Владимир Пенев: Визуални сънища

 

Художникът за себе си:

„Реалността е вдъхновнието за създаване на голяма част от моите картини. „Брегът”, „Разходка”, „Улицата” са имената на цикли, в които работя от дълго време. За мен те са не само смислови, географски понятия. Подобно на поета, който открива едно вътрешно, вторично, скрито значение на думата, така и тези понятия имат своята вътрешна логика и значимост.

Многопластовата реалност, различните нива на възприемане на делничното, баналното, познатото и натоварването му с друго, по-различно, особено значение са поводът за създаването на моите реалистични композиции.

Впечатлилата ме външна, изобразителна реалност е подтик в картините ми да се стремя към драматургична последователност, скрита фабулност, ако щете – сюжетност. Целта на всичко е постигане на контакт със скритите, амбивалентни, подсъзнателни страни на нещата и предметите, които ни заобикалят.”

 

Другите за него:

„Посещението в ателието на Владимир Пенев е особено – миг на почти церемониално спокойствие”

Всъщност това ателие ли е или гостна? Мебелите са малко: голям приканващ фотьойл, бюро-секретар, на което веднага се поднасят кафето и захарта.

Няколко крачи по балкона – погледът потъва в зеленина.

На тази среща не се говори много. Разменят се погледи на любопитство, на съгласие. Картините се нижат една след друга на статива. Дефилира цял един свят. Цветни персонажи, като излезли от комикс, напомнят Билал, нещо като календари, прилични на илюминатори, отварят нови светове, букети висят в неясни пространства, картини с тълпа от хора и ненатрапчиво присъствие на куче (може би хрътка), тълпата, част от която сме ние, но в която се чувстваме безспорно сами и неспокойни.

Картините на Пенев са като съновидение, изпълнено със сенки и светлина.”

Ж.К. Монрозие, Франция

"Владимир Пенев е представител на традиционната страна в българското изкуство. Творбите на Пенев са подобни на съновидения. Ефектът на халюциниране е постигнат посредством преобладаващите бледи, пастелни цветове, но преди всичко посредством целенасочения стремеж на художника да се дистанцира от чистотата на живописната линия.

Въпреки че визуалните сънища на Пенев не са кошмарни, анемичните и анонимни фигури, населяващи картините му, създават атмосфера на вътрешно безпокойство и тревога.”

John Vrieze, Холандия

„Странни улици се оглеждат сами в себе си, докоснати от мистерията на това, което може би е било или ще бъде... Времето е спряло някъде на изхода и входа на една оголена душа, която се движи под небето на разгънати чадъри – самотна и непозната – покрай белите дървета, между носталгията по една бленувана реалност и изкушенията на една греховна невинност. Един свят, в който подсъзнателното, асоциативната подвижност и пластическата светлина са пренесени от света на отвъдното в света на едно изтънчено емоционално внушение, което живее по неписаните закони на душата”

Акад. Светлин Русев

„Понякога ми се струва, че картините са повод да се напишат приказки, да се препредадат легенди, да се види един друг паралелен на нашия живот, който е по-необозрим, защото е едновременно и въображаем и логичен. Така в картините на Владимир Пенев дърветата живеят с човешка емоция, движат се фигури и кучета, които са безплътни като сенки и по-плътни от допира с реалността; те идват отнякъде, движат се в нещо като сцена и отминават без да проговорят. Картините са съставени от цвета на мълчанието, от линията на недостижимото, от пространството на непознаваемото.”

Димитър Грозданов, изкуствовед

„Картините на Владо са малко болезнени, много романтични, изключително носталгични и абсолютно поетични. В тях има струяща от пробити облаци светлина, звезди – блестящи и смело наивни кипариси – като стражи на мигновението, жени – ту бледи, сияещи и мълчаливи, ту – преднамерено еротични и ексцентрични в своя ретро вариант, има дрехи без хора, има самота, дистанцираност, има и съпричастност... Владимир е наблюдател, който обаче сякаш не вижда действителността, а ни поднася личната си представа за нещата от живота.

За мен важното е, че Владо наистина остана верен на себе си и продължава да рисува онова, което иска и както иска.

Той е мъж, който премина през всички изкушения и страсти и остана чист.”

Проф. Десислава Минчева

(текстовете са със съкращение)

---

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Владимир Пенев е роден на 19 февруари 1956 г. в Димитровград, България

Завършва Национална художествена академия, София , специалност Живопис при проф. Светлин Русев през 1981 година. През същата година е приет за член на СБХ.

