сряда, 29 февруари 2012 г.

"Рисувам за себе си, рисувам, за да живея"

13 февруари 2012

Христина Мирчева

Sirma Sarafova-Orahovac
 
Юбилейна изложба на Сирма Сарафова–Ораховац в Национален артцентър Форум, София

На 14 февруари 2012 г. Национален арт център Форум ще зарадва почитателите на изобразителното изкуство с една изключителна изложба – Юбилейната ретроспектива на Сирма Сарафова–Ораховац по повод нейната 75-годишнина. Уникална като явление и без подобие на родната артистична сцена, за творчеството на Сирма Сарафова предстои да се говори. Тук ще направим само един

Кратък преглед на събитията – изкуство и живот
 
Кирил Кръстев

Платната на Сирма Сарафова–Ораховац привличат вниманието на знаменития български критик Кирил Кръстев и през 1982 г. той пише сбита и проницателна рецензия за нея в списание „Изкуство”, брой 6, по повод първата самостоятелна изложба на художничката в София, зала Руски 6. Определя картините й като „безплътни багрено-линеарни хармонии”. Толкова „тънки и фини, че отиват до и зад границите на нежните японски лирични двустишия или на кристалната поезия на Николай Лилиев”.
Самата Сирма Сарафова нарича платната си картини–стихове, а друга една критичка отбелязва, че тя „бленува действителността и създава вътрешно видяна интроспективна вселена от тънки и флуидни петна и черти.”

Макс Болаг

По онова време Сирма Сарафова е на 45 години. Едно позакъсняло признание, което бърза да се потвърди при нейно пътуване до Швейцария, когато Сарафова придружава своя съпруг проф. Ораховац при специализацията му като химик в Цюрих.
По спомените на художничката в един дъждовен ден през 1987 г. тя прекрачва прага на галерия „Макс Болаг”, чийто собственик Макс Болаг, трето поколение галерист, в началото отказва да види картините, оправдавайки се с напредната си възраст и натрупаното отегчение на човек, през чийто поглед е минало какво ли не. 

Sirma Sarafova-Orahovac

Но после я хвали за финото й живописно чувство като настоява тя да остане в Швейцария: „Трябва да знаеш, че тези, които разбират, нямат пари, а онези, които имат пари, не разбират, но търсят да купят име.” Сирма Сарафова, за която семейството е по-важно от всичко, се завръща със своя съпруг в България при синовете си, но нейните платна остават в Швейцария като част от колекцията на Макс Болаг – нареждат до имената на Реноар, Сезан, Пикасо, Кирхнер и Паскин. Три поредни години галерията в Цюрих е с постоянна експозиция от нейни платна – 1987, 1988 и 1989 г.

Звездният миг на Сирма Сарафова. 

Както възкликнал и самият Макс Болаг, разпитвайки за произхода на художничката: „Това не става за едно поколение”.

Кръстьо Сарафов

Сирма Сарафова е внучка на популярния български артист Кръстьо Сарафов, чийто брат Борис Сарафов е ръководител на Илинденското въстание, приятел на Симеон Радев, убит на 33 години от Тодор Паница, изпратен от Яне Сандански. Самият Кръстьо Сарафов имал Орден за храброст.
Друга известена личност в рода е Иван Гюзелев, баща на една от бабите на Сирма, завършил в Санкт Петербург, носител на орден „Света Ана”, вписан в синята книга на Лондон, където се записвали имената на по-известните люде по онова време. Един от първите министри на просветата в България, съставител на първите учебници по математика.
„Чувството си за цветове наследих от майка си, а от дядо Кръстьо наследих наблюдателността”, споделя Сирма Сарафова.
Кръстьо Сарафов е категорично против кариерата на своята внучка като актриса: „Това е една лотария, в която един билет на хиляда е печеливш, а другите са разбити съдби.”
 
