11 октомври, 2012
Разговор на Ина Мирчева с художника Николай Няголов по повод изложбата „Водни пространства” в галерия „Жорж Папазов”, Пловдив
Имаш ли детски спомен за твоята първа мисъл или мечта да станеш художник?
Всъщност първата ми мечта беше да стана архитект и от малък правех разни проекти за сгради, някои от тях родителите ми още пазят. После, вече в Художественото училище, ми стана ясно, че искам да продължа да се занимавам само с това, което правя и досега.
В Троян учиш керамика, после в Търново – графика, а рисуваш живопис.
Отдавна вече не виждам особена разлика между жанровете и това какво си завършил и какви неща представяш на изложби. Напротив, смятам, че познанията в повече области помагат.
Спомням си твоите първи картини преди години – в тъмна гама и с маслени бои. С времето се наблюдава постепенно и все по-упорито изсветляване в живописните ти платна.
Все още харесвам повече възможностите на маслената боя, но за съжаление, по здравословни причини, не мога да работя с тях. Стремя се да постигам с акрил богатството на тона, както е при маслото. Обичам светлината, обичам усещането за пространство, свобода, движение, може би затова изсветлява колоритът ми, не знам.
Споделял си, че Търнър е любимият ти художник.
Когато, вече преди доста години, за първи път видях оригинал на Търнър – онемях. Невероятна живопис, невероятни тонове! Никога няма да забравя това, което изпитах. Подобно е усещането ми пред картините на Моне, Ротко, а и на някои по-съвременни автори.
Всички, които те познават, знаят и за твоята слабост към морето. И сега изложбата е „Водни пространства”.
Водата и нейните носители – морета, океани, реки, езера, въздухът дори, ме привличат с движението си, прозрачността си, светлината и мощта. Не знам защо, но виждам мноооого живопис в тях и ми се ще да покажа поне мъничко от това, което виждам, на зрителя.
Някои твои колеги-художници са доста крайни в мнението, че бъдещето няма да роди ярки имена в изобразителното изкуство, не колкото и миналото.
Колкото до развитието на изкуството, това е дълга тема, но ако то запази, а аз съм сигурен в това, духовната, нематериална част в себе си, винаги ще бъде истинско, без значение на формата и изказа си.
Повече от 20 години си преподавател в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства. Не намираш ли, че методите на обучение са доста овехтели.
Методите на обучение са проблем и на преподавателя, и на материалната база, а не само на програмата като цяло. Мисля, че един добър преподавател винаги може да намери формата и начина, по който да направи материала интересен и заинтригуващ.
Аз преподавам рисуване и смятам, че то винаги ще е нужно по един или друг начин на начеващия художник. Просто се променя мисленето, а следователно и виждането във времето и ние трябва да го отчетем.
Четеш ли нещо интересно в момента? Любими книги и писатели?
Не мога да назова едно или три дори имена на любими писатели. Чета доста, но не постоянно, на приливи и отливи.
Скоро четох книга на една писателка, от която са се възхищавали Фицджералд и Фокнър. Невероятен изказ, красиви картини, почти като поезия, за което разбира се допринася и добрият превод на Йордан Костурков. Уила Катър се казва авторът.
И в предишни интервюта съм задавала този въпрос: Какво мислиш за Пловдив като за Европейска столица на културата 2019? Има ли шанс?
Пловдив има абсолютните дадености за Европейска столица на културата 2019. Просто от нас единствено зависи да го постигнем като работим истински за идеята и мислим професионално по всички направления. Ако нещо ни попречи, то ще е провинциалният манталитет, завистта и компромисите.
През годините Николай Няголов експериментира, преминавайки от керамика към хартия, от маслена към акрилна боя; от много наситен, дори мрачен колорит към все по-интензивно изсветляване, търсейки въздуха в платната, конструирани понякога като колони, друг път като паравани или „хармоники” за стена в мащабни размери.
Абстрактната живопис винаги се свързва и с илюзията – сам да си доразкажеш историята, да я доизмислиш. Жокерите на художника обикновено са няколко ключови знака – луна, звезди, спирала, фар в далечината. Далечина, която по-малко общо има със строгата перспектива и повече с цвета, с моментното впечатление.
В експресивното замахване на четката разчитаме созополски къщи или куполи на църкви; ябълка като част от пейзажа или ваза със загатнати клончета, чиито плодове са оранжеви планети от небесния фон на интериорна стена. В трептенето на въздуха изплуват фигури, които уж се приближават, но и винаги стоят на разстояние, замръзнали в мъгливата синева.
Абстрактната действителност не като бягство от реалността, а като част от една нова реалност – градове, острови, водни пространства.
Николай Няголов е възпитаник на художественото училище в гр. Троян, специалност “Керамика”, а през 1988 г. завършва графика при проф. М. Бумов във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, рисунката и неконвенциалните форми на изкуството. От 1989 г. е редовен преподавател по рисуване и комбинаторика в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, гр. Пловдив.http://www.public-republic.com/magazine/2012/10/97191.php
Освен в престижни галерии в България (в „Жорж Папазов” – за девети пореден път), представя своето изкуство няколко пъти в Калифорния, САЩ, в галерия „Търнам грийн”, Лондон, „Дом Витгенщайн”, Виена, в галерии в Берлин.
Участва в международни изложби и съвместни проекти, представящи съвременното българско изкуство в чужбина – “Културен мост Германия-България” през 1993 г., “Балканска среща” в Охрид през 2000 г., “Български художници” на о-в Св. Ахилеос в Гърция през 2003 г., “Съвременно българско изкуство” в Белмонт, САЩ през 2006 г.
Негови творби са притежание на частни колекционери в България, САЩ, Германия, Англия, както и на няколко музея за изобразително изкуство в България и чужбина.
