Ина Мирчева: "Кубистичните метаморфози на Бояна Попова"

С художничката Бояна Попова ме срещна случайността през далечната 2004 година. Впрочем няма такива срещи - случайни. Но ето как - за първи път се видяхме на една...изложба. На втората ни среща тя донесе албумче със снимки от нейни картини. Хареса ми експресията и яростта, с коята бяха нарисувани, нейната ведра категоричност в преценките за "това - да, но това - не", но и широтата на възгледите за възприемане на всичко ново и интересно. 

Когато видях събрани картините за втората ù изложба, те ми напомниха за онова творчество, в което и само една линия  или цвят може да изразява драматизъм - странни изображения с неочаквани форми, нарекох ги "Хищни цветя". Казах ù: "Боби, знаеш ли, тези форми напомнят на нещо познато - на цветята на Врубел. Приличат на хищни цветя". 

И тя се съгласи. После им даде имена. В "Прегръдка" тъмното петно със светли бликове е обхванало своята веронезена любима. Веронезът преминава в графитено "Лале", от което изгрява рùжа луна. "През любовната врата" е история за сливането и зародиша. Сериите "Бодили" и "Кактуси" са елементализирани до крайност - деформирани кръгли форми, обединени най-много от един или два предизвикателни цвята, от които излизат "бодли". "Черешата" наприличава повече на скръв с кукичка, внушението идва и от драматичното лилаво. "Осмоза" е страстното желание за смъртоносно впримчване, но и извисяване в небесно синьото.

После Боби реши да рисува натюрморти и морски пейзажи. И там резен от диня претърпява неочаквани метаморфози в цикъла "Любовни платноходки", а натюрмортът със сладкиши заприличва на плажна ивица с коктейлни чадърчета. Картини - загадки. Чисти, интензивни цветове, заключени в обобщени контури, за които е трудно да се твърди, че са декоративни. 

Последният път, когато се видяхме, Боби се съгласи да отговори на няколко мои кратки въпроса.

Бояна, кои са любимите ти художници?

Любимите ми художници си остават Жорж Папазов и Пикасо, но се възхищавам и от много други. Харесвам  Иван Кирков. От пловдивските – Георги Божилов - Слона, Румен Жеков, Румен Нечев...

Любим цвят? Предпочитано течение в изобразителното изкуство?

Любимият ми цвят се променя според настроението, а често настоението се определя от цвета. Затова и любимото ми течение в изобразителното изкуство е фовизъм, където цветните петна и моменталният ефект от цветовете са в основата на възприемането.

Как рисуваш една картина - чакаш вдъхновение или ...

Понякога тръгвам целенасочено с определени намерения, друг път се зарисувам и формите и цветовете сами ме отвеждат на най-неочаквано място.

Има ли женско и мъжко рисуване?

Нормално е да има, но това все още нищо не означава.

Кое друго изкуство те вдъхновява най-много?

От всички изкуства най-вече балетът – форма, движение, музика...любов и красота.

Обичаш ли природата или предпочиташ града?

Сред природата няма как да се почувстваш зле, в града това е съвсем възможно.

Интересуваш ли се от политика?

Не, не се интересувам и не разбирам нищо от политика, но на моята чувствителност, мисля, че подхожда идеята за социална справедливост.

Твоята максима в живота.

Не е важно откъде идваш и накъде отиваш, важно е дали си щастлив по пътя!

Твоята съкровена мечта?

Съкровената си мечта ще кажа само на теб някой път!

ДРУГИТЕ ЗА НЕЯ

"Поклонниците на пластичните изкуства познават странната, витална, експресивна живопис на Бояна Попова. Детето -жена, скрито в нейната емоционална същност, винаги учудва публиката, кара я да усеща особеното привличане на живописни ù платна, пълни със спонтанност и екзотично излъчване, с първичната сила на човешките страсти. Съдовете - фруктиери, подноси, чаши - са заели цялото пространство на платното. Те са достатъчно големи, за да усетим тяхната материалност, достатъчно ясни като форма и същевременно шармантно цветни в експресивното съчетание между червено и искрящо розово например.  Тези съдове са реално футуристични, очертани изящно с линия, оживени от малки цветни детайли, които на места превръщат картината в ярък десен, на места изграждат класическа хармония или просто превземат погледа ни с ненаситната си жива багреност."