Sirma Sarafova-Orahovac

Учителите

Но пътят на художника е не по-малко стръмен и непредсказуем. Ученичка на импресиониста Асен Белковски, а после и на професорите Борис Митов и Илия Петров, Сирма Сарафова в началото рисува с фотографска точност и излага реалистични портрети в общи изложби в София и провинцията, но с годините изчиства стила си до степен, определена от Кирил Кръстев като „минимал-арт”.
Минимализмът е сравнително младо течение в изкуството, чието официално начало бележи 60-те години на 20 век със седалище Ню Йорк, повлияно от Дзен будизма, геометричната абстракция, Модриан и Малевич, Руския конструктивизъм; има своите страстни привърженици и яростни отрицатели. Сирма е упреквана, че работи с едва забележима моливна рисунка, че не нанася достатъчно боя върху платното.
Но тя, която много харесва експресивния Генко Генков, казва, че всеки творец има свой път в изкуството. И все пак – доколкото минимализмът се свърва преди всичко не само с пределната изчистеност, но и с крайната механичност, имперсоналност и формализъм, Сирма Сарафова възприема себе си като реалист, вдъхновявана винаги от конкретни, действителни обекти, които стилизира и схематизира в процеса на работа без да се лишава от образите в картините.

По-важни изложби

През 2006 г. – 24 години след първата си самостоятелна изложба, за своята 69 годишнина, е поканена от Олимпия Николова, куратор на галерия „Дебют” и на галерия „София” да покаже свои картини в книжарница София-прес: „За мен това са направо музейни неща, защото са абсолютно модерни, а са правени през 1988 г.”
Подчертава още: „Нетипична и без аналог в българската пластична култура”. Поканата от Олимпия Николова идва, тъкмо когато Сарафова е загубила надежда: „Ей, ще се сетят за мен, когато умра някой път”. Изложбата е широко застъпена в медиите. „Дневник”, „Политика”, „24 часа, „Новинар”, „Всичко за жената” отбелязват с обширни интервюта събитието.
През 2007, една година по-късно, с куратор Ирина Колбасова Сирма Сарафова се отправя за Севлиево, галерия „Видима”.

Sirma Sarafova-Orahovac

Четвъртата самостоятелна изява на Сирма Сарафова – Ораховац ще се състои на 14 февруари 2012 година в Национален арт център Форум. В няколко зали ще бъдат експонирани картини от различни периоди. Ще имаме шанса да се докоснем до една учудващо деликатна интерпретация на реалността, видяна с очите на дете, а пресъздадена с мъдрост. Населена с платна-енигми. 

В каталога за общата изложба „Прозорецът” в СГХГ през 2005 г., чието мото е вдъхновено от картини на Сирма Сарафова, Мария Василева завършва предговора с думите: „ В картините на Сирма Сарафова интересът на художничката е съсредоточен единствено върху прозореца. През него не се вижда нищо и той не отразява нищо. Прозорецът на Сирма Сарафова е затворен свят, самодостатъчен с разнообразието от линии, с играта на видими, но неразгадаеми отражения и нежни рефлексии.”

ДУМИ НА СИРМА САРАФОВА-ОРАХОВАЦ

„Рисувам за себе си, рисувам, за да живея.”

„Дечко Узунов харесваше картините ми, а Илия Петров казваше, че една художничката трябва да не се жени, да се посвети на изкуството.” 

„Когато отида на някоя изложба, вкъщи си казвам, че моите картини са по-хубави.”

„Имала съм късмет и за това, че когато съм се обезкуражавала, все отнякъде е пристигала някаква духовна подкрепа, която за мен е била важна.”

„Всеки път, когато се опитвах да пробия, нещо се объркваше, а пък после с времето вече престанах и да искам да правя опити.”

„Моите картини са като стихове, докато на Славка Денева приличат на романи.”
„ От много бъбривост изкуството може само да загуби.”

„Когато идваха колеги на моя мъж в дома ни, те винаги казваха: Сирма, колко много картини си започнала! А аз ги имах за завършени.”

„Харесват ми източните философски учения, в които се казва, че нещо е по-добре да е леко недовършено, отколкото да е перфектно, защото и истинският живот е недовършен и в непрекъснато развитие.”

„Едно време беше по-престижно да си човек на изкуството, сега това е страхотна донкихотовщина.”

„Аз никога не съм се старала да бъда модерна.”

„Много колекционери се хвалят колко евтино са купили или безплатно са придобили една картина. Всъщност те купуват цял един живот.”


