сряда, 14 ноември 2012 г.

Приказките на Ангел Василев

Юбилейна изложба на художника в галерия "Жорж Папазов", Пловдив


Приказките на Ангел Василев
◊ СЪБИТИЕТО

Галерия „Жорж Папазов” представя

Ангел Василев

Юбилейна изложба живопис

По повод 65-годишнината на художника

Откриване: 30.10.2012 от 18.30 ч.,
Бул. „Шести септември” 152, Легис център

Изложбата продължава до 20 ноември 2012.


◊ ИЗЛОЖБАТА

Наричат картините на Ангел Василев „приказки” заради умението на художника да разказва. „Приказка за хляба”, например отправя към житийната икона. В центъра е Богородица с младенеца (в някои от репликите – майка с дете), около масата – трима мъже в трите възрасти на човека. Девет по-малки изображения рисуват пътя на хляба – от сеитбата до тържественото благославяне на трапезата. И цялата тази битийно-библейска обредност – осветявана от слънцето в ляво и огрявана от луната  в дясно.

В „Голгота” Христос е разпънат на кръст със силует на риба-кораб върху фона на пъстри български черги. Разпятието е връх от пирамида, чиито основи се крепят на човешката суета и онази простота, близка до ожесточението, но смекчена от шеговития поглед на автора.

В каталога на Ангел Василев можем още на първите страници да намерим много точен цитат от Янис Митракас (носител на титлата Архонт и иконописец на Вселенската патриаршия) за творчеството на художника: „Произведенията на Ангел Василев не следват устрема на човека към Бога, но имат божествена сила, която те превръщат в човешка енергия, за да придобият нови измерения. Те предизвикват размисъл, а смешното им представяне се превръща в радост, която лъха от картините.”

Бликаща най-вече е радостта в картините, посветени с толкова любов на Пловдив. В безбрежната синева на изобразителните повести  се носят летателни балони и дирижабли, бръмчат вертолети, спускат се над града парашутисти, реят се хвърчила. Калканите на сградите се красят от рекламни пана: „Molle”, “Café Odeon”, “Paris”, “Hotel Imperial” с шрифтове от доброто старо време, когато франтовете са носили по модата раирани костюми с папионки и бутониери, дамите - капели и чадърчета, а коминочистачите са били на висока почит.

Изкушеният зрител може с часове да се вглежда в драмите зад прозорците на хотелски стаи и на къщи с еркери, по чиито покриви лениво се разхождат котки или подскачат хванати натясно любовници. Каква суматоха, каква празнична глъч, в дъното на която, обикновено под някой простор с фино бельо, седи срещу статив художникът и рисува целия този кипящ от живот и нажежен от страсти свят. Винаги на фона на някой сантиментален градски романс, идещ от изписаната от „Туркони” латерна.

Цели цикли са посветени на „Моя град”, „Нежността”, „Мечтата”,  „Площада”, „Уличните музиканти”, „Трите грации”, „Българската мадона”, „Танца” или „Саломе”, упоритите „Ухажори” понякога с файтон, но дори и без, „Улицата” с пъстри кафенета като от картичките, изпращани Par Avion от Париж и Виена.

Преминал през школата на иконописта и през университета на самия живот, Ангел Василев избира прецизната акрилна техника върху фино платно, където всеки детайл и стилизация на образите и предметите говори.

Картини, изпълнени с носталгия към една отминала във времето епоха, но и наситени, ако не с присмеха на историческия оптимизъм, то поне с филибелийска ведрина и шегобийство.


◊ ДУМИ ЗА ХУДОЖНИКА

„Ярък и запомнящ се художник с характерен, инспириран от традицията в българското изкуство и култура стил. Неговата безкрайна поредица от характерни персонажи в приповдигнато настроение, илюстрира теми от градския фолклор. Действието има оптимистичен характер и внушава празничност. В безкрайното богатство от образи умело съжителстват ретро визията и съвременното послание.”

Красимир Линков,
изкуствовед, директор на ГХГ Пловдив

"Ангел Василев е един от истинските представители на българския дух, на онези ценности, които са заложени още от дедите ни и са ни пренесли до днешните времена. За съжаление те вече се срещат все по-рядко, а стават все по-необходими за всеки един от нас.

В тези картини човек се радва не само на един изключителен почерк, чисто човешки, но и на една магия, в която може би се крие тайната за нашия живец. Не чувствате ли как в леката носталгия се проявява едно чувство, че в палитрата от изключително добре композирани фигури и цветове човек трябва да намери и своето място или поне да потърси някакъв път, за да впише себе си. Много е странно, когато човек се мъчи да нарисува духът на нацията и да му измисли цвят. Струва ми се, това е причината, поради която Ачо е непреходен, защото той винаги ще търси и подрежда онези променящи се с времето цветове, които, в различните периоди или обществени строеве, винаги си остават български и винаги подчертават нашето настроение. Непреходността на неговото изкуство освен това може би е и в това, ако смея да гадая, че всеки от нас търси и намира мястото си в новия обществен ред само тогава, когато наистина има свой дух, свое кредо и дълбоко изразена национална идентичност."