Участва в почти всички Общи художествени изложби в България, както и в редица представителни изложби на българското изкуство в чужбина: Москва, Виена, Токио, Амстердам и др.

Участник в международни пленери и симпозиуми.

Произведения на Владимир Пенев притежават НХГ, СГХГ, почти всички художествени галерии в страната, както и частни колекции в чужбина.

Работи в различни направления на живописта: фигурална живопис, композиция, портрет, голо тяло, натюрморт, пейзаж. Автор е на няколко стенописа.

 

Още тук 

Ина Мирчева

02.07.2013

Художникът за себе си:

„Реалността е вдъхновнието за създаване на голяма част от моите картини. „Брегът”, „Разходка”, „Улицата” са имената на цикли, в които работя от дълго време. За мен те са не само смислови, географски понятия. Подобно на поета, който открива едно вътрешно, вторично, скрито значение на думата, така и тези понятия имат своята вътрешна логика и значимост.

Многопластовата реалност, различните нива на възприемане на делничното, баналното, познатото и натоварването му с друго, по-различно, особено значение са поводът за създаването на моите реалистични композиции.

Впечатлилата ме външна, изобразителна реалност е подтик в картините ми да се стремя към драматургична последователност, скрита фабулност, ако щете – сюжетност. Целта на всичко е постигане на контакт със скритите, амбивалентни, подсъзнателни страни на нещата и предметите, които ни заобикалят.”

 

Другите за него:

„Посещението в ателието на Владимир Пенев е особено – миг на почти церемониално спокойствие”

 

Всъщност това ателие ли е или гостна? Мебелите са малко: голям приканващ фотьойл, бюро-секретар, на което веднага се поднасят кафето и захарта.

 

Няколко крачи по балкона – погледът потъва в зеленина.

 

На тази среща не се говори много. Разменят се погледи на любопитство, на съгласие. Картините се нижат една след друга на статива. Дефилира цял един свят. Цветни персонажи, като излезли от комикс, напомнят Билал, нещо като календари, прилични на илюминатори, отварят нови светове, букети висят в неясни пространства, картини с тълпа от хора и ненатрапчиво присъствие на куче (може би хрътка), тълпата, част от която сме ние, но в която се чувстваме безспорно сами и неспокойни.

 

Картините на Пенев са като съновидение, изпълнено със сенки и светлина.”

 

Ж.К. Монрозие, Франция

 

"Владимир Пенев е представител на традиционната страна в българското изкуство. Творбите на Пенев са подобни на съновидения. Ефектът на халюциниране е постигнат посредством преобладаващите бледи, пастелни цветове, но преди всичко посредством целенасочения стремеж на художника да се дистанцира от чистотата на живописната линия.

 

Въпреки че визуалните сънища на Пенев не са кошмарни, анемичните и анонимни фигури, населяващи картините му, създават атмосфера на вътрешно безпокойство и тревога.”

 

John Vrieze, Холандия

 

„Странни улици се оглеждат сами в себе си, докоснати от мистерията на това, което може би е било или ще бъде... Времето е спряло някъде на изхода и входа на една оголена душа, която се движи под небето на разгънати чадъри – самотна и непозната – покрай белите дървета, между носталгията по една бленувана реалност и изкушенията на една греховна невинност. Един свят, в който подсъзнателното, асоциативната подвижност и пластическата светлина са пренесени от света на отвъдното в света на едно изтънчено емоционално внушение, което живее по неписаните закони на душата”

 

Акад. Светлин Русев

 

„Понякога ми се струва, че картините са повод да се напишат приказки, да се препредадат легенди, да се види един друг паралелен на нашия живот, който е по-необозрим, защото е едновременно и въображаем и логичен. Така в картините на Владимир Пенев дърветата живеят с човешка емоция, движат се фигури и кучета, които са безплътни като сенки и по-плътни от допира с реалността; те идват отнякъде, движат се в нещо като сцена и отминават без да проговорят. Картините са съставени от цвета на мълчанието, от линията на недостижимото, от пространството на непознаваемото.”

 

Димитър Грозданов, изкуствовед

 

„Картините на Владо са малко болезнени, много романтични, изключително носталгични и абсолютно поетични. В тях има струяща от пробити облаци светлина, звезди – блестящи и смело наивни кипариси – като стражи на мигновението, жени – ту бледи, сияещи и мълчаливи, ту – преднамерено еротични и ексцентрични в своя ретро вариант, има дрехи без хора, има самота, дистанцираност, има и съпричастност... Владимир е наблюдател, който обаче сякаш не вижда действителността, а ни поднася личната си представа за нещата от живота.

