Нощ на музеите и галериите, 2011 с художника Петър Величков

Играя футбол в любителска лига и стрелям с лък
http://www.public-republic.com/magazine/2011/11/79167.php 

Разговор с художника Петър Величков по повод неговата изложба „Полъх от отминали епохи” в галерия „Жорж Папазов”: Нощ на музеите и галериите, 2011 – Седмо поредно издание.

Как от графиката стигна до идеята за пластичните картини, които рисуваш?

Паралелно с графиката изработвах  мечове и саби и от там дойде идеята да включа релефен елемент към живописта, а и смятам,

     че  изкуството в класическата си форма е донякъде изчерпано.

     Лично аз за себе си се опитвам да търся нови форми на изказ.

От 11 години вече не живееш в България. Наистина ли Америка е страната на неограничените възможности и по-специално по отношение на изкуството?

Неограничени е може би  силно казано, но определено възможностите  в Америка са по-големи от всякъде другаде. Включително и в изкуството - силна и богата култура се създава в силна и богата държава и понеже много хора имат странната представа, че в Америка култура няма, ще кажа, че тази страна е дала много велики писатели, художници, музиканти, режисьори. Водеща сила е в киното и театъра. 

Разкажи ни за галерия отвъд океана, която най-много те е впечатлила?

Частните галерии не са много по-различни от тези в България, освен че са по-големи и работят с по-богати клиенти. Но това, което наистина ме впечатли са музеите в Ню Йорк и по-специално Метрополитен и Гугенхайм – места, които човек трябва да посети, ако има тази възможност.

На какво те научиха емигрантските неволи? Изобщо усещаш ли ги   като неволи, защото аз нямам чувството, че е така.

Неволи има, но те не са само в чужбина, има ги и тук и то не малко. Емигрантският живот е по-различен и учи човек да се адаптира бързо към новите условия – нов език, нова професия... Най-често първата ти работа не е това, за което си учил и определено не е това, което искаш - аз лично бях строител и карах камион. Сега работя като художник, реставратор и графичен дизайнер (завърших специализирани класове в Маями Колидж).

Какво е да превърнеш рисуването в професия?

Има си плюсове и минуси. Като при всяка свободна професия заменяш сигурността със свободата сам да разполагаш с времето си, което обаче не е много лесно, понеже изисква определена отговорност и самодисциплина.

Какво правиш, когато не рисуваш?

Чета, гледам филми, спортувам - играя футбол в любителска лига и стрелям с лък.

     

Книгата, картината или човекът, които са били на пътя на живота ти и са те променили?

     Сигурно ще прозвучи самонадеяно, но не се сещам. Рисувам, откакто

     се  помня.

Когато стъпиш на летището в София, каква е първата ти мисъл за Родината?

Да се срещна с най-близките си хора - семейството и приятелите.

Няма как да не те попитам за любимия художник.

Йеронимус Бош, Леонардо и Микеланджело.

Любим цвят.

Червен.

 А храна?

 Когато си идвам в България, майка винаги ми приготвя пълнени чушки.

Знам, че не пушиш. И кафе не пиеш. Джимът  е редовно занимание. И все пак: алкохол или безалкохолно?

Малко алкохол в приятна компания - никога не пия сам.

        Артистите винаги  имат и по някоя муза. А ти?

   Не вярвам, че художникът има необходимост от муза, за да твори.    

   Вдъхновение може да се черпи отвсякъде.

 Задай си въпрос и сам си отговори на него.

Кога ще започнем да се връщаме в България , за да живеем и работим тук и сега? - Засега не знам.     

     

        

А ето и малко повече от CV-то на художника:

Роден е на 24 януари 1974 в Пловдив. Зодия Водолей. През 1997 завършва факултет по изобразително изкуство, специалност  графика към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на изящните изкуства и графичния дизайн.

Винаги е имал подкрепата на семейството си.

От 1999 г. живее в Маями, САЩ.

От 2002 г. автор на галерия „Жорж Папазов”.

Негови творби са притежание на Община Пловдив, ВМИ – Пловдив, УНСС – София, Заседателна зала и на частни колекции в България, Гърция, САЩ, Канада, Германия, Франция и Япония.

Носител на наградата на галерия „Жорж Папазов”, 2006 г. по повод 10 годишния юбилей на галерията.

Дата: 10 септември 2011 г.

                                                                                    

Румен Петков: Ще ни помогнат цветовете

Изложба живопис на художника Румен Петков

Откриване: 14 септември 2010 г. от 18.30 ч. Новотел - Пловдив, ул. "Златю Бояджиев" 2 ◊ ЗА ХУДОЖНИКА И ИЗЛОЖБАТА Месец септември е есенното време за изложби в Пловдив. Само в галерия „Жорж Папазов” те са три. Паралелно с „пясъчните” платна върху зебло на Стефан Чурчулиев, правим откриване и в Новотел - Пловдив на художника Румен Петков. Румен Петков завършва декоративно-монументална живопис при проф. Гелов през 1980 г., като преди това е изучил изкусния занаят на керамиката. След 12 години става член на СБХ. Има над 20 самостоятелни изложби. Два пъти участва в Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ”, както и в изложбата на Световния център за изкуства – Токио. Седем години е председател на СБХ в Казанлък, където в момента живее и работи като преподавател по композиция, рисуване и живопис. Цикъл „Рози” и цикъл „Улици”. „Храмове”. „Кафе”, „Музика”, „Самодива”, „Влюбена”. Кратките заглавия буквално описват картините върху платна, които звучат като керамика. Има изображения в един цвят, но по-често – обобщени само в конкретните форми на лица и предмети върху пъстър фон – абстрактен или декоративен. Фин, изчистен рисунък с нежност и изящество на линиите. Помолих Румен Петков да каже няколко думи за изложбата в Пловдив, чиято публика от ценители е известна с високата си критичност: „Изложбата, която представям в Пловдив, е резултат от желанието ми да намеря или задържа ония образи в мен и около мен, които ме вълнуват. Тези образи аз търся и намирам върху платното, за да мога да ги споделя, вече като картини, с публиката, надявайки се да вляза в диалог с нея. Разговорът е необходим не само за да определяме габаритите и посоката на движение, както правят автомобилите. Той е важна част от нашата човешка природа, а чрез колорита и формите ние задълбочаваме смисъла му. Понякога полагаме големи усилия да се  разберем чрез думите, а може би ще ни помогнат цветовете!” Последното изречение четеше мислите ми напоследък – че в словесния Вавилон светът на изобразителното изкуство ни подава спасителна ръка – за разбирателство без думи. А сега сме и в очакване на Две нощи в Нощ на музеите и галериите – 24 и 25 септември, когато липсата на сън ще бъде любопитно преживяване. http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=10668&sid=2