Мая Вапцарова

 
◊ КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ХУДОЖНИКА

Художникът Ангел Василев е роден в Пловдив на 29.09.1947 г.

Реализирал е над 50 самостоятелни изложби в България и чужбина: София, Пловдив, Габрово, Варна, Солун – галерия „Орама”, Лос Анжелис – галерия „Корнерстон, Сан Бенедето дел Тронто, Италия и др.

Участва в общи изложби:
. Галерия „Росовски”, Лагуна бийч, САЩ, Калифорния
. Галерия „Бернард Фели” – Париж, Франция
. Арт Фестивал, Лас Вегас, Невада, САЩ
. Осака Триенале, Япония
. Международна арт изложба – Лос Анжелис, САЩ
. Международна арт изложба – Ню Йорк, САЩ
. Международен арт панаир – Токио, Япония
и др.

Негови творби са притежание на частни колекции в България, Франция, Германия, Норвегия, Великобритания, Канада, САЩ, Япония.

Срещите с творчеството на Ангел Василев са едни от забележителните събития в културния живот на града. Неговите емблематични пловдивски "картини в картините" са очаквани винаги с интерес и вълнение.


 




Автор: Ина Мирчева
25.10.2012 - 11:50
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=15638&sid=2

понеделник, 12 ноември 2012 г.

"Храм на пропорциите" - Христо Михайлов



Съчетание на изкуство и древно знание в изложбата на Христо Михайлов „Храм на пропорциите“

Художникът ще представи творби, вдъхновени от най-древното златно съкровище в света, открито във Варненския некропол

На 6 ноември от 18:30 часа в арт галерия „Жорж Папазов“ в Пловдив се открива изложбата на художника Христо Михайлов „Храм на пропорциите“. Творбите в експозицията съчетават жанровете живопис и скулптура и материалите акрил, бронз и месинг. 


Христо Михайлов се вдъхновява от най-старото златно съкровище в света – открито през 70-те години на миналия век във Варненския некропол. Но не златото е най-ценното, нито фактът, че това са първите открити от археолозите златни украшения, направени от човешка ръка. Христо Михайлов, съвместно с Христо Смоленов откриват нещо много по-значимо, което поставя редица въпроси пред учените от цял свят – всички предмети съчетават в себе си пропорции, непознати преди 7 хил. години, когато са изработени украшенията. Според изследователите предметите от съкровището са служели за мерна единица и еталонни дължини и са открити в много забележителности като пирамидите в Египет, Стоун Хейндж и други. Сред закономерностите и пропорциите в предметите от Варна са и числото на Фибоначи и числото Пи. 


Мистериите и математическите загадки са едно от вдъхновенията на художника Христо Михайлов. Във всичките му творби от експозицията „Храм на пропорциите“ се откриват препратки към древно знание, езотерика, вплитане на различни символи, закодирани пропорции, съотношения и вселенски закони.
Христо Михайлов ще представи и инсталация, изградена на база на пропорциите, открити в съкровището от Варненския некропол.  

Гергана Костадинова и Ваня Атанасова
 Повече за Христо Михайлов:

Христо Михайлов е художник, самурай, тамплиер, езотерик. Той е роден в Балчик, израства в Казанлък. Завършил е Националната художествена академия „Николай Павлович” през 1989 г. Живее и работи в София. Член е на "Секция 13" към СБХ. Семеен, има един син.
Работи в различни области - скулптура, приложно изкуство, живопис, графика и концептуално изкуство, където e един от първите в страната, използващ възможностите на лазерите и холограмите за пресъздаване на художествени образи. Проявява се като илюстратор и дизайнер, прави авторски колекции бижута. Използва всякакви материали - дърво, камък, метал, стъкло, маслени, гвашови, витражни и флуоресцентни бои, въже, звук, лазер, холограма, музика и ефектно осветление. 


Негови картини и пластики са притежание на колекционери и галерии във Франция, Германия, Холандия, Белгия, Италия, Люксенбург, Англия, Русия, Турция, Япония, САЩ и Канада. В творческата биография на Христо Михайлов има над 100 изложби у нас и в чужбина.  


В живота му освен изкуството има и една друга любов - айкидо. Христо Михайлов започва да се занимава с бойни изкуства през 1976 г., като минава през школите на киокушин-кай карате и таекуондо, у-шу и тай-чи чуан, докато през 1987 г. открива призванието си в Айкидо. В момента е носител на 5-ти дан. Участва в създаването на Българска Айкидо Федерация (БАФ), както и на много клубове в цялата страна. 