 

За мен важното е, че Владо наистина остана верен на себе си и продължава да рисува онова, което иска и както иска.

 

Той е мъж, който премина през всички изкушения и страсти и остана чист.”

 

Проф. Десислава Минчева

 

(текстовете са със съкращение)

 

---

 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Владимир Пенев е роден на 19 февруари 1956 г. в Димитровград, България

Завършва Национална художествена академия, София , специалност Живопис при проф. Светлин Русев през 1981 година. През същата година е приет за член на СБХ.

Участва в почти всички Общи художествени изложби в България, както и в редица представителни изложби на българското изкуство в чужбина: Москва, Виена, Токио, Амстердам и др.

Участник в международни пленери и симпозиуми.

Произведения на Владимир Пенев притежават НХГ, СГХГ, почти всички художествени галерии в страната, както и частни колекции в чужбина.

Работи в различни направления на живописта: фигурална живопис, композиция, портрет, голо тяло, натюрморт, пейзаж. Автор е на няколко стенописа.

 

снимки: Личен архив- изложба в галерия "Жорж Папазов", 2008 и 2009 г.

              Владимир Пенев с Тихомир Юруков, Емил Георгиев и приятели

 

- See more at: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=328#sthash.p4eoxjYa.dpuf

Художникът за себе си:

„Реалността е вдъхновнието за създаване на голяма част от моите картини. „Брегът”, „Разходка”, „Улицата” са имената на цикли, в които работя от дълго време. За мен те са не само смислови, географски понятия. Подобно на поета, който открива едно вътрешно, вторично, скрито значение на думата, така и тези понятия имат своята вътрешна логика и значимост.

Многопластовата реалност, различните нива на възприемане на делничното, баналното, познатото и натоварването му с друго, по-различно, особено значение са поводът за създаването на моите реалистични композиции.

Впечатлилата ме външна, изобразителна реалност е подтик в картините ми да се стремя към драматургична последователност, скрита фабулност, ако щете – сюжетност. Целта на всичко е постигане на контакт със скритите, амбивалентни, подсъзнателни страни на нещата и предметите, които ни заобикалят.”

 

Другите за него:

„Посещението в ателието на Владимир Пенев е особено – миг на почти церемониално спокойствие”

 

Всъщност това ателие ли е или гостна? Мебелите са малко: голям приканващ фотьойл, бюро-секретар, на което веднага се поднасят кафето и захарта.

 

Няколко крачи по балкона – погледът потъва в зеленина.

 

На тази среща не се говори много. Разменят се погледи на любопитство, на съгласие. Картините се нижат една след друга на статива. Дефилира цял един свят. Цветни персонажи, като излезли от комикс, напомнят Билал, нещо като календари, прилични на илюминатори, отварят нови светове, букети висят в неясни пространства, картини с тълпа от хора и ненатрапчиво присъствие на куче (може би хрътка), тълпата, част от която сме ние, но в която се чувстваме безспорно сами и неспокойни.

 

Картините на Пенев са като съновидение, изпълнено със сенки и светлина.”

 

Ж.К. Монрозие, Франция

 

"Владимир Пенев е представител на традиционната страна в българското изкуство. Творбите на Пенев са подобни на съновидения. Ефектът на халюциниране е постигнат посредством преобладаващите бледи, пастелни цветове, но преди всичко посредством целенасочения стремеж на художника да се дистанцира от чистотата на живописната линия.

 

Въпреки че визуалните сънища на Пенев не са кошмарни, анемичните и анонимни фигури, населяващи картините му, създават атмосфера на вътрешно безпокойство и тревога.”

 

John Vrieze, Холандия

 

„Странни улици се оглеждат сами в себе си, докоснати от мистерията на това, което може би е било или ще бъде... Времето е спряло някъде на изхода и входа на една оголена душа, която се движи под небето на разгънати чадъри – самотна и непозната – покрай белите дървета, между носталгията по една бленувана реалност и изкушенията на една греховна невинност. Един свят, в който подсъзнателното, асоциативната подвижност и пластическата светлина са пренесени от света на отвъдното в света на едно изтънчено емоционално внушение, което живее по неписаните закони на душата”

 

Акад. Светлин Русев

 

„Понякога ми се струва, че картините са повод да се напишат приказки, да се препредадат легенди, да се види един друг паралелен на нашия живот, който е по-необозрим, защото е едновременно и въображаем и логичен. Така в картините на Владимир Пенев дърветата живеят с човешка емоция, движат се фигури и кучета, които са безплътни като сенки и по-плътни от допира с реалността; те идват отнякъде, движат се в нещо като сцена и отминават без да проговорят. Картините са съставени от цвета на мълчанието, от линията на недостижимото, от пространството на непознаваемото.”

