“Желанието ми е със средствата на живописта да открия пътя между материята и духа,
зримото и незримото” /Стенли Грънчаров/
Когато страстни почитатели посещавали ателието на великия Рембранд и се приближавали прекалено близко до платната му, той ги первал по носа,
за да отстъпят назад, искайки с това да каже, че за изкуството е необходима дистанция.
Когато подредихме картините на Стели Грънчаров в галерия се осмелих да прекрача забраната за гледане от сантиметри – приближавах се и „четях” колажите от нотни листове и математични уравнения; отдалечавах се – и цветните „пиксели” се сглобяваха винаги по различен начин. Интересен калейдоскоп! Интересен художник, с когото си говорим в галерията, докато пием чай.
Как ще обясниш израза на Ирина Колбасова за твоите аналитични абстракции – „ин и ян на живописта”?
Мисля, че много точно го е казала. Хармонията, която търся в живописта е във „взаимното допълване”, т.е. всичко се гради на контраста, „топло – студено”, „тъмно – светло”, просто – сложно”.
Първият ми учител по математика казваше, че математиката е симфония. Как стигна до идеята на обединиш чрез живописта най-точната наука и най-висшето изкуство?
Всичко се получи съвсем естествено. Геометрията ми беше интересна от малък, но не като формули и задачи, а като пространствени измерения. По-късно открих връзката между цвят и форма.
Питагорейците твърдят, че „тялото е тъмница на душата”. Смяташ ли, че е по силите на изкуството да изведе душата от тази тъмница и в този смисъл какво е да си художник?
Ще бъде банално да кажа, че да си художник е призвание, но че е съдба съм повече от убеден и в много случаи не лека съдба. Мисля, че има шанс да се получат добри резултати само ако се приемат така нещата. Колкото до силите и възможностите на изкуството, те са огромни, но само при свободна воля и желание във всеки индивид.
Обикновено пътят е „Художествена гимназия – Академия”. Какъв беше твоят личен мотив, за да смениш посоката: „Френска гимназия – Академия”.
Откакто се помня, съм искал да стана художник. С френската гимназия се получи „случайно”… Но знаем, че случайни неща в живота няма и това истински го разбрах, когато отидох в Париж.
Какво ти даде специализацията в „Cite internationale’ des Arts”, Париж. И изобщо какво е за теб артистичният въздух на Париж и Франция?
Париж, Париж… Дори само да дишаш артистичния му въздух е достатъчно. Безброй пластове изкуство, култура, буквално на всяка крачка. Вдъхновява те, покорява те, моделира съзнанието ти. Вдъхновението, чувството за свобода е неописуемо в този град, за което съм му безкрайно благодарен.
Вероятно си видял в оригинал „Проза за транссибирския експрес и малката французойка Жана”, посветена на музикантите. Къде е твоето място между концепцията за симултанизъм /едновременност, еднородност/ и оп-арта?
Париж ми даде онова чувство и увереност, която, мисля, е нужна на всеки творец. Да търсиш, да експериментираш, без да се притесняваш, че ще „избягаш“ от себе си. Мисля, че свободата да „търсиш” и „намираш” е от изключително значение. Къде точно е моето място, винаги е бил по-второстепенен въпрос за мен.
Как сглобяваш пикселите и българската нишка в твоята живопис?
Българската нишка е много силна и здрава, много трудно би се скъсала. Влияя се съзнателно и несъзнателно, като цветност, композиция, елементи от фолклора, народното творчество
Поглеждам биографията на Стели Грънчаров и виждам участия в различни точки на света – Египет, Чехословакия, Шотландия, Турция, Испания, Русия… С какво те обогатяват творческите пътувания? Дали за теб те са и път в труднообяснимия и магичен свят на изкуството?
Като художник мога да се обогатя от всичко и навсякъде. Чувствам се отворен за всякакви предизвикателства в сферата на моята работа, стига те да са в моята артистична и естетическа концепция. Иначе всяко едно пътуване е и малко приключение, винаги е интересно, вълнуващо и обогатяващо.