текст: Гергана Костадинова 




На откриването авторът беше представен от Юлиян Райчев, изкуствовед и преподавател ЮЗУ "Неофит Рилски":


                                           “Храм на пропорциите”
                        Самостоятелна изложба на Христо Михайлов
                        Галерия “Жорж Папазов” Пловдив, 06.11.2012

Самостоятелната изложба на Христо Михайлов ни въвежда в свят, улавящ вселенската хармония и изразяващ взаимодействащите божествени стихии.

Чрез силата на изкуството, авторът ни разкрива пропорциите на древното познание и сакралната същност на художествената форма, изразена в скулптурата и абстрактната живопис.


Творческите постижения на Христо Михайлов утвърждават впечатлението и увереността на един оригинален авторски подход и дълбокосъдържателен стил.
Художествено-образния език на творбите изразява неговата многостранна творческа натура. Той притежава изключителен усет в процеса на сътворението на художествения образ, като израз на задълбочено личностно светоусещане. Творбите въплъщават силата на духа, идеята за вътрешна свобода и творческо уединение.
Христо Михайлов материализира формата и прикрепва тайнственото познание. Той се докосва до посланието, идещо от древността и отправено към вечността, послание на висшия вселенски разум.


Силата, която струи от творбите е в единение с енергетичните пластове, образуващи абстрактни формули, в чиято същност е инсталиран живот. Творбите ни подтикват да почувстваме  хармонията и  единството между земно и божествено, да усетим пламтящата свобода на духа.

   Изложбата е насочена към една много актуална за времето тема:

Темата за храма - пътя към духовното усъвършенстване, и темата за пропорциите като средство, чрез което изграденият храм поглъща вселенската сила и докосва човека, дава му сила и стремежи в неговия земен път.

Концептуалното изкуство на Христо Михайлов е израз на задълбочено изследване на формите в процеса на художественото сътворение и свободата на творческия изказ. Авторът изгражда оригинална по своята същност авторска техника или т.нар. висяща скулптура, съчетаваща триизмерна пластика, която е органически свързана с поместената скулптирана камбана. Камбаненият звън на всяка от скулптурите носи специфичния енергиен заряд и допълва посланието, изразено чрез пластичната структура. Наред с висящата пластика, изключително съдържателни са малките пластики, чието разположение образуваща сложна геометрична верига, привнесена от пропорциите на антични паметници и сякаш за миг се пренасяме в едно сакрално пространство, което провокира в нас усещането за прелом на духовното начало, на оптимизма и благородството в човека. 


     “И за миг напуснах сивото ежедневие,
     наблюдавайки лабиринта от хармонични форми.
     Пред мен се разтвориха врати, и аз поех
     по пътя на спиритуалното усъвършенстване.
     Докоснах се до тъкънта, до тази невидима материя
     която прави връзка между минало и бъдеще.
     И изкачвах стъпълата към духовните измерения.
     Усетих трептенията на отворения път във времето
     чрез който визуално се пренасяме до непознати мигове от историята.
     Ключът е в нас, и оттук нататък, поемаме пътя чрез магическата сила на    
     изкуството. “

         07/11/2012                                                     Юлиян Райчев

На откриването във връзка с кончината на патриарх Максим беше прочетено слово от Ордена на Рицарите Тамплиери, което накратко проследяваше отческата дейност и служение на българския Патриарх - засвидетелствана почит към Негово Светейшество.


Артистът Златко Павлов прочете "Притча за звъна", написана от автора на изложбата Христо Михайлов. 



След официалния протокол, на когото присъстваха приятели от цялата страна, гостите имаха възможност на чаша вино да разговарят до късно в Храма на изкуството и да си тръгнат, отнасяйки със себе си онази светлина, която може да ни даде само истинският творец.



---------------------------------------------------------------------------------------

Ина Мирчева




сряда, 31 октомври 2012 г.

Бойко Боев - БоБо Rockman: "Фотографията е обсебване - като всяка любов!"

1 юли, 2012 от ina mircheva

Exclusivno_za_Public_Republic
Интервю на Ина Мирчева по повод фотографската изложба „Вглеждане” на Бойко Боев – БоБо Rockman в галерия „Жорж Папазов”

Boiko Boev
Снимка: Сергей Карпеко

 
„Правилната посока е напред. Съзнателно и отговорно движение напред към природата с ясното разбиране, че планетата е наш общ дом и това е домът, в който ще живеят и нашите потомци. Съвременното човечество взима назаем природа от своите деца и няма погасителен план за връщане.” – БоБо Rockman

Коя е първата ти снимка? Първият фотоапарат?

