понеделник, 22 ноември 2010 г.

КУРОСАВА - ОТРАЖЕНИЯ

100 години от рождението

на великия японски кинематограф, художник, философ
АКИРА КУРОСАВА

....За режисьора всеки филм е като един изживян живот. С всеки от моите филми живях по един живот, винаги различен, винаги нов. Нещо повече - във всеки филм сякаш се сливах с онези, които го населяваха и живеех живота на всеки един от тях.

Това винаги ми е струвало много усилия, започнех ли нов филм - трябваше да изтрия от паметта си предишния и всичко онова, което съм изживял с неговите герои.

Но какво става сега, когато си спомням миналото? Героите от някогашните филми, които вярвах, че съм забравил, оживяват отново. Те са тук, в глава ми, тълпят се, вдигат врява, всеки иска да му обърна внимание. Не зная какво да правя. Те са като мои деца, аз съм ги създал и отгледал и ги обичам еднакво...

                                                                                            АКИРА КУРОСАВА



"НЕЩО КАТО АВТОБИОГРАФИЯ ИЛИ
ПОТТА НА ЖАБАТА"

МЛАДЕНЧЕСТВО

"Естествено не помня как съм се родил. Но най-голямата ми сестра, вече покойница, често твърдеше, че не съм бил като другите бебета. Когато съм се родил, дълго време не съм издал звук, а ръцете ми били вкопчени една в друга. След като с големи усилия ги оттеглили, по дланите ми имало синини. Убеден съм, че всичко това са измислици. Сигурно бяха ги съчинили по-големите ми братя и сестри, за да ме дразнят - нали бях най-малкият. Ако от невръстно дете така здраво бях стискал всичко, което хвана, сега щях да съм богаташ и да се возя най-малкото с ролс-ройс.

Освен случая с коритото имам и други спомени от младенческа възраст, но те са като филмови фрагменти, заснети на без фокус. Това са най-вече сцени, наблюдавани от гърба на бавачката ми, където съм прекарвал повечето време. Ето една от тях: през гъста телена мрежа виждам облечени в бяло хора, които удрят с пръчка една топка, тя отскача и лети във въздуха, а те тичат след нея, хващат я и пак я запращат нанякъде. След години разбрах, че това е било бейзболното игрище на училището, в което преподаваше баща ми. Значи с право мога да твърдя, че увлечението ми по бейзбола е от рождение - та аз не съм откъсвал поглед от бейзболното игрище от най-крехка възраст!



От онова време си спомням и друга картина, също видяна иззад рамото на бавачката ми. Някъде в далечината пламти гигантски огън, а помежду нас се стелят тъмни ивици вода. По онова време сме живели в района Омори, значи бавачката и аз сме били на брега на Токийския залив, а пожарът е бил на отвъдната му страна, някъде около Ханеда. Помня, че бях уплашен и плачех. Аз и досега не понасям гледката на огън. Особено ме обзема страх при вида на нощно небе, осветено от огнено зарево.

А ето и последният спомен от ранното ми детство. Пак съм на гърба на бавачката и от време на време влизаме в някакво малко помещение, в което цари полумрак. Неведнъж съм се питал какво ли е било това, докато един ден подобно на Шерлок Холмс най-неочаквано ме осени решението на загадката. Бавачката, без да ме сваля от гърба си, е влизала с мен в тоалетната! Какво оскърбление за личността ми! Много години по-късно тя веднъж дойде да ме види. Вдигна очи към мен - извисяващ се метър и осемдесет, седемдесеткилограмов мъж, после прегърна коленете ми и заплака, като повтаряше:
- Детенце, колко си пораснало!

Намислил бях да я упрекна шеговито за някогашните непочтителни постъпки, но бях толкова трогнат, че останах безмълвен, загледан в малката старица с непознато за мен лице."


Куросава и Фелини

------------------------------------------------------------------------------------------------

превод от японски: Ружица Угринова




неделя, 21 ноември 2010 г.

Станимир Стоилов: "София-сега!"












Станимир Стоилов е български художник, роден на 5 юни 1960 г., дипломира се като майстор в Националната Художествена академия, специалност Илюстрация при проф. Скорчев, а по-късно работи и като негов асистент. От двадесет години твори и живее в Канада. Той има илюстрирани множество книги, сред които и наградената за илюстрации по поезията на Артур Рембо, негови илюстрации е публикувало списание Ticmkle Ace, (Канада) по Гогол "Къси разкази".

петък, 12 ноември 2010 г.

Завръщане с крило на ангел


Завръщане с крило на ангел


„Завръщане” – изложба живопис на Николай Няголов

Откриване: 11.11.2010 г. от 18.00 ч. – Рилон център


„С крило на ангел” – изложба живопис на Нина Златева

Откриване: 12.11.2010 г. от 18.30 ч. – Новотел – Пловдив


ЗА ИЗЛОЖБИТЕ


„Завръщане” е обратният път към традиционните мотиви на натюрморта и пейзажа. Традиционни, но не в рамките на академичния етюд, а като част от богатия творчески актив на Николай Няголов. През годините той експериментира, преминавайки от керамика към хартия и от маслена към акрилна боя; от много наситен, дори мрачен колорит към все по-интензивно изсветляване, търсейки въздуха в платната си, конструирани понякога като колони, друг път като паравани или „хармоники” за стена в мащабни размери. „Тази изложба – ми казва Ники Няголов – ще бъде съвсем обикновена. Чисто и просто живопис!”

„Чисто и просто живопис” е най-хубавото, което може да се случи в една галерия. Абстрактната живопис винаги се свързва и с илюзията – сам да си доразкажеш историята, да я доизмислиш; ако те застрашава - да я катурнеш като замък от колода карти и да започнеш изграждането на нов пасианс. Жокерите на художника обикновено са няколко ключови знака – да речем луна. Или звезди. Нещо като спирала или нещо като фар в далечината. Обикновено далечина, която няма общо с перспективата, а само с цвета. Абстрактната действителност като бягство от реалната; като творене на идеални миражи – градове или острови. Нещо като острови на блажените.


„С крило на ангел” на художничката Нина Златева се включва в диапазона на наивистичната живопис – с богата почва у нас и много близка до топлото сърце на българската публика. Има традиция и в съвсем новото родно изкуство – от без време отишлия си и много любим асеновградчанин Коста Форев, от изискания Ангел Василев, именития чешит отшелник Христо Христов-Йошката, самоукия и оригинален Георги Кононец, всепризнатия Ради Неделчев до по-младите Росен Рашев-Рошпака, Юлиян Кръстев и много други.

Наивът на Нина Златева е една безкрайна приказка, населена със символи на добротата – хвърчила, летящи хора и чадъри, крави в небето; говорещи чайници; защипани на простора ангелски крила до съхнещи чорапи. „Любовно” – една от най-типичните картини за Нина Златева: вълшебник със синьо шалче прегръща своето момиче в червено палто, а над тях двете им ангелчета с огромни криле летят в синхрон, съпровождани от ято риби. Картини, които утопично уверяват, че не е възможно нещо лошо да ни сполети. Ето и част от заглавията, описващи сюжетите: „Божествени дарове”, „Млечният път”, „Между земята и небето”, „Единствена моя”, „Цветни сънища”...


ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИЦИТЕ
Николай Няголов е възпитаник на художественото училище в гр. Троян, специалност "Керамика", а през 1988 г. завършва графика при проф. М. Бумов във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, рисунката и неконвенциалните форми на изкуството. От 1989 г. е редовен преподавател по рисуване и комбинаторика в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, гр. Пловдив. Освен в престижни галерии в България (в „Жорж Папазов” – за шести пореден път), представя своето изкуство няколко пъти в Калифорния, САЩ, в галерия „Търнам грийн”, Лондон, „Дом Витгенщайн”, Виена, в галерии в Берлин... Участва в международни изложби и съвместни проекти в Белмонд, САЩ, в Гърция, Магдебург, в Торонто, Канада; Културен мост Германия-България и др.


Нина Златева завършва НХА – София, специалност "Консервация и реставрация". Шест поредни години работи като реставратор-ръководител на колектив към Националния институт за паметници на културата. От 1987 г. е член на СБХ, а от 2001 г. е приета за член на ICOMOS – Париж. Живее в Благоевград, но прави изложби в Швейцария, Холандия, Франция, Южна Корея, Германия, Австрия, Полша, Унгария, Македония, Гърция...


Две изложби на двама много различни и много обичани автори с широк кръг от почитатели.

публикувано на 06.11.10                                                                                               .http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=11092&sid=2

сряда, 10 ноември 2010 г.

Техно "Настроения" в галерия "Жорж Папазов"

Изложба живопис на художника Васил Тенев


Техно "Настроения" в галерия "Жорж Папазов"


Откриване: 14 октомври 2010 г. от 18.30 ч.


◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА И ХУДОЖНИКА
 Васил Тенев е художник, който обича предизвикателствата на материалите и изразните средства. В този смисъл „Настроения” трудно може да се свърже с баналната представа за боя върху платно. Творбите по-скоро биха могли да бъдат определени като абстрактни скулптури, съчетавайки в себе си живопис и пластика. „Патинираният” метал дава илюзия за дървена повърхност, платното – за железни пластини, колажираните плат или кожа – за грундирана канаваца. Илюзията е забавна; играта с възможностите на различните материи, маслени, акрилни бои и лакове; преливането на стъкло в керамика; употребата на необичайни инструменти и пособия за рисуване.

Разбира се, не говорим за нещо ново под слънцето. В абстрактните течения са добре познати композициите от метал, дадаистичните „асамблажи” от натурални предмети, излизащи от пределите на изкуството и изобщо - далече отиващи опити.

Потомствен художник, син на Живко Тенев, свързан със смолянската група, с пейзажната и образна живопис, Васил Тенев, повлиян от академичното си образование, тръгва по пътя на неформалното. Ето какво казва за него изкуствоведът Светла Москова: „Изключителният естетически подход към композициите, носещи абстрактен декоративен изказ, се превръща в поле на идеи, преминаващи през праисторическата “азбука” на фигуратива, трансценденталната иконография на християнското изкуство и съвременната “знаковост” на абстракционизма.”


Васил Тенев е от първия випуск на Художествена гимназия „Цанко Лавренов”, Пловдив. През 1996 г. завършва НХА - графичен дизайн при проф. Димитър Серезлиев. Освен представянията в България, прави изложби в галерия IL QUADRATO, Италия, участва в интернационалния пленер NITRA, Словакия, а от 2007 г. работи с галерия „Михалски двор” в Братислава. Отново в Братислава през 2009 г. гостува по покана на Българския институт за култура.

Неговият интелектуален авантюризъм го отвежда на световните изложения и панаири на изкуствата в Европа, където всичко се случва с изключителна динамика, сериозност, организираност, а и масов интерес от страна на публиката – от невръстните почитатели до респектиращите със своите възможности ценители и колекционери.



публикувано на 12.10. 2010 г




вторник, 9 ноември 2010 г.

Интервю: Пестеливите внушения на абстрактния минимализъм


Exclusivno_za_Public_Republic
kavala 3

 "НАСТРОЕНИЯ" - изложба на художника Васил Тенев



Композиции от метал с техно звучене – така с няколко думи може да се опише изложбата на Васко Тенев. Художник с нестандартно мислене, който наред с работата си в рекламата и честите задгранични пътувания, неуморно експериментира.
Изкуствоведът Светла Москова го щрихира така: „ Живописта му е многопластова, както в сферата на технологичното изпълнение, така и в нейното кодово послание. Привърженик на новите технологии, художникът умело комбинира метал, дърво и платно, заедно с маслена живопис. Той изгражда своите композиции, базирани на амалгамата, получена от същностната изява на тези материали и изразните средства, присъщи на собствения му художествен език.”

r001-003

Изложбата ще бъде открита на 14 октомври 2010 г. от 18.30 ч.



Понеже си потомствен художник, разкажи с няколко думи за твоя баща и избора ти да тръгнеш към изкуството.
Баща ми – Живко Тенев, работеше дълги години със смолянската група, в областта на пейзажната живопис и приложното изкуство. Още от малък наблюдавах, какво прави. Винаги, когато ходeх в ателието му, беше много интересно- няма да забравя мириса на масло и терпентин, на туткал – тогава нямаше готови грундове, не е като сега, всичко художникът си го правеше сам – от рамките до края. Беше ми много интересно – как от разни бои, смесвайки ги, се получава картина; малко да промениш гамата и става нещо друго. Той допринесе за началото, след това си хванах пътя, който избрах.

78
От смолянския край е и професор Димитър Серезлиев. Изкуство, тясно свързано с образното, с националните традиции. Какво те отведе при абстрактното?
Професор Серезлиев ни преподаваше плакат – интересна специалност. Специалност, която те учи с малко средства да казваш много – плакатът включва различни неща (говоря за истинския плакат, не пошлостите, които ни заливат). Той е симбиоза от идея, форма , цвят и най важното – внушение и, разбира се, умелото им съчетаване. В това отношение имаме добри образци – Иван Газдов и Людмил Чехларов, утвърдени имена в приложната графика. Плакатът ме отведе в света на абстракцията. Трябваха ми доста години.
Няколко думи за високото и ниското в изобразителното изкуство. За котировките на двете в България.
Високото си е високо- територия, трудно разбираема за неизкушените и, за съжаление, трудно продаваема в България. Виж, ниското е друга работа – лесно достъпно, лесно смилаемо и бързо намира пазар. Изобщо какво значи високо и ниско! Има естетско – хубаво и лошо – халтура му казваха преди.
30
Говорили сме за твоите пътувания напоследък – сподели впечатления от европейските форуми и панаири на изкуствата. За въздуха там.
Светът на изкуството извън България е много динамичен, изпълнен с интересни събития. И самото изкуство се развива по друг начин. Изразните средства са други. Ако искаме да сме в час, трябва бая да поработим (не само с четка). Иначе ще се самоизолираме и ще си се радваме на картинките . Сега светът е глобализиран. Човек, ако се интересува, може да види навсякъде, какво се прави. Страхотно се впечатлих от изложението в Милано – MiArt, от движението, от новаторството. Бих споменал и панаира във Виена, в Цюрих… Е, има и много глупости, но има и много стойностни неща.
Какво е българското участие в Европа?
Не мога да кажа, какво правят колегите по света. Борим се да оцелеем под слънцето. Във всеки случай не е лесно да се наложиш. Иска се много усилия. Някои успяват, други не…
ZELENA
Разкажи накратко за изложбите ти в Братислава.
В Братислава излагам от 2007 година. Работя с една много интересна галерия – „Михалски двор” – в старата част на града. Самият факт, че автори на галерията са световно известни графици като Албин Бруновски, Владимир Гажович , Андерле…, може само да ме радва. Тази година през април направих поредната си изложба. Отношението е по-друго към художниците, към картините; хората са много по-отворени за изкуство във всичките му форми. Имат голям интерес и респект – защо е така, не знам. В Братислава вече ме познават и купуват мои картини.
19