Светла Москова, изкуствовед, уредник на Иконна зала, Пловдив

---

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Бояна Попова е родена на 20 март 1970 година в Пловдив. Завършва художествена гимназия "Цанко Лавренов" в родния си град. След това за кратко изневерява на изкуството като записва публична администрация в ПУ "Паисий Хилендарски", но сухата наука бързо ù доскучава, любопитството ù е задоволено и тя се връща към четката и платното, към необятността на духовното търсене.

Досега е реализирала седем самостоятелни изложби - първата в "Новотел-Пловдив", организирана от известния пловдивски колекционер Димитър Инджов,  втората - в Държавен архив със съдействието на галерия "Жорж Папазов". Следват изложбите ù  във Фондация "Георги Божилов - Слона", в Балабанова къща в Стария Пловдив, галерия "Ромфия, Пловдив и галерия "Модо", София.

- See more at: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=343#sthash.OIRTg2Ih.dpuf

Още по темата може да прочетете в сайта за култура, комикси, художници, изкуство "Диаскоп" тук и тук 

Ина Мирчева: "Философското яйце в творческата лаборатория на Стефан Георгиев"

Преданието разказва за срещата на света Мария Магдалина с император Тиберий. Когато тя поздравила императора с думите „Христос е възкръснал”, той се засмял и отговорил: „Христос е възкръснал от мъртвите, колкото яйцето в ръката ти е червено”. Още преди да завърши думите си, яйцето, което тя носила като дар, се обагрило в ръцете ù в червен цвят.

Стефан Георгиев посвещава изложбата си „Яйцето”, с която гостува в галерия „Жорж Папазов”, на Възкресенските празници. 16 на брой картини със сюжети от Стария и Новия Завет и пет пластики с формата на яйце, изработени от шамот в Троян по поръчка на художника.

Платната са виртуозно изрисувани със смесена техника, която разкрива разнообразните възможности на колажа, релефните повърхности, богатство на цветовете, за да се постигне внушението на идеи, вълнували Стефан през годините на своето интензивно творчество.

Но за мен още по-интересен се оказа експериментът на Стефан Георгиев с пластичното изкуство. Пет яйца – всяко с различно звучене.

Знаем, че темата за яйцето е стара, колкото и самото яйце. Да споменем само ювелирът Петер Карл Фаберже. Тръжните цени на неговите яйца-бижута, изработени от благородни метали и инкрустирани със скъпоценни камъни, към днешна дата достигат милиони долари. Веднага ми идва наум и за прочутата картина на Салвадор Дали - "Геополитическо дете наблюдава раждането на новия човек", 1943 година,  където от разтичащото се земно кълбо във формата на яйце се подава напрегната фигура. Година преди да се появи платното по идея на Салвадор Дали самият той става модел като зародиш в известната фотография на Филип Халсман "Dali in the eeg", 1941/2 година.

Яйцето! Чисто, бяло и съвършено. Чупливо. Изначално - застъпващо заплануваното отнапред сътворение. В някой вярвания  е храна за отвъдното. В други - натоварено с надежди и с витална енергия -  нерядко слънцето и луната се асоциират със златно и сребърно небесно яйце. Пролетен символ на пробуждащата се плодородна природа. Знак за възкресение.

Яйцето присъства и в орфическите митове за сътворението. Нека си спомним как вятърът обладава чернокрилата нощ, от чието яйце се излюпва Ерос или Фанес.

Представата за възникване на света от праяйце се среща и в полинезийски, японски, перуански, индийски, финикийски, китайски, финландски и славянски митове за първоначалото. Много герои също уж не били родени, а се излюпили от яйце, както например един от працарете на Южна Корея.

В образния свят на алхимиците „философското яйце” е превръщащата се в последствие във философски камък праматерия, носеща зародиша  на съзряване, при което жълтъкът е жадуваното злато.