За пръв път снимах със “Зоркий С” на вуйчо ми и още помня усещането от допира с металния корпус и твърдия, отчетлив звук на механизма.
Първата моя снимка, която си спомням със сигурност, е един портрет на брат ми с бенгалски огън в ръка. Той е в първи клас, а аз съм бил в шести.
Boiko Boev

Първия фотоапарат си направих сам. На село чичо ми имаше теченията на “Наука и техника за младежта” от 60-те и там попаднах на схема на камера обскура. Та първият ми “фотоапарат” бе от кутия за обувки и екран от намаслена хартия от вафли.
До снимане с него не стигнах, но още помня първото, което видях – листата и клоните на ябълката в двора. Истински фотоапарат получих няколко години по-късно – подарък от майка ми от една екскурзия в Съветския съюз.

Сега как си с техниката? Колко важна е техниката във века на технологиите?

Ами добре съм, не се оплаквам. Имам дигитален фотоапарат, не е скъп и не е сапунерка, и съм изключително доволен от него. Имам и два класически лентови фотоапарата – единият е на 40, а другият – на 50 години.
И двата лентови са в бокса, защото технологиите унищожиха класическата фотография от тъмната стаичка с червена лампа. И сега съществува, но е доста скъпо удоволствие.

Boiko Boev

Техниката винаги е важна, но техниката сама не прави снимки. Тя е просто необходимото помощно средство. Както казват колегите: “По-важно е зад-апаратното средство, отколкото марката и моделът на апарата”.
Иначе, развитието на дигиталните технологии и достъпността, съчетани с интернет, ще доведат до еволюционен скок във фотографията. Не като скок във техническото качество, а скок във отношението към заобикалящата ни среда.
Едно зле направено изображение е по-въздействащо от един добре написан текст.

Boiko Boev

Техниката променя ли гледната точка на фотографа, променя ли светоусещането?

Не. Или си на добрата гледна точка, или не си. Или имаш светоусещане, или го нямаш. Няма значение марката фотоапарат. А светоусещането в човека се изгражда далеч преди времето за учене на фотография. Светоусещането не е продукт на умение, а резултат от възпитанието.

Имаш ли образци, които следваш? В световната фотография и в българската.

Да имаш образец, за мен означава да следваш някого, а аз нямам подобни навици. Не става въпрос само за фотографията. Мисля, че малко познавам световните и българските образци. Отношението ми към изкуството е “харесвам – не харесвам” и това е най-честното отношение според мен. 

Boiko Boev

Всяко “Харесвам, защото много хора го харесват” е еднакво с “Не харесвам, защото никой друг не го харесва.”
Фотографията е насочена към сърцето, а не към ума. 

Бил ли си изкушен и от други изкуства? Кои са те?

Да. От театъра. Мина ми навреме. Разревах се на първото представление и ме свалиха от сцената. През 1964 година. В моето село, Божурица, бе поставена пиесата “Цигани”, драматизация по А.С.Пушкин.

Кое от другите изкуства те вдъхновява най-много?

Киното. Движещите се картинки…

В разговорите за изложбата минахме през различни идеи за това, какво да покажеш в Пловдив, но ти все пак се спря на цикъла „Скални рисунки”. Това ли е любимата ти серия?
 
С вулканичните скали на брега на морето се сблъсках още през есента на 89-та и дълги години мислех върху това, как да ги покажа. След двайсетина години мислене се роди проектът “Скални рисунки”. Минах през няколко варианта и мисля, че стигнах до доброто решение.

Boiko Boev

Говоря за технологията на крайния продукт, който може да бъде показан в изложба или да намери място в интериор. Иначе основните кадри, тези на вулканичните скали, направих в края на 2010 и началото на 2011 година. Сега, естествено, продължавам да снимам камъни, но и много други неща.

Разкажи ни нещо и за светлописите. За портретната фотография и за всичко онова, което правиш.

Светлописите са техника на “рисуване със светлина” върху матрицата или негатива. Много е просто, но е сложно за обяснение. Това е като да натопиш няколко четки с боя и да рисуваш, движейки платното върху тях.
Особеното е, че става много бързо и проектът е само в твоето въображение. Надявам се скоро да мога да го представя.
Портретната фотография е контакт с душата на снимания. Снимам портрети между другото, в момент на разговор, и използвам само наличното естествено осветление. Имам няколко добри попадения и като цяло сниманите се харесват.

Boiko Boev - Svetlopis

Какво мислиш за дигиталната обработка на снимките? Могат ли по сила да се сравнят със „суровите” снимки?