За родните меценати ?

Има купувачи, но за разбирачи, какво да се каже? Малко са хората с възможности, които разбират от изкуство. Често инвестирането се съобразява с някаква моментна мода, която дали наистина се харесва, не е съвсем ясно. Та това са в повечето случай нашите „меценати”…
Можем ли тогава да говорим за реален пазар на изкуство в България?
Мисля, че не. Малка страна сме, с малки покупателни способности. А и тези, които могат и искат да купуват, са малко.
40
Работиш в различни техники и с разнообразни материали – стъкло, керамика, дърво, метал, колажи… Какво ново в тази изложба?
Материалите са същите, звученето – различно. Не обичам да се повтарям. Ще има и картини, и пластики, като цяло – доста изчистени. Привлечен съм от минимализма в абстракцията, от възможността за внушение с малко средства.
Любимите ти минути или часове от денонощието?
Сутрин много рано. Тогава ми е най-спокойно. Тогава работя най-добре.
37
Как се подготвяш за работа?
Никак. Или ми се рисува, или не – Божа работа! Във всеки случай трябва да съм спокоен.
Няколко думи за бъдещите ти проекти.
Предстоящо представяне във Франция – да сме живи и здрави през 2011 г.
29
Спомен, книга или художник – нещо, което ти помага, провокира да продължиш напред и да не се отказваш?
Желанието за нови, за неоткрити неща. Желанието синът ми да живее в нормална страна – в случай, че реши да остане тук.
Васил Тенев е от първия випуск на художествена гимназия „Цанко Лавренов”, Пловдив. През 1996 г. Завършва графичен дизайн в НХА – София при проф. Димитър Серезлиев.
                                                     
                                                                     публикувано на 17 окт. 2010 г.

http://www.public-republic.com/magazine/2010/10/61282.php

Performance: Анатомия на Зелката

 "ЯЖ МИ ЗЕЛЕТО" - СПЕКТАКЪЛ

Нощ на Музеите, София
performance
„Яж ми зелето” – спектакъл пърформанс на Вирджиния Додова и Добромир – Иван, представен в Национален арт Център ФОРУМ в Нощта на музеите – 15 май 2010 г.
Макар че заглавието съблазнително приканва към изяждане на зеленчука,
идеята се съсредоточава точно върху обратното. И както споделят авторите:
„Пърформансът фокусира зелката като естетически обект.”

Ето как:
Зелките най-канибалски ще бъдат разполовени от скулптура с двойно име Добромир – Иван и експонирани на постаменти. Една част от тях.
zala
На други зелки ще им се резнат листата и Джина с една шевна машина ще ги зашие безмилостно на червена лента, а лентата след това ще се монтира върху черни платна от – познайте – найлон.
И целият този ритуал – при специално осветление, под звуците на музика с мирис на индийски клечици. Спокойно! Няма домати. И богинята Кали няма нищо общо. Все пак става въпрос само за зелки, които трябва да бъдат представени на публиката като всичко друго, но не и като храна.
Shevna_masnina
И без друго за голяма част от населението на Планетата салатата не е храна. Както е казал британският пътешественик капитан Форд:
”Салата е срамът на всяко английско меню”. Да не говорим, че хърбите-помешчици в Русия изобщо не били на уважение и ставали за присмех на крепостните.
Зависи от нагласата. И все пак никой не приема добре нещо толкова меланхолично като най-бедния роднина от онова, което се хвърля на огъня или се дъвче сурово.
Ето и няколко думи за авторите.
Вирджиния Додова е бакалавър по моден дизайн и сценография в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”. Сценограф и художник на костюмите на много театрални постановки и спектакли. През 2004 г. е носител на ПЪРВА НАГРАДА ЗА СЦЕНОГРАФИЯ – НАЦИОНАЛЕН ФЕСТИВАЛ „КРАТКИ ТЕАТРАЛНИ ФОРМИ” – Враца 2005. А през 2005 г. е наградена с „АСКЕЕР” за костюмите на постановката „Абсолвента” от Т. Джоунс, реж. Ивайло Христов, ДТ „Сълза и смях”.
Virdjinia_Dodiova
За Добромир – Иван е достатъчно дори само да споменем, че е ученик на Йосиф Бойс, един от най-влиятелните художници на 20 век, който мислел да гради кариера в медицината, но направил рязък завой и скочил в концептуалното изкуство, станал един от стратезите. Йосиф Бойс още като надникнал в папката на Добромир – Иван и го приел в кухнята на ателието си. Добромир – Иван 15 години живял в Австрия. Автор е на десетки изложби в Европа и САЩ. Работи със силикон и епоксидна смола.
Миналата година се закани, че ще направи стена на славата с имената на прочути творци като Анди Уорхол.
Спектакълът може да бъде видян на 15 май 2010 г.
от 20.00 до 20.20 ч.
и от 22.00 до 22.20 ч.


                                                   публикувано на 15 май 2010 г.

http://www.public-republic.com/magazine/2010/05/49139.php

Интервю: Свят, изпълнен с оптимизъм и жажда

Изложба на младия художник Николай Кацаров




Nikolaj
Николай е на 17 години. Роден е на 28 март. Остават му още две години до завършването на Художествена гимназия „Цанко Лавренов”, Пловдив.
Картините му „светят”- живопис с премерено чувство за цвят. Категоричен в намирането на сюжети, сигурен в композиционните решения, наясно със себе си.
Сред многото в Града на художниците е избран от Митрополит Николай негова картина да стане част от колекцията на Вселенския Патриарх Вартоломей, който за втори път е на посещение в Пловдив.
Snimka vtora

Това е твоята първа самостоятелна изложба. Какво си пожелаваш?
Надявам се на всички да им хареса това, което правя и си пожелавам за напред още много такива изложби.

Какво е усещането да рисуваш за Вселенски Патриарх. Защо мислиш, че избраха точно теб?
За мен беше огромна чест да подаря своя работа на Вселенския Патриарх. Може би е късмет да бъда избран, защото има още много млади таланти в Пловдив.