Мястото, където се чувстваш най-добре? /Извън ателието!/
Най-добре ми е със семейството, независимо къде.
Първата книга за художник, която прочете.
„Спомени на един търговец на картини” на Амброаз Волар. Необичаен поглед върху артистичния свят през едно много интересно време.
Първата ти рисунка.
Нямам спомени, пък и никой не помни. Винаги гледам напред. Това, което съм направил /добро или не дотам/, вече е зад гърба ми. Към по-старите си работи изпитвам друг сантимент, който е различен от отношениетоми към нова или бъдеща творба.
Твоите образци в необятната История на изкуството.
Страшно много са и се страхувам, че ще пропусна някой, ако реша да изброявам. Между другото, непрекъснато откривам нови…
Твоята муза? Емоцията в геометричните композиции на платната ти. Сънуваш ли ги или подходът е чисто аналитичен?
Вдъхновението или го има, или го няма. Не съществуват готови рецепти. Интуицията и импровизацията са много важни за мен.
Вярваш ли, че красотата ще спаси света или кое е онова, което те води да пристъпиш към четката и да застанеш до статива?
Всеки може да се „спаси”, ако, разбира се, желае и се положат съответните усилия. Иначе чувствам, че трябва да рисувам по същия начин, както че трябва да спя или да се храня.
Кога е възможно фантазията да се превърне в реалност?
Когато много силно го желаеш.
И накрая, за да завършим – какво е за теб любовта?
Всичко. В тази дума се събира всичко най-хубаво.
Изложбата се открива на 10 март 2010 г. от 18.00 ч.
Творческа биография на Стели Грънчаров :26 февруари 2010 г.
1964 - роден в гр. Оряхово
1983 - завършва Френската езикова гимназия, гр.Враца
1993 - дипломира се в Националната Художествена Академия, гр.София
1994 – член на Съюза на Българските Художници и Международната
Асоциация за пластични изкуства /AIAP/
1995 – награда за живопис на Съюза на Българските Художници
2006 – специализация в “Cite Internationale des Arts”, Париж, Франция
Избрани изложби и участия в изложби:
1993 - галерия “Витоша”, гр. София
1994 - галерия “Студио спектър”, гр. София
- V Международно Биенале, гр.Кайро, Египет
1995 - галерия “Аросита”, гр. София
1996 - галерия “Мелон”, гр. София
- I Международно Триенале на Живописта , гр.София
1997 – галерия “Аlternatif”, гр.Прага, Чехия
1998 – галерия “Солерс”, гр.София
– галерия “Samuel Menache”, Мексико, Сити Мексико
2001 – галерия “Шарон”, гр.София
– галерия “Nylon”, гр.Истанбул, Турция
2002 – галерия “Stenton”, гр.Единбург, Шотландия
– галерия “Циклоп”, гр.София
2003 – Френски Културен Институт, гр.София
– Руска Академия за изящни изкуства, гр.Москва, Русия
2004 – галерия “Espai G d’art”, гр.Тераса, Испания
– Palais Porcia, Виена Австрия
2005 – галерия “Antoni Pyniol”, гр. Реус, Испания
2006 – галерия “Ракурси” гр.София
2007 – галерия “Art Symbol”, гр. Париж, Франция
2008 – галерия “Le Papillon”, гр. Варна
– галерия “Art Symbol”, гр. Париж, Франция
2009 – галерия “Art Symbol”, гр. Париж, Франция
– галерия “Аrt Center Forum”, гр София
Има творби в Националната Художествена Галерия, София както и в частни колекции в България, Австрия, Австралия, Англия, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Канада, Норвегия, Словакия, САЩ, Турция, Франция, Чехия, Швейцария, Шотландия, Япония.
http://www.public-republic.com/magazine/2010/02/40600.php
Няма коментари:
Публикуване на коментар