Дигиталната обработка на снимките е набор от средства и начини за постигане на по-добър резултат, познати още от класическата фотография, и е част от самия процес.
Дигитализацията прави процесa бърз и обратим, т.е., винаги можеш да се върнеш в изходна позиция. Доколко крайният продукт ще е „суров” или обработен, доколко кадърът ще е „силен”, е отговорност на автора, неговото светоусещане и чувство за мярка.

Сега, благодарение пак на технологиите, има много фотографи, или, да речем, хора, които правят снимки, има форуми и сайтове за фотография. Лесно ли намери своето място в тази среда?

Да. В момента има много хора, притежатели на фотографска техника, но това не ги прави автоматично фотографи.
Фотографът вижда кадъра преди да натисне спусъка, останалите първо снимат, а после с интерес разглеждат, дали се е получило нещо интересно.

Boiko Boev - Svetlopis

Не мисля, че съм в тази среда. Аз членувам само в един форум – този на марката апарат, с който снимам, и за щастие там повечето хора са хора с интерес към фотографията, а не към меренето на обективи. 

Не съм търсил място в средата, радвам се, че съм добре приет както от фотографската гилдия, така и от художниците. Причината според мен е в нещата, които правя, те са в граничната зона между фотографията и живописта.

Можем ли да кажем, че с твоето изкуство се стремиш да върнеш хората назад към природата? Природата ли е най-големият ти вдъхновител, или хората, градът?

Дори да искам да ги върна „назад” към Природата, не бих могъл. Няма как да стане. Много ми се иска да ловя риба по Струма през XVII век, но просто е невъзможно. Както и друг път съм имал повод да кажа, девизът „Назад, към природата” на Русо е неверен в своята същност.
Невъзможно е движението назад. Правилната посока е напред. Съзнателно и отговорно движение напред към природата с ясното разбиране, че планетата е наш общ дом и това е домът, в който ще живеят и нашите потомци. Съвременното човечество взима назаем природа от своите деца и няма погасителен план за връщане.
Имаме огромен късмет, че сме тук и сега, че живеем на невероятно красива планета, но трябва да осъзнаем и своите отговорности.

Имаш ли желание да покажеш изкуството си в чужбина?

Да! И непрекъснато го правя. Имам много приятели зад граница и интернет позволява размяната на информация и споделянето на изображения. В този смисъл понятията „чужбина” и „зад граница” изглеждат архаични.

Boiko Boev - Svetlopis

Защо Rockman? Какво означава това име?
 
За Rockman са „виновни” две жени. И двете са мои приятелки от Фейсбук. Българка и австрийка. Едната написа Rock man на една моя снимка, а другата включи мои снимки във международен виртуален проект за живопис и там ме нарече Rockman и така си остана. 

Не зная какво означава, но явно „не е човек, който слуша само рок”, както каза веднъж един мой приятел.

Имаш ли мечта? Мечтата, която си осъществил, и тази, която ти предстои да сбъднеш.

Да. Работя за нейното осъществяване. Един ден, когато порасна, ще имам кон, ще пътувам с него и ще снимам.

Това означава ли, че обичаш да пътешестваш? Доколко пътешествията са свързани с фотоизкуството? Има ли място в света, което копнееш да видиш и да снимаш?

Да, определено обичам пътешествията.
Винаги са свързани с фотографията и фотоапаратът винаги е с мен. Причината да стана пещерняк, е именно фотографията. Иска ми се, след 25 години, отново да се върна в Пиринеите и да снимам стадото подивели коне под връх Трес Риас.

Фотографията обсебване ли е?

Обсебване е – като всяка любов.

Твоята кратка дефиниция за фотографията.

Консервирана светлина.

Едно последно изречение, с което искаш да кажеш нещо важно на нашите читатели?

Вглеждайте се и снимайте – няма грозна Природа.

Boiko Boev
През 2010 Бойко Боев започва работа по проекта “Скални рисунки”, а през 2011 подрежда самостоятелна изложба в Национален музей “Земята и хората”.
През пролетта на 2012, в рамките на “Месец на фотографията”, авторът се представя със самостоятелна изложбата “Нетъркалящи се камъни”, тематично свързани с идеята за “Природата и отношението на човека към нея”.
Експозицията, която ще открием в галерия „Жорж Папазов” на 02 юли 2012 година, е част от проекта „Скални рисунки” и е под надслов „Вглеждане” – снимки на причудливи скали в близък план. 30 фотографии с размери 60х60, 60х90 и 60х120.
Изложбата се осъществява със спомоществователството и технологията на Хюлет Пакард, с помощта на Вехтошарница „Шедьовъръ”, а печатът и изработката са на „Янкулов дизайн”.
http://www.public-republic.com/magazine/2012/07/93207.php
---------------------------------------------------------------------------------------

Христина Мирчева

събота, 20 октомври 2012 г.