Tyga
Тъга

Кое от другите изкуства предпочиташ най-вече – музика, книги, кино, фотография… И защо?
Музиката, защото тя ме вдъхновява, когато рисувам.
Обичаш ли да рисуваш от натура?
Да, разбира се! Винаги, когато имам възможност, рисувам от натура.

Sledobed
Следобед

Разкажи нещо за влечението ти към пейзажа.
Вълнува ме всичко, което ме заобикаля и за това обичам да рисувам пейзажи.
Помниш ли първата си рисунка?
Не помня първата си рисунка, защото съм бил много малък. Но помня първата си картина: бях нарисувал седемте джуджета.
Любимата ти техника в рисуването. Любимите теми.
Живописта е моята страст. Пейзажите, натюрмортите…

Natiurmort
Натюрморт

Смяташ ли, че артистът е човек по-различен от останалите хора.
Да, артистът е човек, който има свое виждане за света, за нещата от живота.
Какъв е светът през очите на един 17 годишен художник.
Изпълнен с оптимизъм и жажда за нови по-високи цели.
Предпочитан цвят.
Червен.

Ribarsko seli6te
Рибарско селище

Какво мразиш и какво обичаш най-много.
Мразя лъжата и предателството. Обичам най-много семейството си.
Как се забавляваш?
Обичам да спортувам.
Твоите картини много ми харесват. Но една от тях особено – „Кварталът”. Кое те провокира да я нарисуваш?
Исках да представя нещо различно, нещо, с което не всеки се е сблъсквал.

Kvartalyt
Кварталът

Любима мисъл или девиз.
“Високата култура и възпитание се определят от отношението към жената и природата!”
Тези дни гледах една сравнително нова продукция: „2012”. Вълнува ли те темата за края на света? Какво мислиш по този въпрос.
Настроен съм скептично.
Смяташ ли, че хората-индиго наистина съществуват? Чувствал ли си се понякога по този начин.
Не мисля, че съществуват.

Mi6-ma6
Миш- маш

Какво според теб може да помогне, за да не изглежда светът като Квартала, който си нарисувал.
Всички трябва да сме много по-разумни и да се отнасяме към нещтата по-сериозно.
Какво ще кажеш на твоите почитатели?
Ще се постарая занапред да не губя доверието им.
Коя е най-голямата ти мечта?
Да се занимавам винаги с изкуство. И тук е мястото да благодаря на Г-н Ангел Китипов и на всички мои преподаватели.

Dyjd
Дъжд

                                
                                                                публикувано на 25 юли2010 г.


http://www.public-republic.com/magazine/2010/07/54645.php

Труд, търпение, вдъхновение,,, Всичко - в движение!

 „ТЕАТРАЛНИЯТ КОСТЮМ ИЗВЪН ТЕАТЪРА”

ЕДИН ПРОЕКТ НА ФОНДАЦИЯ „ИКАР”:

Сценичният Костюм като Субект – фотоизложба
По инициатива на: Сценографска гилдия към САБ

DSC02680

Автор на проекта:
Мира Каланова, председател на Сценографска гилдия към САБ
Участници в изложбата:
Сценографи, членове на гилдията: Мира Каланова, Петя Стойкова, Елица Георгиева, Виржиния Додова, Марина Додова.


Партньори на проекта:
Софийска Община,
Министерство на Културата: Дирекция Театър, Дирекция Музеи и Галерии,
Съюз на Артистите в България,
Гилдия на театроведите и драматурзите към САБ
Национален Арт Център „Форум”


До този момент изложбата е финансирана от:
Софийска Община
Министерство на Културата
Съюз на Артистите в България


DSC02655

Винаги се чудиш как да започнеш едно интервю. Но когато материалът е в ръцете ти, все още топъл, отговорът става ясен. Реших да сложа началото със страхотните финални реплики от „Някои го предпочитат горещо”:

Джак Лемън: „Аз съм мъж.”
Джо Браун: „Никой не е съвършен.”

Защо ли? Защото представям пет сценографа с имената Мира, Петя, Джина, Марина, Елица и при това, сигурно ще прозвучи нахално, почти съвършени – млади, красиви и талантливи. И много различни.

 Tова не е съвсем фотографска изложба. Това е изложба на театралния костюм – обект на фотографията, която го извежда от сцената и го показва като изкуство.

Tеатралният костюм като изкуство: 5×3.
Всеки сценограф експонира по три фотографии с размери 120×180 см. с костюми от любими пиеси. За имената на фотографите и заглавията на спектаклите можете да направите справка от визитните картички на сценографите, за да не се налага да ги изброявам. Само ще добавя, че черно-белите снимки от визитките са дело на Симон Варсано.

„Театралният костюм извън театъра” е първата по рода си изложба с амбицията да се превърне в ежегодно събитие. Идеята е да се създаде своеобразна история на театралния костюм в България, която да архивира най-новите постижения в сценографията. Оказва се – не малко.






