| |||||
| ◊ СЪБИТИЕТО Галерия „Жорж Папазов” представя Ангел Василев Юбилейна изложба живопис По повод 65-годишнината на художника Откриване: 30.10.2012 от 18.30 ч., Бул. „Шести септември” 152, Легис център Изложбата продължава до 20 ноември 2012. ◊ ИЗЛОЖБАТА Наричат картините на Ангел Василев „приказки” заради умението на художника да разказва. „Приказка за хляба”, например отправя към житийната икона. В центъра е Богородица с младенеца (в някои от репликите – майка с дете), около масата – трима мъже в трите възрасти на човека. Девет по-малки изображения рисуват пътя на хляба – от сеитбата до тържественото благославяне на трапезата. И цялата тази битийно-библейска обредност – осветявана от слънцето в ляво и огрявана от луната в дясно. В „Голгота” Христос е разпънат на кръст със силует на риба-кораб върху фона на пъстри български черги. Разпятието е връх от пирамида, чиито основи се крепят на човешката суета и онази простота, близка до ожесточението, но смекчена от шеговития поглед на автора. В каталога на Ангел Василев можем още на първите страници да намерим много точен цитат от Янис Митракас (носител на титлата Архонт и иконописец на Вселенската патриаршия) за творчеството на художника: „Произведенията на Ангел Василев не следват устрема на човека към Бога, но имат божествена сила, която те превръщат в човешка енергия, за да придобият нови измерения. Те предизвикват размисъл, а смешното им представяне се превръща в радост, която лъха от картините.” Бликаща най-вече е радостта в картините, посветени с толкова любов на Пловдив. В безбрежната синева на изобразителните повести се носят летателни балони и дирижабли, бръмчат вертолети, спускат се над града парашутисти, реят се хвърчила. Калканите на сградите се красят от рекламни пана: „Molle”, “Café Odeon”, “Paris”, “Hotel Imperial” с шрифтове от доброто старо време, когато франтовете са носили по модата раирани костюми с папионки и бутониери, дамите - капели и чадърчета, а коминочистачите са били на висока почит. Изкушеният зрител може с часове да се вглежда в драмите зад прозорците на хотелски стаи и на къщи с еркери, по чиито покриви лениво се разхождат котки или подскачат хванати натясно любовници. Каква суматоха, каква празнична глъч, в дъното на която, обикновено под някой простор с фино бельо, седи срещу статив художникът и рисува целия този кипящ от живот и нажежен от страсти свят. Винаги на фона на някой сантиментален градски романс, идещ от изписаната от „Туркони” латерна. Цели цикли са посветени на „Моя град”, „Нежността”, „Мечтата”, „Площада”, „Уличните музиканти”, „Трите грации”, „Българската мадона”, „Танца” или „Саломе”, упоритите „Ухажори” понякога с файтон, но дори и без, „Улицата” с пъстри кафенета като от картичките, изпращани Par Avion от Париж и Виена. Преминал през школата на иконописта и през университета на самия живот, Ангел Василев избира прецизната акрилна техника върху фино платно, където всеки детайл и стилизация на образите и предметите говори. Картини, изпълнени с носталгия към една отминала във времето епоха, но и наситени, ако не с присмеха на историческия оптимизъм, то поне с филибелийска ведрина и шегобийство. ◊ ДУМИ ЗА ХУДОЖНИКА „Ярък и запомнящ се художник с характерен, инспириран от традицията в българското изкуство и култура стил. Неговата безкрайна поредица от характерни персонажи в приповдигнато настроение, илюстрира теми от градския фолклор. Действието има оптимистичен характер и внушава празничност. В безкрайното богатство от образи умело съжителстват ретро визията и съвременното послание.”