 

Димитър Грозданов, изкуствовед

 

„Картините на Владо са малко болезнени, много романтични, изключително носталгични и абсолютно поетични. В тях има струяща от пробити облаци светлина, звезди – блестящи и смело наивни кипариси – като стражи на мигновението, жени – ту бледи, сияещи и мълчаливи, ту – преднамерено еротични и ексцентрични в своя ретро вариант, има дрехи без хора, има самота, дистанцираност, има и съпричастност... Владимир е наблюдател, който обаче сякаш не вижда действителността, а ни поднася личната си представа за нещата от живота.

 

За мен важното е, че Владо наистина остана верен на себе си и продължава да рисува онова, което иска и както иска.

 

Той е мъж, който премина през всички изкушения и страсти и остана чист.”

 

Проф. Десислава Минчева

 

(текстовете са със съкращение)

 

---

 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Владимир Пенев е роден на 19 февруари 1956 г. в Димитровград, България

Завършва Национална художествена академия, София , специалност Живопис при проф. Светлин Русев през 1981 година. През същата година е приет за член на СБХ.

Участва в почти всички Общи художествени изложби в България, както и в редица представителни изложби на българското изкуство в чужбина: Москва, Виена, Токио, Амстердам и др.

Участник в международни пленери и симпозиуми.

Произведения на Владимир Пенев притежават НХГ, СГХГ, почти всички художествени галерии в страната, както и частни колекции в чужбина.

Работи в различни направления на живописта: фигурална живопис, композиция, портрет, голо тяло, натюрморт, пейзаж. Автор е на няколко стенописа.

 

снимки: Личен архив- изложба в галерия "Жорж Папазов", 2008 и 2009 г.

              Владимир Пенев с Тихомир Юруков, Емил Георгиев и приятели

 

- See more at: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=328#sthash.p4eoxjYa.dpuf

"Храм на пропорциите" - Христо Михайлов

Съчетание на изкуство и древно знание в изложбата на Христо Михайлов „Храм на пропорциите“

Художникът ще представи творби, вдъхновени от най-древното златно съкровище в света, открито във Варненския некропол

На 6 ноември от 18:30 часа в арт галерия „Жорж Папазов“ в Пловдив се открива изложбата на художника Христо Михайлов „Храм на пропорциите“. Творбите в експозицията съчетават жанровете живопис и скулптура и материалите акрил, бронз и месинг. 

Христо Михайлов се вдъхновява от най-старото златно съкровище в света – открито през 70-те години на миналия век във Варненския некропол. Но не златото е най-ценното, нито фактът, че това са първите открити от археолозите златни украшения, направени от човешка ръка. Христо Михайлов, съвместно с Христо Смоленов откриват нещо много по-значимо, което поставя редица въпроси пред учените от цял свят – всички предмети съчетават в себе си пропорции, непознати преди 7 хил. години, когато са изработени украшенията. Според изследователите предметите от съкровището са служели за мерна единица и еталонни дължини и са открити в много забележителности като пирамидите в Египет, Стоун Хейндж и други. Сред закономерностите и пропорциите в предметите от Варна са и числото на Фибоначи и числото Пи. 

Мистериите и математическите загадки са едно от вдъхновенията на художника Христо Михайлов. Във всичките му творби от експозицията „Храм на пропорциите“ се откриват препратки към древно знание, езотерика, вплитане на различни символи, закодирани пропорции, съотношения и вселенски закони.

Христо Михайлов ще представи и инсталация, изградена на база на пропорциите, открити в съкровището от Варненския некропол.  

Гергана Костадинова и Ваня Атанасова

 Повече за Христо Михайлов:

Христо Михайлов е художник, самурай, тамплиер, езотерик. Той е роден в Балчик, израства в Казанлък. Завършил е Националната художествена академия „Николай Павлович” през 1989 г. Живее и работи в София. Член е на "Секция 13" към СБХ. Семеен, има един син.

Работи в различни области - скулптура, приложно изкуство, живопис, графика и концептуално изкуство, където e един от първите в страната, използващ възможностите на лазерите и холограмите за пресъздаване на художествени образи. Проявява се като илюстратор и дизайнер, прави авторски колекции бижута. Използва всякакви материали - дърво, камък, метал, стъкло, маслени, гвашови, витражни и флуоресцентни бои, въже, звук, лазер, холограма, музика и ефектно осветление. 