elitsa_panel
Костюми на Елица Георгиева
Костюми на Елица Георгиева


* Да поговорим за кода на дрехата в театъра. Кое я отличава от дрехата в модата и от тази в киното?
Петя: Илюзията.
Мира: Костюмът, създаден за театър не е сам по себе си. Там той има много функции, свързан e с драматургията, режисьорската концепция, героите, самоличността на актьора дори и с още дълга поредица от компоненти, изграждащи тъканта на спектакъла. По-скоро модата стъпва с дрехите си в театъра понякога, особено високата мода. Мисля, че подходът към костюма в киното е като към този в театъра. Поне аз, от опита ми в киното, не съм открила разлика.
Вирджиния: В правенето на театралния и кино костюма винаги е съществувала разлика. В театъра можем да си позволим едно преувеличение на формите, особено когато пиесата се поставя на голяма сцена и трябва и от последния ред да се разчитат определени знаци и цветове. Театралният костюм позволява много повече развихряне на фантазията, изкривяване и деформиране на един персонаж. В киното пък много важен е детайлът. Там чудото, наречено камера, дава възможност да видим и стърчащ конец от яката на персонажа и пръстена с монограм, на който е изписан текст! Киното и модата винаги са имали тясна връзка . Напоследък границите между различните изкуства се сляха. Такова явление наблюдавам и в костюма- едно размиване между театрален и ежедневен костюм, едно изчистване на формите. В оперни спектакли можем да видим съвсем съвременни дрехи, пренесени на сцената.
Марина: Гледната точка и пропорцията . Ако говорим за традиционния театър, който живее в черна кутия от „четири стени”, костюмът трябва да бъде съобразен първо с това. После с драматургията, с режисьорската идея, с гледната точка на зрителя; после със стотиците фактори, които стоят пред един художник.”Смесването на изкуствата” като тенденция изобщо дава много голяма свобода на изразните средства на един художник в театъра, но това е и много опасна свобода. За мен всичко опира до мярката.
Елица: Театралният костюм е интимна проява на героя.
*Как се става сценограф?
Елица: С желание
Мира: Сигурно има различни пътища. Моят започна в Художествената Академия. Казват, че ако театралният бацил влезе в теб, за винаги си оставаш в театъра. Трябва да обичаш театъра и да не смяташ себе си за най-важния. Не е лесно да работиш в екип от индивидуалности. Трябва да знаеш много и да не забравяш, че си художник…
Петя: Бавно
Вирджиния: Ами с много труд и търпение и лъжица вдъхновение. Дисциплината е от значение и всичко това в движение.
* Мечтаете ли за кариера в големите филмови компании или световни театри, където работят огромни екипи от хора със солидни бюджети?
Петя: Не
Елица: Естествено
Марина: Едва ли има художник в театъра, който не иска да работи с голям екип и с добър бюджет. В българският театър за съжаление финансовият проблем винаги е стоял като определящ визуалните качества на даден спектакъл. Визуалните идеи и ходове, които могат най-добре да напълнят драматургията и режисьорското решение, да дадат цялост и мощ на замисъла, много често дерайлират, бидейки поставени във финансови рамки, често стават компромисни, а за мен това е много жалко.
Мира: Мечтая да работя тук, в България. С малко по-добро финансиране, с много повече сътрудници в театъра – професионалисти, технически грамотни консултанти, които разбират същността на визуалното в театъра и не го приемат за тежест и излишък. И най-вече: търсят се режисьори с по-отворен светоглед и готови за ярки „образни” провокации.
Вирджиния: Мечтая това да се случи в България
* Има ли световни изложения на театралния костюм и какви са възможностите за българско участие на такива форуми?
Мира: Да, най-голямото изложение или по-добре казано среща на най-доброто в театъра, което става именно чрез неговата визуална страна: сценография, костюми, светлина се състои на всеки четири години в Прага. Това е Пражкото Квадриенале. На последното, през юни 2007, участваха 60 страни. През 2011 ще бъде обърнато специално внимание на театралния костюм. България винаги представя своя национална експозиция. Вероятно нашата изложба ще участва в паралелните прояви.
Марина: Добър начин за сверяване на часовника, както в творческо, така и в техническо отношение. Можеш да видиш сценографи и костюмографи от цял свят, визуални артисти , пърформъри и много други.
Вирджиния: На Пражкото Сценографско Квадриенале участвах преди две години.
mira_panel
Костюми на Мира Каланова
Костюми на Мира Каланова

* Изкушавала ли ви е мисълта за режисьорска или актьорска кариера след като толкова време вече сте част от „филма”.
Елица: Да
Петя: Не
Вирджиния: Влизала съм в кадър – доста е приятно и забавно.
Мира: Харесва ми моята работа. Веднъж опитах да бъда на мястото на актьора, в „Саломе” в Народния Театър, реж. Стоян Радев. Беше вълнуващо, красиво, но не бих повторила.
Марина: Не и до тази степен, че да пренебрегна художническата природа в себе си. Аз мисля, че даден художник в театъра или киното може да бъде в голяма степен и режисьор и актьор, ако има такова мислене, такова любопитство. Това само помага на работата му, както като самостоятелен творец, така и в екипната работа.
* Един въпрос специално към Марина и Вирджиния: вашият баща е известният художник Николай Додов, създателят на Дарко, един от магьосниците на така обичаното списание „Дъга”. До каква степен комиксът е повлиял при избора ви на професия и нейното изграждане?
Вирджиния: Нямам представа до каква степен комиксите като стил са ми повлияли, но винаги, когато завърша някой проект, търся мнението на баща ми. Той ни помага и с моята сестра сме щастливи в това отношение. Никога не ни е пестял критиката за нещо, което не звучи добре – в този смисъл нашият баща ни е и учител.
Марина: Не мога да кажа, че точно комиксът е повлиял, а по скоро фактът, че сме израснали сред картини, бои, длета, хартия, мирис на терпентин, разтворители и всякакви ужасно привлекателни неща. Аз лично никога не съм си представяла, че ще работя като художник точно в театъра, от малка исках да бъда художник като баща си, но без да давам някакъв конкретен образ на това. Първата съвместна работа със сестра ми в театъра като художници по костюмите / „Самолета беглец” от Камен Донев, реж. Галин Стоев, Народен театър, сезон 1999/2000/се случи по времето, когато бяхме студентки по Моден дизайн втори курс в НАТФИЗ. И оттогава – така.., вече 11 години в театъра.
* Кой е вашият водач в лабиринта от школи, течения, фракции… От кого се учите?
Вирджиния: Обичам минимализма. Както и добрия кич. Вдъхновяват ме всички стилове, които съвпадат с някакъв мой период.
Мира: Не бих могла да посоча конкретен автор. Всяко ново представление ме изпаравя пред различни врати, които отварят широки пространства в изкуствата. Професията изисква много богата култура в областта на изобразителните изкуства, музиката, литературата, историята. Никога не знам от къде ще „излезе зайчето”. Понякога е важна светлината на Рембранд, друг път ярките цветни тонове на Гоген или лаконичните абстракции на Малевич.
Петя: От всичко
Марина: Всеки творец минава през своите етапи на обучение или самообучение: от студентските вълнения през стръвното търсене на информация, споделянето с колеги и приятели, откриването на нови светове и автори. Японската и изобщо азиатската стилистика в последно време много ме вълнуват. Във всичко- костюм от висша мода, гравюра, скулптура, пластика, фотография, керамика…я усещам много близка до себе си, в нещо много точна към моята лична естетика в момента.
Елица: Уча се от въображението
* Пътят на изграждане на един костюм.
Мира: Много дълъг. Много вълнуващ. Аз се доверявам на интуицията си и смятам, че костюмите ми са едновременно за образа /героя/ в спектакъла и за актьора, който го носи. Затова никога не започвам да рисувам преди да видя актьорите, да ги чуя как говорят, често изчаквам първите репетиции на сцена, за да видя как се движат. Мисля, че костюмът трябва да помага на пластичното изграждане на образа. Знам как трябва да бъде носен, знам как всяка част от него може да се използва. Всеки костюм има характер и когато актьорът го усети впечатлението наистина е силно и имаш усещане, че са неделимо цяло.
Вирджиния: Много различен всеки път. Тръгва се от персонажа по сценарий и се минава по различни пътища, докато се стигне до ядката -ключът към образа.
Марина: Тук темата е безкрайна и аз се отказвам.
Петя: Сложен
Елица: Текст, решение, актьор

Елица: Текст, решение, актьор
petya_panel
Костюми на Петя Стойкова
Костюми на Петя Стойкова

* Предпочитана материя, десен, цвят, аксесоар?
Петя: Кадифе, черно, шапка…
Вирджиния: Както обичам планината и морето така предпочитам всяка материя или аксесоар, която ще накара един костюм да оживее.
Мира: Актьорите изразходват огромна енергия по време на спектакъла и не е добре костюмите да са от материи, в които те се потят много. Поддръжката на костюмите също е важна. Повечето театри не могат да използват химическо чистене и това е проблем. Внимавам дрехите да са така направени, че да могат да се перат. Всъщност не понасям дънки на сцената. И най-добрият деним не може да ме съблазни. Изключително несценичен е.
Марина: Обичам да работя с материи, които стоят категорично и добре на театрално осветление. Много важна част от работата на художника е да „види” как ще изглежда една материя на осветлението, което предвижда, че ще направи. Обичам да смесвам в костюма различни по структура материи в една цветова гама, тон в тон. Харесвам материали, които позволяват „скулптиране” в кройката , ”извайване” на категорична линия и силует, въпреки че често такъв тип костюми или аксесоари са трудни за поддръжка и ограничаващи актьора във функционално отношение. Но пък са безкрайно красиви.