Sirma Sarafova-Orahovac
Кратки биографични данни

Сирма Сарафова–Ораховац е родена на 28 март 1937 г. в гр. София. Внучка е на големия български актьор Кръстьо Сарафов. Ученичка на Асен Белковски. През 1956 г. завършва с отличие Художествената гимназия в София. През 1963 г. се дипломира в Художествената Академия в София в класа на проф. Илия Петров, специалност живопис. Член е на творческия фонд на СБХ от 1963 г.
Нейни творби са притежание на НХГ – София, Софийска градска художествена галерия, художествените галерии в Силистра, Ямбол, Берковица, Трявна и на частни лица в България и чужбина – Швейцария, Гърция, Аржентина, Франция, Англия, САЩ, Германия и Япония.
На 60-тата си юбилейна изложба в Карлсбад, Калифорния, САЩ (август-септември) получава Втора парична награда, на през октомври-ноември – Трета парична награда – радостни събития, които Сирма Сарафова винаги държи да подчертае в своята биография.
http://www.public-republic.com/magazine/2012/02/83974.php
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14051&sid=2

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Да намериш рая - интервю с Марина Додова

Интервю на Христина Мирчева по повод изложбата на Марина Додова „Изгубени портрети от Рая” 


Марина Додова
Марина Додова е родена на 24.10.1975 г. в София.
Възпитаник на НАТФИЗ “Кр. Сарафов” – моден дизайн с художествен ръководител доц. Мария Блажева.
Носител на “АСКЕЕР 2005″ заедно с Виржиния Додова за костюми на постановката “Абсолвента”, ДТ “Сълза и Смях” с реж. Ивайло Христов.
Носител на ТРЕТА НАГРАДА ЗА СЦЕНОГРАФИЯ – НАЦИОНАЛЕН ФЕСТИВАЛ “Кратки театрални форми” – Враца 2007 за постановката “Става дума за любов…или е опит за убийство” от Фиона Спрот, Народен театър “Иван Вазов” с реж. Стилиян Петров
Номинирана за “АСКЕЕР 2007″ за костюми на постановката “Медеа”, ТР “Сфумато” с реж. Диана Добрева
С две номинации на Съюза на артистите в България “Икар 2004″ и “Икар – 2007″
Изброявам една малка част от автобиографичната творческа справка на Марина. Накратко – нейни сценографски проекти са реализирани в театъра, телевизията и рекламата. През 2010 г. Марина Додова заедно с Мира Каланова, Вирджиния Додова, Петя Стойкова и Елица Георгиева участва в проекта на фондация „Икар” „Театралният костюм извън театъра” – единствен по рода си проект у нас по инициатива на сценографската гилдия към Съюза на българските артисти.
Марина Додова

Защо изложба с платна и бои, нали си сценограф?

След толкова време като художник в театъра ми се прииска да се отдам изцяло на една моя тайна страст – рисуването.
Имах нужда от усамотение, да си почина, да се върна към някои мои лични неща, да правя това, което само аз поискам. По това време нямаше хубави и интересни проекти в театъра, така че отказах няколко предложения и седнах пред статива.

Къде си по-силна – в рисунката или в живописта?

Надявам се в комбинацията от двете. Търся някакъв свой начин да събера маслена техника с контурна рисунка. Предполагам, че съм наследила от баща ми* леко шаржовия, комиксов и илюстративен стил на работа.

Марина Додова - Малката Пиета

Интересно ми е да експериментирам и да опитвам различни средства и техники, да смесвам на пръв поглед несъвместими неща, в което има известен риск, но за мен е много любопитно.
(*/Николай Додов – художник, автор и илюстратор на детски книги, автор на комиксите “Дарко,“ „Фук и Фац и петлето Герчо“ от списание „Дъга“ и много други/.)

Често художниците се спъват в заглавията. При теб е различно. Има ли тайна и кога идва заглавието?

Накрая. Понякога имам по повече от едно име за една картина, понякога нито едно, защото не идва.

Каква е позицията на сценографа в България; цени ли се тази изключително тежка професия, която съчетава в себе си познание, фантазия и физически труд?

