Рим, във фоайето на един хотел съдбата го среща Шаляпин. За 10 минути Добринов прави такъв великолепен шарж на маестрото, че той се подписва: „Браво, сеньор Добринофф!” Следват самостоятелни изложби във Варшава, общи изложби в София, пътуване до Германия с българската културна делегация... Добринов въвежда у нас големите фигурални композиции „Софийският клуб”, „Масата на сенаторите”, „Професорите от медицинската академия”. Известната „Кафене Цар Освободител” – 106 личности от българския интелектуален елит през 30-те. Стотици образи на писатели, художници, индустриалци, банкери, политици... Покорява света на изкуството, винаги аплодиран и отбелязван в най-престижните чуждестранни вестници! След 1944 г. е арестуван заедно с Михаил Арнаудов, Змей Горянин, Димитър Талев, Чавдар Мутафов и осъден на две години затвор от „народния съд”. Вината? Вината е, че си умен и че си получил образование във Виена. Да си умен, значи да си политически престъпник. По застъпничество на приятели излежава присъдата в Червен кръст. Създава цикъла „Югославските деца” и „Огради”, няколкостотин рисунки, които след прехвърлянето отново в затвора, са загубени завинаги. Изселен в Луковит до 1953 г., изключен от Съюза на художниците. Докато рисува етикети за консерви, за да спаси от гладна смърт семейството си, създава цикъла „Гримасите”, „Деца играят на ловци”, сцени от Луковит – някои от тях ще бъдат представени за първи път пред публика. В изложбата ще бъдат показани и множество документи, неизвестни шаржове, между които на Жорж Папазов и последния автопортрет на художника – рисуван няколко месеца преди да бъде поразен от рак през 1958 г. – годината на неговата смърт. Също: полихромен портрет на проф. Димитър Атанасов – последният президент на Софийския клуб преди войната, копие от портрета на един от спасителите на българските евреи Димитър Пешев, чийто оригинал Софийският Ротари клуб откупува и дарява на Националния исторически музей. Ще бъдат представени и жанровите композиции „Излишно любопитство” и „Старият евреин”, една малка, но много силна рисунка – „Змиите на злобата”, правена вероятно около 1943-44 г. – политическите убийства на народните водачи. За него един полски критик казва, че „спира до границата на жестокостта” - ироничен, но добродушен, саркастичен, но не и злобен, прозорлив, но опрощаващ. „Той рисува, той живописва, но той не хапе” – е отбелязано в брой на ротарианско списание от 1936 г. по повод създаването на уникален групов портрет шарж на клуба. Милена Георгиева нарича неговите портрети портрети на душата, психоанализ чрез перо и четка, дориановски портрет, който учи на самоирония. • Софийският Ротари клуб изказва сърдечна благодарност на Любозар Добринов – син на художника, за безкористното предоставяне на оригиналите на показаните в изложбата творби. http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9350&sid=2

Стели Грънчаров: "Безкрайно"