* Със сигурност изборът на материя е по някакъв начин сетивен…

 Мира: Да, сетивен е, но тъй като в театъра костюмът има повече функции от това да е красив, изборът на материи е съществен. Грешно избрания материал може да съсипе и най-добрия дизайн. Материята е много определяща начина, по който актьора се движи по сцената от една страна и от друга, тя е част от цялостното въздействие на спектакъла. Материята, обемите, фактурата, силуета на костюма са неделима част от цялото. Винаги се съотнасят с пространството, светлината с цялостната концепция на спектакъла, което по някакъв особен начин я свързва с жеста и словото. Материите , които падат леко търсят мека светлина, по-твърдите платове, които създават обеми и дълбоки гънки може да изискват лаконични прецизни движения и контрастна светлина, понякога платовете дори шумят и това може да е прекрасно в един момент и създаващо допълнителен нерв в друга сцена. Ако съумея да предвидя и дам на костюма подобна деликатна роля съм много щастлива.
Марина: Разбира се, но както сетивен, трябва да бъде и много добре премислен и преценен. Много са факторите, от които зависи изборът на материали за даден театрален костюм. Аз лично винаги се съобразявам с особеностите на актьора, за който правя костюма, дали трябва да му помага, дали трябва умишлено да му пречи и т.н.
* Коя психологическа същност на костюма предпочитате: будна, свободна, дяволита, сериозна, изтънчена, кокетна, разсъдлива….
Мира: Която крие тайни.
Петя: Изобретателна, смела
Вирджиния: В различни периоди ме вълнуват различни неща и слава Богу, защото иначе сме обречени да се повтаряме.
Марина: Може би по-скоро мога да говоря за образ, да. Харесвам характерните образи, независимо дали ще интерпретирам епоха или ще са изцяло нафантазирани; дали са карикатурни или аскетични, или изящни…Обичам да се шегувам, че с някои екипи и режисьори КПД-то ми е високо като художник, защото имам възможност да се „пусна” и да стигна много далеч във въображението си за даден образ и костюм, обиграването на едно пространство… като не пренебрегвам, разбира се, хилядите фактори, с които се съобразявам – драматургията, идеята и нуждите на спектакъла.
Елица: Точната за ролята.
* Как започва един ваш работен ден.
Вирджиния: С много кафе и цигари някъде към 8.
Марина: Много различно и това зависи от етапа, на който се намирам в самият процес на работа. ”Първо четене на маса” за мен е особено вълнуващ етап, в който всички се запознаваме с текста и идеята, запознаваме се с нови хора: хем страшно, хем вълнуващо – като първо качване в самолет е. Творческият период е най-вълнуващ и труден, търсенето на верния образ в пространството и костюма.. След което започва „производството” и „голямото търчане”. Художникът в театъра трябва да бъде всичко и да бъде навсякъде: от избора на материали за декора и костюмите, направо техническо лице, което контролира и следи изработването на абсолютно всичко, което виждате на сцената и не виждате зад кулисите. Денят започва доста рано и завършва много късно като преминава от срещи с актьорите и режисьора, тичане по магазини за избор на материали, срещи и разговори с майсторите и шивачите, които изработват проектите ..Може би най-вълнуващите моменти за мен са първата среща с екипа, техническата конференция, костюмната и монтировъчната репетиция и най-вече осветителната репетиция, в която всичко проглежда и си идва на мястото.
Петя: Трудно.
Елица: С молив зад ухото
Мира: С много кафе при шивачките или при железаря на театъра. Предпочитам шивачките. Те са много важни и когато наистина обичат работата си пътят на костюмите от скицата до сцената е изключително преживяване.

virdjiniq_panel

Костюми на Вирджиния Додова
Костюми на Вирджиния Додова

* Вашите биографии са изключително богати, работили сте върху много проекти. Защо се спряхте точно на тези спектакли, какво ги прави любими пред останалите?
Мира: Избрах костюмите от „Български Работи”, защото смятам този спектакъл за един от най-добрите не само в моята кариера, но и в съвременния ни театър. Според мен, да правиш театрални костюми за спектакъл, чиято драматургия засяга българската история, бит и култура е много тежка задача. Поп културата е насадила ужасни щампи на декоративни, лоши стилизации. Повечето изследвания на етно костюми засягат до голяма степен празничните носии. Героите и историите бяха толкова живи и плътни, че не можех да си ги представя в така наречените носии. Започнах да проучвам дрехата на „онези” българи и разбрах колко всеки кат от нея има свой смисъл, свой код. Разбрах колко са били свързани хората с природата, с Бог, но не този от библията, а този, който виждат в небето нощем и наричат Месец, как целия им свят е изграден от суеверия, от вярвания, много повече езически, отколкото християнски. Исках да направя костюми за хората в нашето представление и те да съдържат по някакъв начин всичко това. Търсех материи с фактура, защото тъканта на платното беше важна за мен. Исках много пластове, слоеве материя един върху друг, които да нямат подгъви, за да се усещат по-ясно нишките. Разделих костюмите в спектакъла на три групи: бели, черни и червени. Това са цветовете на мъжа, жената и земята, на кръвта и греха. Докато „пътувах” със спектакъла научих много за народа ни и промених мнението си много неща.
Петя: Защото е последната ми работа.
Марина: „Казанова” беше една от последните ми работи, в които смятам, че визуалният образ на цялото представление е много силен и мощен. Честно казано изпитах огромна трудност да избера само три костюма,/ това беше условието за всеки автор в изложбата/ от общо трийсетте и повече, които проектирах и осъществих за спектакъла, тъй като всички по някакъв начин са значими и важни за мен. В крайна сметка избрах трите водещи по драматургичен смисъл, без които общият образ не би бил пълен. Така заснехме с моя фотограф Цветослав Мирчев тези три костюма.
Елица: Това, че са най- екстравагантни.
* Как с една дума може да определите своя стил: поетичен, романтичен, приумица… или?
Петя: Еклектичен.
Вирджиния: Провокиращ.
Марина: Иска ми се да кажа лаконичен. Смятам, че в театъра, който все пак е визуално изкуство, можеш да кажеш, да разкажеш, да въздействаш много по активно и мощно, като оставиш излишното вън от сцената, оставиш актьора и режисьора в пространство. Аз не обичам с работата си да разказвам повече от това, което вече е разказано от тях. Това е може би най-трудното и сладко нещо – баланса. Обичам и да експериментирам в различни посоки и стилове, когато общата идея го изисква.
Елица: Пънк
Мира: Казвали са ми, че ме разпознават. Няма как, не мога да избягам от себе си.
* В живописта, прозата, поезията и т.н. винаги се говори за мъжко и женско. Има ли мъжка и женска сценография?
Мира: За да си сценограф не е нужен само талант, трябва силен характер и висок интелект. Всъщност всички ние сме едни много мъжки момичета, които диплят дантели сутринта, а след това определят местата на болтовите връзки и нитовете и си служат еднакво добре с иглата и бормашината. Когато на сцената се изправиш пред най-малко 10 сценични работници и техници, които очакват от теб да знаеш всичко и да имаш отговор и решения на всички въпроси, няма значение дали си жена или мъж.
Петя: Не.
Вирджиния: Има добри и лоши сценографи.
Марина: Обикновено се приема , че жените сме по-добри в костюма, тъй като той изисква специален усет и отношение към материите, силуета и детайла, а мъжете в обиграването на големите пространства каквото е сцената. Но не съм съвсем съгласна. От десетина години има тенденция все повече жени да работят тази приета за ”мъжка” професия, в която има много мъже –добри и силни в костюма и много жени – силни в пространството. По-скоро ги деля на „вертикални” и „хоризонтални” като същност, на „гледащи в небето” и „гледащи отвъд хоризонта”.Може би това има отношение към мъжко-женското в сценографията.
Елица: Да, има.
* Имате ли предпочитани актьори, които да обличате, чиито „тела” пасват идеално на вашето светоусещане?
Вирджиния: Имам любим тип актьор – този, който ме провокира с въпроси.
Мира: Има актьори, които светят на сцената и с тях винаги е приятно да се работи. Таня Лолова умее да усеща костюма дори той да е най-обикновена плетена жилетка. На нея бих и позволила да си добави шалче, нищо че „е извън концепцията ти, Миро” както тя казва. Обичам актьорите от варненския театър.
Петя: Добрите.
Марина: Всеки актьор или актриса, правилно избрани за дадената роля могат да бъдат перфектното ”бяло платно” за мен. Това включва както физическите им дадености, така и чувствителността и отношението им към ролята си, общуването ни по време на процеса също.