Николай Няголов: "Обичам светлината, усещането за пространство, свобода и движение"

11 октомври, 2012

Exclusivno_za_Public_Republic
Разговор на Ина Мирчева с художника Николай Няголов по повод изложбата „Водни пространства” в галерия „Жорж Папазов”, Пловдив

Nikolai Niagolov

Имаш ли детски спомен за твоята първа мисъл или мечта да станеш художник?

Всъщност първата ми мечта беше да стана архитект и от малък правех разни проекти за сгради, някои от тях родителите ми още пазят. После, вече в Художественото училище, ми стана ясно, че искам да продължа да се занимавам само с това, което правя и досега.

В Троян учиш керамика, после в Търново – графика, а рисуваш живопис.
 
Отдавна вече не виждам особена разлика между жанровете и това какво си завършил и какви неща представяш на изложби. Напротив, смятам, че познанията в повече области помагат.

Nikolai Niagolov

Спомням си твоите първи картини преди години – в тъмна гама и с маслени бои. С времето се наблюдава постепенно и все по-упорито изсветляване в живописните ти платна.

Все още харесвам повече възможностите на маслената боя, но за съжаление, по здравословни причини, не мога да работя с тях. Стремя се да постигам с акрил богатството на тона, както е при маслото. Обичам светлината, обичам усещането за пространство, свобода, движение, може би затова изсветлява колоритът ми, не знам.

Споделял си, че Търнър е любимият ти художник.


Когато, вече преди доста години, за първи път видях оригинал на Търнър – онемях. Невероятна живопис, невероятни тонове! Никога няма да забравя това, което изпитах. Подобно е усещането ми пред картините на Моне, Ротко, а и на някои по-съвременни автори.

Nikolai Niagolov

Всички, които те познават, знаят и за твоята слабост към морето. И сега изложбата е „Водни пространства”.

Водата и нейните носители – морета, океани, реки, езера, въздухът дори, ме привличат с движението си, прозрачността си, светлината и мощта. Не знам защо, но виждам мноооого живопис в тях и ми се ще да покажа поне мъничко от това, което виждам, на зрителя.

Някои твои колеги-художници са доста крайни в мнението, че бъдещето няма да роди ярки имена в изобразителното изкуство, не колкото и миналото.

Колкото до развитието на изкуството, това е дълга тема, но ако то запази, а аз съм сигурен в това, духовната, нематериална част в себе си, винаги ще бъде истинско, без значение на формата и изказа си.

Nikolai Niagolov

Повече от 20 години си преподавател в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства. Не намираш ли, че методите на обучение са доста овехтели.

Методите на обучение са проблем и на преподавателя, и на материалната база, а не само на програмата като цяло. Мисля, че един добър преподавател винаги може да намери формата и начина, по който да направи материала интересен и заинтригуващ.
Аз преподавам рисуване и смятам, че то винаги ще е нужно по един или друг начин на начеващия художник. Просто се променя мисленето, а следователно и виждането във времето и ние трябва да го отчетем.

Nikolai Niagolov

Четеш ли нещо интересно в момента? Любими книги и писатели?

Не мога да назова едно или три дори имена на любими писатели. Чета доста, но не постоянно, на приливи и отливи.
Скоро четох книга на една писателка, от която са се възхищавали Фицджералд и Фокнър. Невероятен изказ, красиви картини, почти като поезия, за което разбира се допринася и добрият превод на Йордан Костурков. Уила Катър се казва авторът.

И в предишни интервюта съм задавала този въпрос: Какво мислиш за Пловдив като за Европейска столица на културата 2019? Има ли шанс?

Пловдив има абсолютните дадености за Европейска столица на културата 2019. Просто от нас единствено зависи да го постигнем като работим истински за идеята и мислим професионално по всички направления. Ако нещо ни попречи, то ще е провинциалният манталитет, завистта и компромисите.

Nikolai Niagolov

През годините Николай Няголов експериментира, преминавайки от керамика към хартия, от маслена към акрилна боя; от много наситен, дори мрачен колорит към все по-интензивно изсветляване, търсейки въздуха в платната, конструирани понякога като колони, друг път като паравани или „хармоники” за стена в мащабни размери.

Nikolai Niagolov

Абстрактната живопис винаги се свързва и с илюзията – сам да си доразкажеш историята, да я доизмислиш. Жокерите на художника обикновено са няколко ключови знака – луна, звезди, спирала, фар в далечината. Далечина, която по-малко общо има със строгата перспектива и повече с цвета, с моментното впечатление.


Nikolai Niagolov

В експресивното замахване на четката разчитаме созополски къщи или куполи на църкви; ябълка като част от пейзажа или ваза със загатнати клончета, чиито плодове са оранжеви планети от небесния фон на интериорна стена. В трептенето на въздуха изплуват фигури, които уж се приближават, но и винаги стоят на разстояние, замръзнали в мъгливата синева.
Абстрактната действителност не като бягство от реалността, а като част от една нова реалност – градове, острови, водни пространства.