"Безкрайно" на Стели Грънчаров

експозицията "Безкрайно" на художника Стели Грънчаров „Безкрайно е ключова дума в търсенията ми на художник. Въображаемата хармония на света, одухотворена и пречистваща. Надявам се творбите ми да успеят да предадат на зрителите магията на онова чувство за безкрайност и непознаваемост, лекота и оптимизъм, което да ги накара да си задават хиляди въпроси и да не спират да търсят техните отговори, така сякаш слушат хубава музика”. Стели Грънчаров В изложбата, заедно с шестте голямоформатни композиции, ще бъдат представени за първи път и 20 платна от цикъла „Безкрайно”. “Силата на движението”, „Приложения на Питагоровата теорема”, „Сюрреалистично пътуване”, „Третото око”, „В сърцето на сферата”, „Свободни електрони”, „Алгебрични решения”, „Толкова много небе”... Заглавията на картините говорят сами по себе си за идеята на автора да избяга от разказвателното и чрез абстракцията да обедини своите търсения в областта на геометричния знак, музиката и цвета. Чрез зримото да поведе фантазията ни към паралелния невидим свят на духовното мироздание. На първо четене някои от платната препращат към чипровските мотиви или към традиция на patchwork, при вглеждане обаче се превръщат в теореми, чието доказване нараства с геометрична прогресивност. Правата линия, триъгълникът, окръжността са за автора най-съвършените форми в живописта, които му позволяват динамично да композира в безкрайни вариации, при това в съчетание с цялата прелест на багрите. Ако проследим изложбите на Стели, ще се уверим, че той е винаги различен. И винаги виртуозен в изпълнението. Това важи и за полагането на цвета с масло или акрил и за колажирането – за неопитното око – детска игра, а всъщност изключително деликатно изграждане на картинно пространство в симултанен план. Можем да наречем платната на Стели Грънчаров багрен абстрактен „разказ” за Времето и Пространството. ◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА Стели Грънчаров 1964 - роден в гр. Оряхово 1983 - завършва Френската езикова гимназия, гр. Враца 1993 - дипломира се в Националната художествена академия, гр. София 1994 - член на Съюза на българските художници и Международната асоциация за пластични изкуства (AIAP) 1995 - награда за живопис на Съюза на българските художници 2006 - специализация в “Cite Internationale des Arts”, Париж, Франция Избрани изложби и участия в изложби 1993 - галерия “Витоша”, гр. София 1994 - галерия “Студио спектър”, гр. София; V Международно биенале, гр. Кайро, Египет 1995 - галерия “Аросита”, гр. София 1996 - галерия “Мелон”, гр. София; I Международно триенале на живописта , гр. София 1997 - галерия “Аlternatif”, гр. Прага, Чехия 1998 - галерия “Солерс”, гр. София; галерия “Samuel Menache”, Мексико Сити, Мексико 2001 - галерия “Шарон”, гр. София; галерия “Nylon”, гр. Истанбул, Турция 2002 - галерия “Stenton”, гр. Единбург, Шотландия; галерия “Циклоп”, гр. София 2003 - Френски културен институт, гр. София; Руска академия за изящни изкуства, гр. Москва, Русия 2004 - галерия “Espai G d’art”, гр. Тераса, Испания; Palais Porcia, Виена Австрия 2005 - галерия “Antoni Pyniol”, гр. Реус, Испания 2006 - галерия “Ракурси”, гр. София 2007 - галерия “Art Symbol”, гр. Париж, Франция 2008 - галерия “Le Papillon”, гр. Варна; галерия “Art Symbol”, гр. Париж, Франция 2009 - галерия “Art Symbol”, гр. Париж, Франция; галерия “Аrt Center Forum”, гр. София Има творби в Националната художествена галерия, София, както и в частни колекции в България, Австрия, Австралия, Англия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Канада, Норвегия, Словакия, САЩ, Турция, Франция, Чехия, Швейцария, Шотландия, Япония.

Мариана Калъчева: Истории с ангели и архангели

Картини-приказки, в които няма лоши, има само добри...