marina_panel

Костюми на Марина Додова
Костюми на Марина Додова
* Кое за вас е най-голямото предизвикателство в сценографията?
Елица: Бутафорията.
Петя: Земното притегляне.
Мира: Предизвикателството е да пред-видиш образа и той да прилепне точно към спектакъла.
Марина: Да стигна до образ, който е много труден, дори невъзможен. Нещо много малко или нещо много мащабно като образ, като смисъл. Такъв беше образа на Любовта в спектакъла ”Казанова”.Отне ми месеци творческо самоизтезание, безкрайни разговори с режисьора, спорове, съмнение и всичко останало. Но в крайна сметка казваме, че ако един образ може да бъде още по-добър, още по-верен на предназначението си, то той не е завършен. Има още накъде. Това е най-трудното – търсенето и, разбира се, най-сладкото, когато го намериш.
Вирджиния: Да бъдеш в хармония с текста, режисьора, актьорите и себе си.
* Предпочитан моден дизайнер или тенденция от световна величина.
Елица: Вивиан Уестууд
Марина: Много харесвам художници и изобщо творци, които могат да ме изненадат. Обичам „нахалните”, тези които те карат да спреш, да се върнеш, да се разсмееш, да се замислиш, да се разплачеш или възхитиш. Които казват нещо съществено с работите си. Които ми показват, че няма невъзможно за човешкият дух, за човешката фантазия, за човешкият стремеж. Харесвам такива, които ми разказват истории и ме отвеждат в техните светове. Това ме зарежда и вдъхновява безкрайно, дава ми смисъл да продължавам да работя.
Петя: Този, който ме провокира в момента.
Мира: Харесвам много Александър Макуин заради неговата изключителна способност да смесва епохите и стиловете и заради артистичния му замах, съчетан с много интелект и широки познания на изкуствата. Може би и защото с тези си качества неговите модели често бяха повече театрални, отколкото модни. Харесвам и инвазията на азиатски дизайнери в американското и европейското модно пространство. Те умеят да съчетават в образи на пръв поглед несъвместимите ни култури и светоусещане. Освен това работят по изумителен начин с материите, с фактурите и текстурите, с асиметрията. От високата мода, която отдавна вече е класика харесвам много линията на Ив Сен Лоран, особено от 50-те и 60-години на 20-ти век и много съм се учила от Армани и най-вече от начина, по който прави дрехи за мъже. Заради виталността в съчетаването на материя и линия и детайл. При него наистина можем да говорим за моделиране на
* Вашата дреха в ежедневието.
Петя: Джинси.
Мира: Удобна, деликатно артистична. В цветно-сиви тонове. Обичам меки, естествени материи. И рокли, особено през лятото.
Вирджиния: Провокираща внимание.
Марина: Удобната. Тази, в която се чувствам комфортно, женствено и която показва най-доброто от фигурата и лицето ми. Често нося черно.
Елица: Дънки
* На какво трябва да учи облеклото?
Мира: Облеклото кодира вътрешния ни свят. И до голяма степен определя мястото ни във външния свят. Чрез дрехите си много хора се опитват да бъдат това, което не са, но много биха искали да бъдат. Скоро, неочаквано за мен, си купих червена рокля. Помислих си, че нещо важно в мен се е променило. И се оказах права.
Елица: На уют.
Вирджиния: На всичко, което си пожелае.
Петя: На индивидуалност и свобода.

В края на интервюто вече си давах сметка, че ние се наслаждаваме на спектаклите заради работата на известните актьори, но до колко бихме могли да им се наслаждаваме, ако не беше трудът на сценографите!
Впрочем вижте изложбата – до 30 април 2010 г.


                                                       публикувано:   15 април 2010 г.


http://www.public-republic.com/magazine/2010/04/45593.php

Интервю: Оп-арт, геометрична абстракция или свободата да търсиш и намираш

"БЕЗКРАЙНО" - интервю с художника Стели Грънчаров



Srelly Gryncharov

“Желанието ми е със средствата на живописта да открия пътя между материята и духа, 
 зримото и незримото” /Стенли Грънчаров/

1

Когато страстни почитатели посещавали ателието на великия Рембранд и се приближавали прекалено близко до платната му, той ги первал по носа,
за да отстъпят назад, искайки с това да каже, че за изкуството е необходима дистанция.

Когато подредихме картините на Стели Грънчаров в галерия се осмелих да прекрача забраната за гледане от сантиметри – приближавах се и „четях” колажите от нотни листове и математични уравнения; отдалечавах се – и цветните „пиксели” се сглобяваха винаги по различен начин. Интересен калейдоскоп! Интересен художник, с когото си говорим в галерията, докато пием чай.


Kartina Stelly Gryncharov

Как ще обясниш израза на Ирина Колбасова за твоите аналитични абстракции – „ин и ян на живописта”?