Красимир Линков,
изкуствовед, директор на ГХГ Пловдив "Ангел Василев е един от истинските представители на българския дух, на онези ценности, които са заложени още от дедите ни и са ни пренесли до днешните времена. За съжаление те вече се срещат все по-рядко, а стават все по-необходими за всеки един от нас. В тези картини човек се радва не само на един изключителен почерк, чисто човешки, но и на една магия, в която може би се крие тайната за нашия живец. Не чувствате ли как в леката носталгия се проявява едно чувство, че в палитрата от изключително добре композирани фигури и цветове човек трябва да намери и своето място или поне да потърси някакъв път, за да впише себе си. Много е странно, когато човек се мъчи да нарисува духът на нацията и да му измисли цвят. Струва ми се, това е причината, поради която Ачо е непреходен, защото той винаги ще търси и подрежда онези променящи се с времето цветове, които, в различните периоди или обществени строеве, винаги си остават български и винаги подчертават нашето настроение. Непреходността на неговото изкуство освен това може би е и в това, ако смея да гадая, че всеки от нас търси и намира мястото си в новия обществен ред само тогава, когато наистина има свой дух, свое кредо и дълбоко изразена национална идентичност."
Мая Вапцарова
◊ КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ХУДОЖНИКА Художникът Ангел Василев е роден в Пловдив на 29.09.1947 г. Реализирал е над 50 самостоятелни изложби в България и чужбина: София, Пловдив, Габрово, Варна, Солун – галерия „Орама”, Лос Анжелис – галерия „Корнерстон, Сан Бенедето дел Тронто, Италия и др. Участва в общи изложби: . Галерия „Росовски”, Лагуна бийч, САЩ, Калифорния . Галерия „Бернард Фели” – Париж, Франция . Арт Фестивал, Лас Вегас, Невада, САЩ . Осака Триенале, Япония . Международна арт изложба – Лос Анжелис, САЩ . Международна арт изложба – Ню Йорк, САЩ . Международен арт панаир – Токио, Япония и др. Негови творби са притежание на частни колекции в България, Франция, Германия, Норвегия, Великобритания, Канада, САЩ, Япония. Срещите с творчеството на Ангел Василев са едни от забележителните събития в културния живот на града. Неговите емблематични пловдивски "картини в картините" са очаквани винаги с интерес и вълнение. | |||||
| |||||
КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА
Показват се публикациите с етикет юбилейна изложба. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет юбилейна изложба. Показване на всички публикации
сряда, 14 ноември 2012 г.
Приказките на Ангел Василев
сряда, 29 февруари 2012 г.
"Рисувам за себе си, рисувам, за да живея"
13 февруари 2012
Христина Мирчева
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14051&sid=2
Христина Мирчева
Юбилейна изложба на Сирма Сарафова–Ораховац в Национален артцентър Форум, София
На 14 февруари 2012 г. Национален арт център Форум ще зарадва почитателите на изобразителното изкуство с една изключителна изложба – Юбилейната ретроспектива на Сирма Сарафова–Ораховац по повод нейната 75-годишнина. Уникална като явление и без подобие на родната артистична сцена, за творчеството на Сирма Сарафова предстои да се говори. Тук ще направим само един
Кратък преглед на събитията – изкуство и живот
Кирил Кръстев
Платната на Сирма Сарафова–Ораховац привличат вниманието на знаменития български критик Кирил Кръстев и през 1982 г. той пише сбита и проницателна рецензия за нея в списание „Изкуство”, брой 6, по повод първата самостоятелна изложба на художничката в София, зала Руски 6. Определя картините й като „безплътни багрено-линеарни хармонии”. Толкова „тънки и фини, че отиват до и зад границите на нежните японски лирични двустишия или на кристалната поезия на Николай Лилиев”.
Самата Сирма Сарафова нарича платната си картини–стихове, а друга една критичка отбелязва, че тя „бленува действителността и създава вътрешно видяна интроспективна вселена от тънки и флуидни петна и черти.”