Nikolai Niagolov
Николай Няголов е възпитаник на художественото училище в гр. Троян, специалност “Керамика”, а през 1988 г. завършва графика при проф. М. Бумов във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, рисунката и неконвенциалните форми на изкуството. От 1989 г. е редовен преподавател по рисуване и комбинаторика в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, гр. Пловдив.
Освен в престижни галерии в България (в „Жорж Папазов” – за девети пореден път), представя своето изкуство няколко пъти в Калифорния, САЩ, в галерия „Търнам грийн”, Лондон, „Дом Витгенщайн”, Виена, в галерии в Берлин.
Участва в международни изложби и съвместни проекти, представящи съвременното българско изкуство в чужбина – “Културен мост Германия-България” през 1993 г., “Балканска среща” в Охрид през 2000 г., “Български художници” на о-в Св. Ахилеос в Гърция през 2003 г., “Съвременно българско изкуство” в Белмонт, САЩ през 2006 г.
Негови творби са притежание на частни колекционери в България, САЩ, Германия, Англия, както и на няколко музея за изобразително изкуство в България и чужбина.
http://www.public-republic.com/magazine/2012/10/97191.php

Васил Стоев - "Пейзажи"

"Пейзажи". Васил Стоев в галерия "Жорж Папазов", Пловдив


Изложба живопис


"Пейзажи". Васил Стоев в галерия "Жорж Папазов", Пловдив


◊ СЪБИТИЕТО

Галерия „Жорж Папазов” представя

„Пейзаж” – изложба живопис на художника Васил Стоев

Откриване: 19 септември 2012 от 18.30 ч.
бул. „Шести септември” 152, Легис център


Галерия „Жорж Папазов” работи с художника Васил Стоев още от първите години на своето основаване. Представяла е неговото творчество не само в Пловдив и София, но и на световните изложения за изкуство в Дубай, Истанбул и в Анкара.

Експозицията, която ще открием на 19 септември 2012 в рамките на Есенния салон на изкуствата Пловдив 2012, ще бъде втора по ред в новооткритото галерийно пространство на „Жорж Папазов” в Легис център на бул. „Шести септември” 152, Пловдив.


◊ ОЩЕ ЗА ИЗЛОЖБАТА

28 платна, голямоформатни – 120 х 100, и камерни – 30 х 30, отразяват един различен Васил Стоев. В разговор художникът сподели, че цветните импресии са вдъхновени от неговото скорошно пътуване до Лондон, където гостува по покана на БОК по повод Олимпийските игри и откри своя изложба в българския културен център под наслов „Тържество на цветовете” – творби от различни периоди на неговото творчество: „Бях вдъхновен от Лондон. Прекрасен град, отрупан с цветя. Пътят ми минаваше през Хайд Парк и тогава реших, че изложбата ми в „Жорж Папазов” трябва да бъде само пейзаж.”

Познат с експресията на своите абстрактни пейзажи, с динамиката от цветове и линии, на тази изложба Васил Стоев забавя темпото: спокойни разливи от цветни полета, в чиято сърцевина се стаява един сякаш прикрит живописен свят. Решени монохромно, пейзажите ни препращат към съзерцателния свят на художника: „Това, което ме вдъхновява е музиката – най-вече класическа или джаз. Тогава четката сякаш сама се движи с ритъма на сърцето.”


◊ ДУМИ ЗА АВТОРА

„Зрителят тактилно усеща напрежението в контрастите на картината, той изживява след художника драмата на противопоставянето, която намира изход в трайна вътрешна конструкция. Именно това зарежда с енергията, вложена в създаването на картината. Картините на Васил Стоев не са „удобна мебел”, те са енергийни точки в интериора, насищащи атмосферата с болката и възторга на една чисто живописна драма.”

Проф. Иван Маразов

„Картините на Васил Стоев могат да се възприемат като огледало, в което ние да открием онази преливаща в краски картина на самите себе си, в която се лутат преобразяващите се обстоятелства на реалния живот. Това винаги е било първостепенна задача на истинското изкуство. Това не е декоративен елемент, а екзистенциално докосване на нашата вътрешна истина.”
Улрих Гансерт, изкуствовед

„Васил Стоев се разви не чрез рефлекса към художествения факт, а като логичен продукт на личния опит. Приказно-метафоричните сюжети, изградени с богато въображение, персонажите, застинали в ритуални пози, постепенно се стопиха в богатата му колористична гама, в чувствения му жест, сред изящно изваяни в единна тоналност живописни тонове.”
Красимир Линков,
директор на ГХГ - Пловдив


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА

Васил Стоев е роден на 07.08.1950 г. в гр. Първомай. Завършва приложна графика в Националната художествена академия. Участва в над 100 самостоятелни и колективни изложби в страната и по света. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Градските художествени галерии в София, Пловдив и Бургас, както и на галерии в Малта, Франция, Швейцария, Холандия, Германия, Италия, Гърция, Турция, Белгия, Португалия, САЩ и Япония, като и на редица частни колекционери.