Мисля, че много точно го е казала. Хармонията, която търся в живописта е във „взаимното допълване”, т.е. всичко се гради на контраста, „топло – студено”, „тъмно – светло”, просто – сложно”.

Първият ми учител по математика казваше, че математиката е симфония. Как стигна до идеята на обединиш чрез живописта най-точната наука и най-висшето изкуство?

Всичко се получи съвсем естествено. Геометрията ми беше интересна от малък, но не като формули и задачи, а като пространствени измерения. По-късно открих връзката между цвят и форма.

2

Питагорейците твърдят, че „тялото е тъмница на душата”. Смяташ ли, че е по силите на изкуството да изведе душата от тази тъмница и в този смисъл какво е да си художник?

Ще бъде банално да кажа, че да си художник е призвание, но че е съдба съм повече от убеден и в много случаи не лека съдба. Мисля, че има шанс да се получат добри резултати само ако се приемат така нещата. Колкото до силите и възможностите на изкуството, те са огромни, но само при свободна воля и желание във всеки индивид.

Kartina Stelly Gryncharov

Обикновено пътят е „Художествена гимназия – Академия”. Какъв беше твоят личен мотив, за да смениш посоката: „Френска гимназия – Академия”.

Откакто се помня, съм искал да стана художник. С френската гимназия се получи „случайно”… Но знаем, че случайни неща в живота няма и това истински го разбрах, когато отидох в Париж.

3

Какво ти даде специализацията в „Cite internationale’ des Arts”, Париж. И изобщо какво е за теб артистичният въздух на Париж и Франция?

Париж, Париж… Дори само да дишаш артистичния му въздух е достатъчно. Безброй пластове изкуство, култура, буквално на всяка крачка. Вдъхновява те, покорява те, моделира съзнанието ти. Вдъхновението, чувството за свобода е неописуемо в този град, за което съм му безкрайно благодарен.

Kartina Stelly Gryncharov

Вероятно си видял в оригинал „Проза за транссибирския експрес и малката французойка Жана”, посветена на музикантите. Къде е твоето място между концепцията за симултанизъм /едновременност, еднородност/ и оп-арта?

Париж ми даде онова чувство и увереност, която, мисля, е нужна на всеки творец. Да търсиш, да експериментираш, без да се притесняваш, че ще „избягаш“ от себе си. Мисля, че свободата да „търсиш” и „намираш” е от изключително значение. Къде точно е моето място, винаги е бил по-второстепенен въпрос за мен.

4

Как сглобяваш пикселите и българската нишка в твоята живопис?

Българската нишка е много силна и здрава, много трудно би се скъсала. Влияя се съзнателно и несъзнателно, като цветност, композиция, елементи от фолклора, народното творчество

Поглеждам биографията на Стели Грънчаров и виждам участия в различни точки на света – Египет, Чехословакия, Шотландия, Турция, Испания, Русия… С какво те обогатяват творческите пътувания? Дали за теб те са и път в труднообяснимия и магичен свят на изкуството?

Като художник мога да се обогатя от всичко и навсякъде. Чувствам се отворен за всякакви предизвикателства в сферата на моята работа, стига те да са в моята артистична и естетическа концепция. Иначе всяко едно пътуване е и малко приключение, винаги е интересно, вълнуващо и обогатяващо.

5

Мястото, където се чувстваш най-добре? /Извън ателието!/

Най-добре ми е със семейството, независимо къде.

Първата книга за художник, която прочете.

„Спомени на един търговец на картини” на Амброаз Волар. Необичаен поглед върху артистичния свят през едно много интересно време.

Първата ти рисунка.

Нямам спомени, пък и никой не помни. Винаги гледам напред. Това, което съм направил /добро или не дотам/, вече е зад гърба ми. Към по-старите си работи изпитвам друг сантимент, който е различен от отношениетоми към нова или бъдеща творба.

6

Твоите образци в необятната История на изкуството.

Страшно много са и се страхувам, че ще пропусна някой, ако реша да изброявам. Между другото, непрекъснато откривам нови…

Твоята муза? Емоцията в геометричните композиции на платната ти. Сънуваш ли ги или подходът е чисто аналитичен?

Вдъхновението или го има, или го няма. Не съществуват готови рецепти. Интуицията и импровизацията са много важни за мен.

Вярваш ли, че красотата ще спаси света или кое е онова, което те води да пристъпиш към четката и да застанеш до статива?

Всеки може да се „спаси”, ако, разбира се, желае и се положат съответните усилия. Иначе чувствам, че трябва да рисувам по същия начин, както че трябва да спя или да се храня.


7
Кога е възможно фантазията да се превърне в реалност?

Когато много силно го желаеш.

И накрая, за да завършим – какво е за теб любовта?

Всичко. В тази дума се събира всичко най-хубаво.
Изложбата се открива на 10 март 2010 г. от 18.00 ч.

Kartina Stelly Gryncharov
Творческа биография на Стели Грънчаров :
1964 - роден в гр. Оряхово
1983 - завършва Френската езикова гимназия, гр.Враца
1993 - дипломира се в Националната Художествена Академия, гр.София
1994 – член на Съюза на Българските Художници и Международната
Асоциация за пластични изкуства /AIAP/
1995 – награда за живопис на Съюза на Българските Художници
2006 – специализация в “Cite Internationale des Arts”, Париж, Франция
Избрани изложби и участия в изложби:
1993 - галерия “Витоша”, гр. София
1994 - галерия “Студио спектър”, гр. София
- V Международно Биенале, гр.Кайро, Египет
1995 - галерия “Аросита”, гр. София
1996 - галерия “Мелон”, гр. София
- I Международно Триенале на Живописта , гр.София
1997 – галерия “Аlternatif”, гр.Прага, Чехия
1998 – галерия “Солерс”, гр.София
– галерия “Samuel Menache”, Мексико, Сити Мексико
2001 – галерия “Шарон”, гр.София
– галерия “Nylon”, гр.Истанбул, Турция
2002 – галерия “Stenton”, гр.Единбург, Шотландия
– галерия “Циклоп”, гр.София
2003 – Френски Културен Институт, гр.София
– Руска Академия за изящни изкуства, гр.Москва, Русия
2004 – галерия “Espai G d’art”, гр.Тераса, Испания
– Palais Porcia, Виена Австрия
2005 – галерия “Antoni Pyniol”, гр. Реус, Испания
2006 – галерия “Ракурси” гр.София
2007 – галерия “Art Symbol”, гр. Париж, Франция
2008 – галерия “Le Papillon”, гр. Варна
– галерия “Art Symbol”, гр. Париж, Франция
2009 – галерия “Art Symbol”, гр. Париж, Франция
– галерия “Аrt Center Forum”, гр София
Има творби в Националната Художествена Галерия, София както и в частни колекции в България, Австрия, Австралия, Англия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Канада, Норвегия, Словакия, САЩ, Турция, Франция, Чехия, Швейцария, Шотландия, Япония.
                                                                                              26 февруари 2010 г.
http://www.public-republic.com/magazine/2010/02/40600.php