Макс Болаг
По онова време Сирма Сарафова е на 45 години. Едно позакъсняло признание, което бърза да се потвърди при нейно пътуване до Швейцария, когато Сарафова придружава своя съпруг проф. Ораховац при специализацията му като химик в Цюрих.
По спомените на художничката в един дъждовен ден през 1987 г. тя прекрачва прага на галерия „Макс Болаг”, чийто собственик Макс Болаг, трето поколение галерист, в началото отказва да види картините, оправдавайки се с напредната си възраст и натрупаното отегчение на човек, през чийто поглед е минало какво ли не.
Но после я хвали за финото й живописно чувство като настоява тя да остане в Швейцария: „Трябва да знаеш, че тези, които разбират, нямат пари, а онези, които имат пари, не разбират, но търсят да купят име.” Сирма Сарафова, за която семейството е по-важно от всичко, се завръща със своя съпруг в България при синовете си, но нейните платна остават в Швейцария като част от колекцията на Макс Болаг – нареждат до имената на Реноар, Сезан, Пикасо, Кирхнер и Паскин. Три поредни години галерията в Цюрих е с постоянна експозиция от нейни платна – 1987, 1988 и 1989 г.
Звездният миг на Сирма Сарафова.
Както възкликнал и самият Макс Болаг, разпитвайки за произхода на художничката: „Това не става за едно поколение”.
Кръстьо Сарафов
Сирма Сарафова е внучка на популярния български артист Кръстьо Сарафов, чийто брат Борис Сарафов е ръководител на Илинденското въстание, приятел на Симеон Радев, убит на 33 години от Тодор Паница, изпратен от Яне Сандански. Самият Кръстьо Сарафов имал Орден за храброст.
Друга известена личност в рода е Иван Гюзелев, баща на една от бабите на Сирма, завършил в Санкт Петербург, носител на орден „Света Ана”, вписан в синята книга на Лондон, където се записвали имената на по-известните люде по онова време. Един от първите министри на просветата в България, съставител на първите учебници по математика.
„Чувството си за цветове наследих от майка си, а от дядо Кръстьо наследих наблюдателността”, споделя Сирма Сарафова.
Кръстьо Сарафов е категорично против кариерата на своята внучка като актриса: „Това е една лотария, в която един билет на хиляда е печеливш, а другите са разбити съдби.”
Учителите
Но пътят на художника е не по-малко стръмен и непредсказуем. Ученичка на импресиониста Асен Белковски, а после и на професорите Борис Митов и Илия Петров, Сирма Сарафова в началото рисува с фотографска точност и излага реалистични портрети в общи изложби в София и провинцията, но с годините изчиства стила си до степен, определена от Кирил Кръстев като „минимал-арт”.
Минимализмът е сравнително младо течение в изкуството, чието официално начало бележи 60-те години на 20 век със седалище Ню Йорк, повлияно от Дзен будизма, геометричната абстракция, Модриан и Малевич, Руския конструктивизъм; има своите страстни привърженици и яростни отрицатели. Сирма е упреквана, че работи с едва забележима моливна рисунка, че не нанася достатъчно боя върху платното.
Но тя, която много харесва експресивния Генко Генков, казва, че всеки творец има свой път в изкуството. И все пак – доколкото минимализмът се свърва преди всичко не само с пределната изчистеност, но и с крайната механичност, имперсоналност и формализъм, Сирма Сарафова възприема себе си като реалист, вдъхновявана винаги от конкретни, действителни обекти, които стилизира и схематизира в процеса на работа без да се лишава от образите в картините.
По-важни изложби
През 2006 г. – 24 години след първата си самостоятелна изложба, за своята 69 годишнина, е поканена от Олимпия Николова, куратор на галерия „Дебют” и на галерия „София” да покаже свои картини в книжарница София-прес: „За мен това са направо музейни неща, защото са абсолютно модерни, а са правени през 1988 г.”