Но какво конкретно ми говорят пластиките от яйца на Стефан Георгиев?

Първо от серията е яйцето със заглавие... „Яйцето”. То е съвсем бяло, сякаш току-що снесено.  Нещо като tabula raza, плоскост, върху която времето и човекът ще наслояват, и образ и на първоначалния зародиш.

"Яйцето"

В номер 2 -  „Надеждата умира последна...” яйцето е символ на живота, животът като постоянна битка за надмощие – мъжката сила и страст е приела тук формата на попови лъжички с различни гримаси – на тревога, отчаяние, непоколебим оптимизъм, тъга... Един вихър от глави с камшичета, устремен към заветния връх. Или глъбина? Най-отгоре е победителят, изплезил език на изоставащите, изпълнени със завист към надмощието на избрания. Много са желаещите, но един е влезлият в контакт с вселената. Нека споменем, че формата на яйцето напомня тестиси, семенници.

"Надеждата умира последна"

 Поредицата продължава с „В начало бе...”  Колажираните върху повърхността букви поставят вечния въпрос за началото. Наистина, яйцето дава начало на живот - Леда е снесла яйцето, от което се излюпват диоскурите Кастор и Полукс, но преди това все пак е била обладана от преобразувалия се в дивен лебед Зевс.

"В начало бе..."

„По наследство” е натоварено и със социални значения – роденото в затвора на клетката яйце трудно би намерило верния ключ към свободата. Яйцето е заклещено в покрита с ръждива пàтина птича клетка, чийто вратички всъщност са механизми от миши капани. Забелязва се един-единствен, малък, неотключван сякаш никога катинар, който чака своя ключ сред многото различни, пръснати хаотично по пода на клетката и залепени за дъската ключове.  Вечната обреченост на земното човешко битуване, често пъти белязано с отчайваща безизходица. Тук можем да говорим и за затвора на материалното битие, и за ограниченията на човешкия разум, който трудно полита от клетката на предразсъдъците, и за непреодолимите класови и кастови ограничения.

Серията завършва с „Гост” – яйцевиден Неидентифициран Летящ Обект, който с часовниковите механизми, полепнали по него, прилича на бомба, с перискора си напомня подводница, изплувала от дълбините на Марианската падина. Олицетворява и неутолимото любопитство, залостено във всеки един от нас. Ясно е, не сме сами във Вселената.

„Някой ни е помогнал да бъдем такива, каквито сме сега”, споделя Стефан, който, странейки от теорията на Дарвин, обявява себе си за атеист, но в същото време подхожда с вещина и разбиране не само към общочовешките, но и към библейските теми с умерена доза ирония и хумор.



В "Диаскоп" тук

Преданието разказва за срещата на света Мария Магдалина с император Тиберий. Когато тя поздравила императора с думите „Христос е възкръснал”, той се засмял и отговорил: „Христос е възкръснал от мъртвите, колкото яйцето в ръката ти е червено”. Още преди да завърши думите си, яйцето, което тя носила като дар, се обагрило в ръцете ù в червен цвят.

Стефан Георгиев посвещава изложбата си „Яйцето”, с която гостува в галерия „Жорж Папазов”, на Възкресенските празници. 16 на брой картини със сюжети от Стария и Новия Завет и пет пластики с формата на яйце, изработени от шамот в Троян по поръчка на художника.

Платната са виртуозно изрисувани със смесена техника, която разкрива разнообразните възможности на колажа, релефните повърхности, богатство на цветовете, за да се постигне внушението на идеи, вълнували Стефан през годините на своето интензивно творчество.

Но за мен още по-интересен се оказа експериментът на Стефан Георгиев с пластичното изкуство. Пет яйца – всяко с различно звучене.