Негови картини и пластики са притежание на колекционери и галерии във Франция, Германия, Холандия, Белгия, Италия, Люксенбург, Англия, Русия, Турция, Япония, САЩ и Канада. В творческата биография на Христо Михайлов има над 100 изложби у нас и в чужбина.  

В живота му освен изкуството има и една друга любов - айкидо. Христо Михайлов започва да се занимава с бойни изкуства през 1976 г., като минава през школите на киокушин-кай карате и таекуондо, у-шу и тай-чи чуан, докато през 1987 г. открива призванието си в Айкидо. В момента е носител на 5-ти дан. Участва в създаването на Българска Айкидо Федерация (БАФ), както и на много клубове в цялата страна. 

текст: Гергана Костадинова 

На откриването авторът беше представен от Юлиян Райчев, изкуствовед и преподавател ЮЗУ "Неофит Рилски":

                                           “Храм на пропорциите”

                        Самостоятелна изложба на Христо Михайлов

                        Галерия “Жорж Папазов” Пловдив, 06.11.2012

Самостоятелната изложба на Христо Михайлов ни въвежда в свят, улавящ вселенската хармония и изразяващ взаимодействащите божествени стихии.

Чрез силата на изкуството, авторът ни разкрива пропорциите на древното познание и сакралната същност на художествената форма, изразена в скулптурата и абстрактната живопис.

Творческите постижения на Христо Михайлов утвърждават впечатлението и увереността на един оригинален авторски подход и дълбокосъдържателен стил.

Художествено-образния език на творбите изразява неговата многостранна творческа натура. Той притежава изключителен усет в процеса на сътворението на художествения образ, като израз на задълбочено личностно светоусещане. Творбите въплъщават силата на духа, идеята за вътрешна свобода и творческо уединение.

Христо Михайлов материализира формата и прикрепва тайнственото познание. Той се докосва до посланието, идещо от древността и отправено към вечността, послание на висшия вселенски разум.

Силата, която струи от творбите е в единение с енергетичните пластове, образуващи абстрактни формули, в чиято същност е инсталиран живот. Творбите ни подтикват да почувстваме  хармонията и  единството между земно и божествено, да усетим пламтящата свобода на духа.

   Изложбата е насочена към една много актуална за времето тема:

Темата за храма - пътя към духовното усъвършенстване, и темата за пропорциите като средство, чрез което изграденият храм поглъща вселенската сила и докосва човека, дава му сила и стремежи в неговия земен път.

Концептуалното изкуство на Христо Михайлов е израз на задълбочено изследване на формите в процеса на художественото сътворение и свободата на творческия изказ. Авторът изгражда оригинална по своята същност авторска техника или т.нар. висяща скулптура, съчетаваща триизмерна пластика, която е органически свързана с поместената скулптирана камбана. Камбаненият звън на всяка от скулптурите носи специфичния енергиен заряд и допълва посланието, изразено чрез пластичната структура. Наред с висящата пластика, изключително съдържателни са малките пластики, чието разположение образуваща сложна геометрична верига, привнесена от пропорциите на антични паметници и сякаш за миг се пренасяме в едно сакрално пространство, което провокира в нас усещането за прелом на духовното начало, на оптимизма и благородството в човека. 

     “И за миг напуснах сивото ежедневие,

     наблюдавайки лабиринта от хармонични форми.

     Пред мен се разтвориха врати, и аз поех

     по пътя на спиритуалното усъвършенстване.

     Докоснах се до тъкънта, до тази невидима материя

     която прави връзка между минало и бъдеще.

     И изкачвах стъпълата към духовните измерения.

     Усетих трептенията на отворения път във времето

     чрез който визуално се пренасяме до непознати мигове от историята.

     Ключът е в нас, и оттук нататък, поемаме пътя чрез магическата сила на    

     изкуството. “

         07/11/2012                                                     Юлиян Райчев

На откриването във връзка с кончината на патриарх Максим беше прочетено слово от Ордена на Рицарите Тамплиери, което накратко проследяваше отческата дейност и служение на българския Патриарх - засвидетелствана почит към Негово Светейшество.

Артистът Златко Павлов прочете "Притча за звъна", написана от автора на изложбата Христо Михайлов. 

След официалния протокол, на когото присъстваха приятели от цялата страна, гостите имаха възможност на чаша вино да разговарят до късно в Храма на изкуството и да си тръгнат, отнасяйки със себе си онази светлина, която може да ни даде само истинският творец.

---------------------------------------------------------------------------------------

Ина Мирчева