Румен Петков: Ще ни помогнат цветовете

Изложба живопис на художника Румен Петков

Откриване: 14 септември 2010 г. от 18.30 ч. Новотел - Пловдив, ул. "Златю Бояджиев" 2 ◊ ЗА ХУДОЖНИКА И ИЗЛОЖБАТА Месец септември е есенното време за изложби в Пловдив. Само в галерия „Жорж Папазов” те са три. Паралелно с „пясъчните” платна върху зебло на Стефан Чурчулиев, правим откриване и в Новотел - Пловдив на художника Румен Петков. Румен Петков завършва декоративно-монументална живопис при проф. Гелов през 1980 г., като преди това е изучил изкусния занаят на керамиката. След 12 години става член на СБХ. Има над 20 самостоятелни изложби. Два пъти участва в Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ”, както и в изложбата на Световния център за изкуства – Токио. Седем години е председател на СБХ в Казанлък, където в момента живее и работи като преподавател по композиция, рисуване и живопис. Цикъл „Рози” и цикъл „Улици”. „Храмове”. „Кафе”, „Музика”, „Самодива”, „Влюбена”. Кратките заглавия буквално описват картините върху платна, които звучат като керамика. Има изображения в един цвят, но по-често – обобщени само в конкретните форми на лица и предмети върху пъстър фон – абстрактен или декоративен. Фин, изчистен рисунък с нежност и изящество на линиите. Помолих Румен Петков да каже няколко думи за изложбата в Пловдив, чиято публика от ценители е известна с високата си критичност: „Изложбата, която представям в Пловдив, е резултат от желанието ми да намеря или задържа ония образи в мен и около мен, които ме вълнуват. Тези образи аз търся и намирам върху платното, за да мога да ги споделя, вече като картини, с публиката, надявайки се да вляза в диалог с нея. Разговорът е необходим не само за да определяме габаритите и посоката на движение, както правят автомобилите. Той е важна част от нашата човешка природа, а чрез колорита и формите ние задълбочаваме смисъла му. Понякога полагаме големи усилия да се  разберем чрез думите, а може би ще ни помогнат цветовете!” Последното изречение четеше мислите ми напоследък – че в словесния Вавилон светът на изобразителното изкуство ни подава спасителна ръка – за разбирателство без думи. А сега сме и в очакване на Две нощи в Нощ на музеите и галериите – 24 и 25 септември, когато липсата на сън ще бъде любопитно преживяване. http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=10668&sid=2