Има участие и продадени картини на търг на “Сотбис” през 1989 г. Носител е на наградата „Пловдив” за 1999 г., Втора награда от международното биенале в Малта – 1997 г. и Почетна награда в Малта – 1998 г.

На 26 юли 2012, часове преди старта на 30-тите Летни олимпийски игри Васил Стоев откри своя изложба в галерия „София” към Българския културен институт в Лондон. Галерията е в сърцето на „South Kensington” („Южен Кенсингтън"), на метри от музея „V&A” (Виктория и Албърт музей).  Изложбата „Тържество на цветовете” беше посветена на старта на Игрите и открита лично от посланика ни Н. Пр. Константин Димитров. Генсекът на БОК Белчо Горанов награди Васил Стоев със златната значка на българския олимпийски комитет.

На откриването в Лондон, видимо развълнуван, художникът заяви: „Гордея се, че съм съгражданин на големите творци от пловдивската школа”.



Автор: Ина Мирчева
Източник: галерия "Жорж Папазов"

13.09.2012 - 16:23

Посетено: 317
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=15373&sid=2

сряда, 5 септември 2012 г.

Есен в Пловдив

НАЦИОНАЛНИ ЕСЕННИ ИЗЛОЖБИ, 2012
Ясен Гюзелев и Греди Асса





Куратори на изложбите тази година са Красимир Линков, Светла Москова и Галя Лардева.

Галя Лардева открива Есенния салон в Балабановата къща

Тръгнах към Стария град още към 16.00 ч., за да разгледам спокойно картините и пластиките. Истината е, че нямах търпение да видя изложбата на Ясен Гюзелев в дясното крило на Балабановата къща - оригинални миниатюри, черно-бели и цветни. Цветният цикъл е на тема "Орфей и Евридика". Една ме впечатли особено - Орфей свири на арфа в преизподнята пред каменните тронове на Хадес и Персефона. Хадес е отегчен, а Персефона - със застинала гримаса на неизлечима тъга. Персонажите на заден план - слаби, с лица, посипани сякаш с мраморен прах. 

Друга - Орфей и Евридика. Орфей е в цвят, а неговата любима - в черно-бяло. Невидима нишка ги разделя, сякаш са отражения един на друг. 

Поисках разрешение от художника за снимка:

По-късно - на откриването - Ясен Гюзелев каза няколко думи от името на всички участници.






В лявото крило на Балабановата къща Греди Асса с приятели окачваше последни две големи платна.

Платната ми заприличаха на гигантски живописни хайку, изпълнени с въздух и вода, с пръски от фина пяна, прозирни - сякаш са рисувани върху коприна.




Имаше и портрети в малък формат:

---------------------------------------------------------------------------------

Ина Мирчева

---------------------------------------------------------------------------------


В следващия репортаж - Емил Стойчев

петък, 10 август 2012 г.

"Фигура в пейзажа" - Лято 2012

Колективна експозиция - графика и живопис 
в галерия "Жорж Папазов"

10 август 2012 - 10 септември 2012







Пейзажът, като всичко в изкуството, е широко понятие с трудно измерима дълбочина: от природните картини до градските мотиви, от класическите мащабни платна през импресионизма до кубизма и крайния минимализъм.

Пейзажът е жанр с неизчерпаемо богатство за всеки художник.

„Фигура в пейзаж” представя различни автори, повечето от които творят и в други жанрове на живописта.






ВИХРА ГРИГОРОВА - художник, изкуствовед, 
уредник на ГХГ - Пловдив - http://artreporter.blogspot.com/2010/11/blog-post_4965.html


Калина Атанасова - идеалният пловдивски пейзаж




Нина Златева - картини с крила на ангели 
 http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=14938&sid=2




Антон Антонов - импресия и екпресия




Ангел Пачаманов - игра със светлина и цвят


Творби от цикъл "Земя"
Атанас Маринчешки - късчета от България - портрети на къщи




Румен Манолов - архитектурни пейзажи




Пьотр Осовский - почетен гост от Русия

Пьотр Осовский, "Облачно утро" и "Огнен залез"

 ------------------------------------------------------

Но къде е фигурата в тези пейзажи? Най-вероятно някъде зад кадър.
--------------------------------------------------------------

снимки и подбор: Ина Мирчева