Мариана Калъчева и нейните „Истории с ангели” Откриване: 15 март 2010 г. от 18.00 ч. Ако спешно се нуждаете от доза оптимизъм, а най-вероятно е точно така, елате в Новотел Пловдив на 15 март и Мариана Калъчева ще ви разкаже 25 истории с ангели. Почти всички важни ангели, с една дума – архангели, са тук: Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил... Летят със своите задачи, верни и тайни агенти на Твореца – един благовести, друг лекува, трети просвещава... Облечени с шарени дрехи, развети като гемиджийски платна – типично за наива. Има една влюбена балерина, има момиче без котка и момиче с котка и все с очите на красивата художничка; има макове с неувяхваща прелест и свежест; има и големи маргарити – от онези, на които късаме листата, за да разберем дали ни „обича или не”. Обаче в тези картини няма „не” – всички са влюбени. Дори страшният княз – архистратег Михаил. „Travel” по вълнообразни хълмове, весели басейни с плацикащо се вкупом население, прескочи-кобили... Не е забравен и „Циганинът с колелото”. Смята се, че наивизмът е присъщ за самоуките художници, каквато Мариана Калъчева не е. Много добър график и портретист, тя се завръща към една своя тема от преди няколко години, но вече обогатена с нови вариации. Картини-приказки, в които небето, ако не е съвсем синьо, то ще е с леки облачета, разбира се, бели и пухести. Няма лоши, има само добри. Никой с никого не се сражава, никой не умира, тревата е винаги зелена и любовта е до нас – даже видима. „Цветовете са ярки, светли, светлината сякаш струи от образите и ги прави още веднъж смислов център, отделните детайли са изградени с почти релефна изразителност на обема, а пространството е сякаш “на ръба”, на границата между земното кълбо и небето, напълно лишено от конкретика и перспектива”. "Ако играта е един от най-устойчивите кодове в човешката същност, който като че ли цял живот се стремим да изтикаме някъде в задния двор на съзнанието си, то в изкуството игровото начало е от изключителна важност. Там именно се съдържа онзи ключов заряд, който подтиква към правене, към творене, към измисляне и разказване на нови и нови истории." доц. д-р Галина Лардева ◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА Мариана Калъчева Родена на 9.06.1977 г. в гр. Пловдив 2002 г. – завършва графика при доц. Владимир Генадиев, АМТИИ, гр. Пловдив 2003 г. – Завършва магистратура по специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство” - Графика в АМТИИ, гр. Пловдив при доц. Владимир Генадиев и проф. Бисер Дамянов. Самостоятелни изложби: . 1998 г. – галерия „Възраждане”, гр. Пловдив - дебют (рисунки) . 2004 г. – галерия „Жорж Папазов”, гр. Пловдив (графика и рисунки) . 2006 г. - галерия „Арт Плюс”, гр. Пловдив (живопис) . 2008 г. – галерия „Минерва”, гр. София (живопис) . 2009 г. – галерия „Минерва”, гр. София (живопис) . 2009 г. – Градска галерия – Карлово (живопис) Участия в общи експозиции: . 1999 г. - „Голо тяло ‘99” – галерия „Възраждане” – Пловдив . 2002 г. - „Голо тяло 2002” – галерия „Възраждане” – Пловдив . 2002 г. – Изложба на студенти от класа на доц. Владимир Генадиев в галерия „Мексиканска графика” – Пловдив . 2004 г. – Кураторски проект „Младежка изложба” – ДПХ - Пловдив . 2004 г. - Четвърто международно триенале на Графиката – София . 2004 г. – Изложба на пловдивски графици – Културен Център - Ниш, Сърбия . 2005 г. - ХVІІ Международно биенале на хумора и сатирата” – Габрово . 2005 г. – Нощ на галериите - Изложба „ Пленер Царево 2005”, Градска художествена галерия - Пловдив . 2006 г. – „Танго” – галерия „Плеяда” – Пазарджик . 2007 г. – „Вино и любов” – съвместен проект на галерия „Арт Плюс” и Информационен център Хисар, гр. Хисар . 2007 г. - „По вода” – съвместен проект на галерия „Арт Плюс” и „Форма Дизайн” - Пловдив . 2007.03 – „Дами канят” – галерия „Арт Плюс” . 2007 г. – Изложба „Пленер Брацигово - живопис 2007” – галерия „Арт Спектър” . 2007 г. – Изложба „Пленер Крапец – живопис 2007” – Община Шабла . 2007 г. – „77” – обща изложба на живописци, родени през 1977 г. – „Арт Плюс” - Пловдив . 2009 г. - „15х5” – куратор Любена Хаджийска, ДПХ - Пловдив . 2009 г. – „Тюяп” - галерия „Жорж Папазов” - Истанбул, Турция От 2003 г. е член на Дружеството на пловдивските художници От 2007 г. е член на Съюза на българските художници 2008 г. – Награда за Националния конкурс „Думи в цвят”, гр. Пазарджик http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9518&sid=2

