„Яж ми зелето” – спектакъл пърформанс на Вирджиния Додова и Добромир – Иван, представен в Национален арт Център ФОРУМ в Нощта на музеите – 15 май 2010 г.
Макар че заглавието съблазнително приканва към изяждане на зеленчука,
идеята се съсредоточава точно върху обратното. И както споделят авторите:
„Пърформансът фокусира зелката като естетически обект.”
Ето как:
Зелките най-канибалски ще бъдат разполовени от скулптура с двойно име Добромир – Иван и експонирани на постаменти. Една част от тях.
На други зелки ще им се резнат листата и Джина с една шевна машина ще ги зашие безмилостно на червена лента, а лентата след това ще се монтира върху черни платна от – познайте – найлон.
И целият този ритуал – при специално осветление, под звуците на музика с мирис на индийски клечици. Спокойно! Няма домати. И богинята Кали няма нищо общо. Все пак става въпрос само за зелки, които трябва да бъдат представени на публиката като всичко друго, но не и като храна.
И без друго за голяма част от населението на Планетата салатата не е храна. Както е казал британският пътешественик капитан Форд:
”Салата е срамът на всяко английско меню”. Да не говорим, че хърбите-помешчици в Русия изобщо не били на уважение и ставали за присмех на крепостните.
Зависи от нагласата. И все пак никой не приема добре нещо толкова меланхолично като най-бедния роднина от онова, което се хвърля на огъня или се дъвче сурово.
Ето и няколко думи за авторите.
Вирджиния Додова е бакалавър по моден дизайн и сценография в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов”. Сценограф и художник на костюмите на много театрални постановки и спектакли. През 2004 г. е носител на ПЪРВА НАГРАДА ЗА СЦЕНОГРАФИЯ – НАЦИОНАЛЕН ФЕСТИВАЛ „КРАТКИ ТЕАТРАЛНИ ФОРМИ” – Враца 2005. А през 2005 г. е наградена с „АСКЕЕР” за костюмите на постановката „Абсолвента” от Т. Джоунс, реж. Ивайло Христов, ДТ „Сълза и смях”.
За Добромир – Иван е достатъчно дори само да споменем, че е ученик на Йосиф Бойс, един от най-влиятелните художници на 20 век, който мислел да гради кариера в медицината, но направил рязък завой и скочил в концептуалното изкуство, станал един от стратезите. Йосиф Бойс още като надникнал в папката на Добромир – Иван и го приел в кухнята на ателието си. Добромир – Иван 15 години живял в Австрия. Автор е на десетки изложби в Европа и САЩ. Работи със силикон и епоксидна смола.
Миналата година се закани, че ще направи стена на славата с имената на прочути творци като Анди Уорхол.
Спектакълът може да бъде видян на 15 май 2010 г.
от 20.00 до 20.20 ч.
и от 22.00 до 22.20 ч.
публикувано на 15 май 2010 г.
http://www.public-republic.com/magazine/2010/05/49139.php
Няма коментари:
Публикуване на коментар