Марина Додова - Дом за бивши птици

Цени се без да се оценява достатъчно. Много малко хора знаят наистина колко тежка и мъжка професия е. От работата на сценографа зависят толкова много хора, толкова много неща, че понякога ми се струва невероятно, че правя това от почти 12 години.
Театърът е визуално изкуство и иска от художника огромна отговорност наравно с тази на режисьора и актьорите. Иска също силен характер и голямо Сърце. Иначе не става. Зрителят не бива да знае повече от това. Достатъчно е да се е случила магията, тогава работата ни е добре свършена.

Какъв художник искаш да бъдеш?

Свободен. Нищо друго.

Кое течение в световното изобразително изкуство е най-близо до твоето разбиране? 

Марина Додова - Сънувах, че сънуваш мен

Харесвам много и различни неща. Като “мои“ чувствам много от старите холандските майстори, обожавам изящната линия на Сецесиона, обичам художниците от Еспресионизма, японската естетика…

„Изгубени портрети от Рая” тема за любовта ли е?

Да, за любовта. Сега се замислих, тази изложба май стана нещо като обяснение в любов. “Изгубените портрети от Рая“ направих като образ на онези малки ценни неща, които много често губим или забравяме. И като ги намерим, си спомняме че всъщност сме мечтатели, че сме деца. Че понякога забравяме да намигнем или да се изплезим , да обичаме и да го казваме… Да сме чисти.

Марина Додова - Най-тайната вечеря

Не мислиш ли, че в „райските портрети” има натрупана тъга – лимон, венец от люти чушки, зашито око, прободено тяло, грим, който се разтича и напомня сълзи?

Може би има. Но ми се иска тя да е от хубавата тъга. Тъгата винаги стои редом до щастието – като две половинки от едно цяло.

Тогава какво е щастие? И какво не е? Имаш ли идеал за щастие?

Щастието е свойство. Да можеш просто да спреш за секунда, да поемеш дъх и да си кажеш – По дяволите, това съм аз, колко е хубаво.
И да бъде тихо след това.

Марина Додова - Песента на вятъра

Какво задължително достойнство трябва да притежава един мъж и какво – една жена?

И жените, и мъжете – да умеят да прощават и да забравят лошите неща, да
мечтаят и да вървят напред. Заедно.

В коя страна и по кое време искаш да живееш?

Любопитна съм да видя много страни; искам да разгледам цялата Земя, ако мога. Иначе много ме привлича Ренесансът като епоха за живеене.

Любими имена.

„Изгубени портрети от Рая“.

Марина Додова - Препускането

Какъв е твоят кръг от познанства?

Много и много различни хора. Много малко приятели, но истински.

Сега как се чувстваш?

Уморена и много щастлива едновременно. Стъпих с единия крак на нов творчески път, което искам много отдавна, и съм щастлива, че се осмелих да го направя.

Няколко думи за българското кино в настоящия момент. Следиш ли някои от актуалните сериали?

Да, следя голяма част от тях. Гледах няколко много добри филма последните години. Радва ме, че се дава възможност на колегите да правят филми. Още повече ме радва, че и те се борят за това си право.

Марина Додова - Притча за коса и шапка

Работила съм като художник по костюмите в няколко продукции и знам колко е трудно, понякога много тежко, но знам също и че всеки следващ филм е по-добър от предишния. Да работиш здраво, всъщност е единственият начин да ставаш по-добър.

Коя книга ще вземеш със себе си на Самотния остров? Или нещо друго?

Винаги взимам едно и също. Палатка, примус за кафе, стек цигари и, разбира се, моята любима Книга, която никога не ми омръзва да чета – моя мъж.