Христо Николов: Между реалното и абстрактното

Изложба живопис на Христо Николов

"Между реалното и абстрактното" Откриване: 14.04.2010 г. от 18.00 часа Христо Николов е ученик на големия български художник и педагог проф. Ненко Балкански. От него през годините е съхранил най-важния урок: никога да не си помисля, че е велик. „Ненко Балкански много се страхуваше да не станем маниаци, да не се вземем насериозно, затова започвам картините си като дете, което си играе, и работейки върху тях, ги завършвам като философ с размисъл върху нещата от живота.” Заедно с Красимир Линков, Олга Наздрачева, Джовани Поповски и Тодор Гошев, Христо Николов е сред преподавателите още от основаването на Художествена гимназия „Цанко Лавренов”, Пловдив. Казва, че „художник” е професия за идеалисти, а това вече едва ли е мотив за новите много по-прагматични поколения, които трябва да бъдат научени да рисуват професионално, а после „хвърлени” в света да се справят сами. Христо Николов започва творческия си път с фигурални композиции, по-късно е завладян от пейзажа и натюрморта, които му дават изключителната свобода да решава цветови и пластични проблеми. Така естествено преминава към абстракцията, имайки за пътеводна звезда бащата на отвлеченото в изобразителното изкуство Василий Кандински: „Всяко произведение на изкуството е дете на своето време, често то е майка на нашите чувства.” Провокацията на абстрактното е в отказа от изброяване на предмети и събития и възможността да наостриш сетивата като композираш хармонии от цветове и форми. Ребуси, разчитани винаги по различен асоциативен път. Ето и няколко изречения от изкуствоведа Алена Ликова за платната на художника: „Платна, в които духът и метаморфозите на природата са преобразени в чувствено рационалната полифония на пролетта в милиардите й звънливи оттенъци – като успокоение и отмала на окото, раздразнено и изморено от гледките на урбанистичния пейзаж, като израз на дълбоко вълнение, прорязало душата... Платна, стоящи на границата между сън и пробуда, между осезаемо и невидимо, почувствано и неизразимо.” Основно изразно средство е цветът. Голямоформатните платна въздействат със своите ярки колоритни стойности, колажни ефекти, постигнати с помощта на фактурата и смелия рисунък. Авторът представя една съвременна живопис, колкото свързана с европейските тенденции, толкова и национална по своя характер. ◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА Роден на 19.11.1945 г. Завършва НХА – София през 1973 г. специалност „Живопис” при проф. Ненко Балкански. Член на СБХ. Има над 20 самостоятелни изложби и участия колективни изложби и международни симпозиуми в България, Полша, Русия, Германия, Англия, Македония. Председател на Дружеството на пловдивските художници в периода 1996-1999 г. Носител на Годишна общинска награда „Пловдив” през 1997 г. Номиниран за наградата „Мечът на Ромфея”, Пловдив – 1999 г. Номиниран за наградата „Пловдив” - 2000 г.

PIERRE FAVA: Светлина върху черното

френския художник Пиер Фава

"Светлина върху черното"

Откриване: 4 май 2010 г. от 18.30 часа

Пиер Фава е френски самоук художник, роден през 1979 г. в Тулон, Корсика. Преминал през изключително тежко детство, лишен от семейна топлина, той изгражда сам своята личност и дарба; сам намира пътя в живописта.

Пиер Фава налага бързо един стил, чрез който изследва диалектиката на материята и духа. Нито съвсем абстрактни, нито напълно концептуални, тези творби са вдъхновени от френската традиция - от „художника на черното” Пиер Солаж, който казва: „Когато светлината се отрази върху черното, тя го трансформира и така разкрива психичното му поле. Черното излиза от тъмнината и става светлинен цвят”.

Освен с европейските informel артисти, името на Пиер Фава се свързва и с традицията на американския абстрактен експресионизъм на Франц Клайн (1910-1962) и Барнет Нюман (1905-1970). Но най-вече се причислява към духовните рожби на фамозния Жан-Пол Риопеле (1923-2002) – канадски скулптор и художник, носител на Големия офицерски кръст на Квебек, който след 1949 година трайно се заседява в Париж и оказва силно влияние върху по-младите поколения екшън-пейнтери както в Европа, така и през океана. Незатихващата инвазия на неформалното, ирационалното, автоматичното рисуване.

На пръв поглед лишени от съдържание и замисъл, платната на Пиер Фава ни препращат към човешката тленност; говорят за страха, отчаянието, тъгата... И най-вече за смъртта. Художникът се фокусира върху обемното нанасяне на боята, смесена понякога с въглищен прах и различни пигменти. Стреми се към релеф със следите от нож, шпатула, гребен... Грубите ръбове оставят „прозорци” в платното. Това са така наречените “zips” на Барнет Нюман – прорези, през които може да се надникне „отвъд”, да се гадае. Дори картините, които включват и различен цвят, акцентират върху черното със символичното си значение и метафоричност.

Без предварителни ескизи, мощни и темпераментни, платната залагат на динамичното, спонтанното и драматично въздействие. Връзката картина - зрител разчита много на личното прозрение.

Кариерата на Пиер Фава се развива бурно и той бързо и категорично заема място в средите на аматьорите и колекционерите на съвременно изкуство в Ню Йорк и Париж.
За себе си художникът скромно твърди: „Винаги съм рисувал абстрактно, защото никога не съм знаел добре да рисувам.”