Знаем, че темата за яйцето е стара, колкото и самото яйце. Да споменем само ювелирът Петер Карл Фаберже. Тръжните цени на неговите яйца-бижута, изработени от благородни метали и инкрустирани със скъпоценни камъни, към днешна дата достигат милиони долари. Веднага ми идва наум и за прочутата картина на Салвадор Дали - "Геополитическо дете наблюдава раждането на новия човек", 1943 година,  където от разтичащото се земно кълбо във формата на яйце се подава напрегната фигура. Година преди да се появи платното по идея на Салвадор Дали самият той става модел като зародиш в известната фотография на Филип Халсман "Dali in the eeg", 1941/2 година.

Яйцето! Чисто, бяло и съвършено. Чупливо. Изначално - застъпващо заплануваното отнапред сътворение. В някой вярвания  е храна за отвъдното. В други - натоварено с надежди и с витална енергия -  нерядко слънцето и луната се асоциират със златно и сребърно небесно яйце. Пролетен символ на пробуждащата се плодородна природа. Знак за възкресение.

Яйцето присъства и в орфическите митове за сътворението. Нека си спомним как вятърът обладава чернокрилата нощ, от чието яйце се излюпва Ерос или Фанес.

Представата за възникване на света от праяйце се среща и в полинезийски, японски, перуански, индийски, финикийски, китайски, финландски и славянски митове за първоначалото. Много герои също уж не били родени, а се излюпили от яйце, както например един от працарете на Южна Корея.

В образния свят на алхимиците „философското яйце” е превръщащата се в последствие във философски камък праматерия, носеща зародиша  на съзряване, при което жълтъкът е жадуваното злато.

Но какво конкретно ми говорят пластиките от яйца на Стефан Георгиев?

Първо от серията е яйцето със заглавие... „Яйцето”. То е съвсем бяло, сякаш току-що снесено.  Нещо като tabula raza, плоскост, върху която времето и човекът ще наслояват, и образ и на първоначалния зародиш.

В номер 2 -  „Надеждата умира последна...” яйцето е символ на живота, животът като постоянна битка за надмощие – мъжката сила и страст е приела тук формата на попови лъжички с различни гримаси – на тревога, отчаяние, непоколебим оптимизъм, тъга... Един вихър от глави с камшичета, устремен към заветния връх. Или глъбина? Най-отгоре е победителят, изплезил език на изоставащите, изпълнени със завист към надмощието на избрания. Много са желаещите, но един е влезлият в контакт с вселената. Нека споменем, че формата на яйцето напомня тестиси, семенници.

Поредицата продължава с „В начало бе...”  Колажираните върху повърхността букви поставят вечния въпрос за началото. Наистина, яйцето дава начало на живот - Леда е снесла яйцето, от което се излюпват диоскурите Кастор и Полукс, но преди това все пак е била обладана от преобразувалия се в дивен лебед Зевс.

„По наследство” е натоварено и със социални значения – роденото в затвора на клетката яйце трудно би намерило верния ключ към свободата. Яйцето е заклещено в покрита с ръждива пàтина птича клетка, чийто вратички всъщност са механизми от миши капани. Забелязва се един-единствен, малък, неотключван сякаш никога катинар, който чака своя ключ сред многото различни, пръснати хаотично по пода на клетката и залепени за дъската ключове.  Вечната обреченост на земното човешко битуване, често пъти белязано с отчайваща безизходица. Тук можем да говорим и за затвора на материалното битие, и за ограниченията на човешкия разум, който трудно полита от клетката на предразсъдъците, и за непреодолимите класови и кастови ограничения.

Серията завършва с „Гост” – яйцевиден Неидентифициран Летящ Обект, който с часовниковите механизми, полепнали по него, прилича на бомба, с перискора си напомня подводница, изплувала от дълбините на Марианската падина. Олицетворява и неутолимото любопитство, залостено във всеки един от нас. Ясно е, не сме сами във Вселената.

„Някой ни е помогнал да бъдем такива, каквито сме сега”, споделя Стефан, който, странейки от теорията на Дарвин, обявява себе си за атеист, но в същото време подхожда с вещина и разбиране не само към общочовешките, но и към библейските теми с умерена доза ирония и хумор.

- See more at: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=824#sthash.5ePMCl56.ddsHs1E4.dpuf