„Често губим най-ценните портрети, семейни или направени случайно, после ги търсим, търсим.. и накрая ги забравяме.
Докато някой ден ги намерим и ни изненадат със своите застинали сюжети и образи, сякаш от друг свят и друго време. Безмълвни като герои от неизиграна пиеса, Изгубените портрети са си стояли там – мълчаливи, загадъчни и истински като безценно съкровище от детството. Намерих част от тях в Рая, докато се разхождах миналата нощ…” 
 
Марина Додова 

http://www.public-republic.com/magazine/2012/01/83315.php 

"Изгубени портрети от рая" - в света на Марина Додова


"Изгубени портрети от Рая" в галерия "Жорж Папазов", Пловдив


СЪБИТИЕТО 
Галерия „Жорж Папазов” представя

Марина Додова с
„Изгубени портрети от Рая” – изложба живопис и рисунки


Откриване: 16 януари 2012 от 18.00 ч.,
бул. "Христо Ботев" 92, Рилон център, Пловдив

ЗА ИЗЛОЖБАТА 

Марина Додова е сценограф. Завършила е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” - моден дизайн с художествен ръководител доц. Мария Блажева.
 


„Изгубени портрети от Рая” е нейната първа самостоятелна живописна изложба.  

С Марина се запознахме през пролетта на 2010 покрай нейното участие заедно с Виржиния Додова, Мира Каланова, Петя Стойкова и Елица Георгиева в проекта „Театралният костюм извън театъра”, чието първо представяне пред публика се състоя в София в Национален арт център Форум. Наистина единствен по рода си проект в България, създаден от фондация „Икар” и по инициатива на сценографската гилдия към Съюза на българските артисти.

През есента на същата година Театралният костюм излезе не само извън театъра, но и извън столицата и зарадва Пловдив по време на ежегодния Есенен салон, яви се като гост на „Сцена на кръстопът”.

Някъде между тези пътувания вероятно е съзрявала идеята на Марина Додова за изложба с бои, четки и платна. И когато Марина се обади за уточняване на датата, ние решихме, че това ще бъде добро начало за Сезон 2012 на галерия „Жорж Папазов”.

И ето ни с „Изгубените портрети от Рая”:
„Често губим най-ценните портрети, семейни или направени случайно, после ги търсим, търсим... и накрая ги забравяме.

Докато някой ден ги намерим и ни изненадат със своите застинали сюжети и образи, сякаш от друг свят и друго време. Безмълвни като герои от неизиграна пиеса, Изгубените портрети са си стояли там - мълчаливи, загадъчни и истински като безценно съкровище от детството. Намерих част от тях в Рая, докато се разхождах миналата нощ...”

Така Марина Додова обяснява своето вдъхновение. Към което какво да се добави?

Може би: Носител на "АСКЕЕР 2005", заедно с Виржиния Додова - за костюми на постановката "Абсолвента", ДТ "Сълза и смях" с реж. Ивайло Христов.

Носител на Трета награда за сценография - Национален фестивал "Кратки театрални форми" - Враца 2007, за постановката "Става дума за любов... или е опит за убийство" от Фиона Спрот, Народен театър "Иван Вазов" с реж. Стилиян Петров.

Номинирана за "АСКЕЕР 2007" за костюми на постановката "Медеа", ТР "Сфумато" с реж. Диана Добрева.

С две номинации на Съюза на артистите в България "Икар 2004" и "Икар 2007".

И това съвсем накратко от автобиографичната творческа справка на Марина, чиито сценографски проекти са реализирани в театъра, телевизията и рекламата.

Нелек път към една тайна страст – рисуването. В първата си изложба Марина се опитва да събере маслена техника с контурна рисунка. Предполага, че е наследила от баща си – Николай Додов (художник, автор и илюстратор на детски книги, автор на комиксите “Дарко,“ „Фук и Фац и петлето Герчо“ от списание „Дъга“ и мн. др.), леко шаржовия, комиксов, илюстративен стил на работа.
Обича да експериментира с различни средства и техники, да смесва на пръв поглед несъвместими неща, да провокира. Събуждат любопитство и заглавията на творбите й: „Дом за бивши птици”, „Един дяволски скучен следобед”, „Изкушението на тъжната риба”, „Най-тайната вечеря”, „Малката Пиета”, „Притча за коса и шапка”, „Сънувах, че сънуваш мен”.



Из многобройните коментари на приятели във Facebook към събитието един ме впечатли особено – че „изгубените портрети са вече намерени”. Споделям това мнение, както надеждата и пожеланието през 2012 година да се намерим чрез изкуството.



Автор: Ина Мирчева 
09.01.2012 - 18:24

Посетено: 323
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=13901&sid=2