вторник, 8 март 2011 г.

Ангелос Пападопулос - Странстващи артисти

Изложба живопис


Странстващи артисти


◊ СЪБИТИЕТО

изложба живопис на гръцкия художник Ангелос Пападопулос

Откриване: 07.03.2011 г. от 18.00 ч.
бул. „Христо Ботев” 92, Рилон Център


◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА

Илия Бешков в своето „Слово” разказва анекдотично:

“В голям далечен град при прочут лекар се явява болен човек.

- Вие страдате от тежка меланхолия, за която няма друго лекарство освен всяка вечер да посещавате големия цирк; да се смеете и радвате на прочутия клоун – посъветвал го лекарят.

- Няма ли друг цяр за моята болест?

- Нищо друго няма да ти помогне, добри човече!

- Много жалко, докторе. Сбогом. Аз съм клоунът.”


Припомням си фрагмента „Цирк” от „Словото на Бешков”, докато подреждаме изложбата на гръцкия художник Ангелос Пападопулос. Маестрото гостува в Пловдив по покана на галерия „Жорж Папазов”. 39 живописни платна с размери от 40/50 см до голямоформатните 150/200 см и 200/350 см, обединени от темата за играещия човек. И по-специално човекът-артист. Циркът, естрадата, старият тесен киносалон...

Клоунът – шут, мим, смешник, комик, палячо, циркаджия...  Колкото имена, толкова и същности – от пакостливия Арлекин в Комедия дел Арте до зловещия Жокер в комиксите. Клоунът, който забавлява, но и клоунът като дявол, който сее смърт. Винаги в нелеп костюм, с грим на лицето и огромен червен нос.  Прочутият червен нос! – не е ясно спрял ли е да диша, или надушва нещо... Седи уморен с отпуснати рамене. Разтяга  хармоника така широко, както е разтегната и устата му. Клоунът с две различни половини на лицето: кой е човекът и коя е маската? Трите еднакви образа на клоуна като някаква троична пародия. Намигащият клоун. Картоиграчът. И този, старият, който си играе умилително с някое животинче, единственият верен приятел, сцени, напомнящи историите за скитници.

Това не е разглезеният от публично внимание артист. Върху трагичната му гримаса е изписана мисълта за края на живота. Награда или наказание е смехът на публиката?

В творчеството на модерните художници на XIX и XX век - от Домие, през Жорж Руо до Пикасо - темата за клоуна е и темата за самотата – съдбата на творческата личност във враждебния свят. Но както знаем, шутът е и огледалният образ на властта: може да седне по всяко време на трапезата и да говори какво ли не, без да му падне главата.

С карнавализацията на изкуството се ражда постмодернизмът, защото с нея започва прекрачването на непреодолимите за официалната култура граници между елитарното изкуство и масовата култура.

Клоунадата е свързана винаги и с музиката. Затова съвсем логичен е вторият цикъл с певци и музиканти, най-вече джазмени, свирещи на тромпети, саксофони, пиано; облечени с ретро-карирани костюми, отдадени изцяло на импровизации в познати интериори на нощни клубове от големия град, потопени в шум, сумрак и цигарен дим. Сред тях са и лицата на Ела Фицджералд, Рей Чарлз, Луис Армстронг, New Orleans Jazz Band...

И, разбира се, не на последно място – Чарлс Чаплин. Малкият човек от немите филми на прохождащата киноиндустрия.

Живописните разкази на Ангелос Пападопулос са тъжни и смешни – разкази за артиста-шут: докато ви сгорещява от смях, ви кара да изстивате.

 




◊ ЗА ХУДОЖНИКА

Ангелос Пападопулос е роден в Атина през 1953 г. Икономист по образование, по примера на свои именити предшественици, прави завой в кариерата и решава да се отдаде на изкуството. Три години изучава занаята в ателието на гръцкия художник импресионист Андонис Андриадис, а после завършва и Академията за изящни изкуства в Лувен, Белгия.
Убедено следва реалистичната традиция. Работи в цикли като обхваща различни теми, свързани най-вече с ежедневието и бита на своите съвременници. Самият той твърди, че истината е в реалистичното изкуство, в умението да разкажеш увлекателно една история. Слави се с тънката психология на своите образи, много често обединени в многофигурални композиции в интериори на градски кафенета, барове, среднощни клубове или криволичещи улици, облени от слънчева светлина; конни надбягвания или автомобилни ралита.
Изявява се със самостоятелни изложби в Морфей, Каравел, Петра, Ираклион и колективни участия в Брюксел, Париж, Цюрих, Копенхаген, Милано, Мюнхен. Негови картини са част от колекцията на басиста Гари Гутман в Чикаго и частни колекции в Гърция, САЩ, Белгия, Франция и Германия. Представя гръцкото изкуство и в Европейския парламент в Брюксел.





Самостоятелни изложби:
1983 „Petra Mare”, Ирапетра, о. Крит
1985 “Galerie Desmos”, Ираклион
1987 “Galerie Alfican”, Брюксел, Белгия
1988 “Galerie Arte”, Лувен, Белгия
1990 “Galerie Alfican”, Брюксел, Белгия
1991 “Galerie Alfican”, Брюксел, Белгия
1992 “Amаlia Art Gallery”, Атина
1994 “Galerie Alfican”, Брюксел, Белгия
1994 “Galerie dal Poeta”, Генк, Белгия
1995 “ASLK” Bank”, Хаселт, Белгия
1995 “Galerie Zygos”, Атина

Колективни изложби:
1998 “Les Arts de la Grece”, Брюксел
1993 “Central House of Artists”, Москва
2003 “Културен център на Етолия”, Атина









http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=11804&sid=2



художникът Ангелос Пападопулос

Няма коментари:

Публикуване на коментар