Христо Николов: Между реалното и абстрактното

Изложба живопис на Христо Николов

"Между реалното и абстрактното" Откриване: 14.04.2010 г. от 18.00 часа Христо Николов е ученик на големия български художник и педагог проф. Ненко Балкански. От него през годините е съхранил най-важния урок: никога да не си помисля, че е велик. „Ненко Балкански много се страхуваше да не станем маниаци, да не се вземем насериозно, затова започвам картините си като дете, което си играе, и работейки върху тях, ги завършвам като философ с размисъл върху нещата от живота.” Заедно с Красимир Линков, Олга Наздрачева, Джовани Поповски и Тодор Гошев, Христо Николов е сред преподавателите още от основаването на Художествена гимназия „Цанко Лавренов”, Пловдив. Казва, че „художник” е професия за идеалисти, а това вече едва ли е мотив за новите много по-прагматични поколения, които трябва да бъдат научени да рисуват професионално, а после „хвърлени” в света да се справят сами. Христо Николов започва творческия си път с фигурални композиции, по-късно е завладян от пейзажа и натюрморта, които му дават изключителната свобода да решава цветови и пластични проблеми. Така естествено преминава към абстракцията, имайки за пътеводна звезда бащата на отвлеченото в изобразителното изкуство Василий Кандински: „Всяко произведение на изкуството е дете на своето време, често то е майка на нашите чувства.” Провокацията на абстрактното е в отказа от изброяване на предмети и събития и възможността да наостриш сетивата като композираш хармонии от цветове и форми. Ребуси, разчитани винаги по различен асоциативен път. Ето и няколко изречения от изкуствоведа Алена Ликова за платната на художника: „Платна, в които духът и метаморфозите на природата са преобразени в чувствено рационалната полифония на пролетта в милиардите й звънливи оттенъци – като успокоение и отмала на окото, раздразнено и изморено от гледките на урбанистичния пейзаж, като израз на дълбоко вълнение, прорязало душата... Платна, стоящи на границата между сън и пробуда, между осезаемо и невидимо, почувствано и неизразимо.” Основно изразно средство е цветът. Голямоформатните платна въздействат със своите ярки колоритни стойности, колажни ефекти, постигнати с помощта на фактурата и смелия рисунък. Авторът представя една съвременна живопис, колкото свързана с европейските тенденции, толкова и национална по своя характер. ◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА Роден на 19.11.1945 г. Завършва НХА – София през 1973 г. специалност „Живопис” при проф. Ненко Балкански. Член на СБХ. Има над 20 самостоятелни изложби и участия колективни изложби и международни симпозиуми в България, Полша, Русия, Германия, Англия, Македония. Председател на Дружеството на пловдивските художници в периода 1996-1999 г. Носител на Годишна общинска награда „Пловдив” през 1997 г. Номиниран за наградата „Мечът на Ромфея”, Пловдив – 1999 г. Номиниран за наградата „Пловдив” - 2000 г.