Подчертава още: „Нетипична и без аналог в българската пластична култура”. Поканата от Олимпия Николова идва, тъкмо когато Сарафова е загубила надежда: „Ей, ще се сетят за мен, когато умра някой път”. Изложбата е широко застъпена в медиите. „Дневник”, „Политика”, „24 часа, „Новинар”, „Всичко за жената” отбелязват с обширни интервюта събитието.
През 2007, една година по-късно, с куратор Ирина Колбасова Сирма Сарафова се отправя за Севлиево, галерия „Видима”.
Четвъртата самостоятелна изява на Сирма Сарафова – Ораховац ще се състои на 14 февруари 2012 година в Национален арт център Форум. В няколко зали ще бъдат експонирани картини от различни периоди. Ще имаме шанса да се докоснем до една учудващо деликатна интерпретация на реалността, видяна с очите на дете, а пресъздадена с мъдрост. Населена с платна-енигми.
В каталога за общата изложба „Прозорецът” в СГХГ през 2005 г., чието мото е вдъхновено от картини на Сирма Сарафова, Мария Василева завършва предговора с думите: „ В картините на Сирма Сарафова интересът на художничката е съсредоточен единствено върху прозореца. През него не се вижда нищо и той не отразява нищо. Прозорецът на Сирма Сарафова е затворен свят, самодостатъчен с разнообразието от линии, с играта на видими, но неразгадаеми отражения и нежни рефлексии.”
ДУМИ НА СИРМА САРАФОВА-ОРАХОВАЦ
„Рисувам за себе си, рисувам, за да живея.”
„Дечко Узунов харесваше картините ми, а Илия Петров казваше, че една художничката трябва да не се жени, да се посвети на изкуството.”
„Когато отида на някоя изложба, вкъщи си казвам, че моите картини са по-хубави.”
„Имала съм късмет и за това, че когато съм се обезкуражавала, все отнякъде е пристигала някаква духовна подкрепа, която за мен е била важна.”
„Всеки път, когато се опитвах да пробия, нещо се объркваше, а пък после с времето вече престанах и да искам да правя опити.”
„Моите картини са като стихове, докато на Славка Денева приличат на романи.”
„ От много бъбривост изкуството може само да загуби.”
„Когато идваха колеги на моя мъж в дома ни, те винаги казваха: Сирма, колко много картини си започнала! А аз ги имах за завършени.”
„Харесват ми източните философски учения, в които се казва, че нещо е по-добре да е леко недовършено, отколкото да е перфектно, защото и истинският живот е недовършен и в непрекъснато развитие.”
„Едно време беше по-престижно да си човек на изкуството, сега това е страхотна донкихотовщина.”
„Аз никога не съм се старала да бъда модерна.”
„Много колекционери се хвалят колко евтино са купили или безплатно са придобили една картина. Всъщност те купуват цял един живот.”
Кратки биографични данни
Сирма Сарафова–Ораховац е родена на 28 март 1937 г. в гр. София. Внучка е на големия български актьор Кръстьо Сарафов. Ученичка на Асен Белковски. През 1956 г. завършва с отличие Художествената гимназия в София. През 1963 г. се дипломира в Художествената Академия в София в класа на проф. Илия Петров, специалност живопис. Член е на творческия фонд на СБХ от 1963 г.http://www.public-republic.com/magazine/2012/02/83974.php
Нейни творби са притежание на НХГ – София, Софийска градска художествена галерия, художествените галерии в Силистра, Ямбол, Берковица, Трявна и на частни лица в България и чужбина – Швейцария, Гърция, Аржентина, Франция, Англия, САЩ, Германия и Япония.
На 60-тата си юбилейна изложба в Карлсбад, Калифорния, САЩ (август-септември) получава Втора парична награда, на през октомври-ноември – Трета парична награда – радостни събития, които Сирма Сарафова винаги държи да подчертае в своята биография.
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14051&sid=2
Абонамент за:
Публикации (Atom)