Александър Добринов: Магьосникът на българската карикарура

Непознатият Александър Добринов

„Непознатият Александър Добринов” Изложба от непоказвани творби на големия български портретен карикатурист Откриване: 16 февруари 2010 г. от 18.00 ч. • Изложбата се провежда в рамките на Ротарианската програма „Култура и исторически наследство” на Ротари клуб София - Средец и се организира съвместно с Национален арт център ФОРУМ в израз на уважение и признателност към единствения завършен портретен карикатурист у нас, утвърдил портретния шарж като самостоятелно изкуство. ◊ ЗА ХУДОЖНИКА И ИЗЛОЖБАТА Александър Добринов е роден на 29 август 1898 г. във Велико Търново в семейството на Христо и Донка. В гостилничката на бай Христо са отсядали Стоян Михайловски, Цанко Церковски, Петко Ю. Тодоров – първи ценители на окачените по стените рисунки с молив на слабичкия и леко заекващ малък художник, едно от шестте деца на мечтаещия за паломничество до Иерусалим баща. По майчина линия Добринов е в родствени връзки с втория по големина зографски род от времето на Възраждането в Трявна – рода на Захариеви. Вече като младеж – нисък на ръст, но с дух и сила на великан, отива в София и учи в Рисувалното училище. В София се сприятелява с Христо Смирненски, става сътрудник на „Българан”, другарува с Борис Денев, Константин Щъркелов, Добри Немиров. Но за Добринов са тесни хоризонтите на българската интелектуална бохема и той заминава за Виена, попада в бленувания свят на прочутите, между които и Рихард Щраус; обзет от възторг пише на семейството си: „Радвайте се всички, че съм в контакт с велики хора!” 1927-1932 – пет години живее и работи в Чехословакия. Урежда шест самостоятелни изложби, рисува Христина Морфова, проф. Алфонс Муха, Президента Масарик... През 1933 в Рим, във фоайето на един хотел съдбата го среща Шаляпин. За 10 минути Добринов прави такъв великолепен шарж на маестрото, че той се подписва: „Браво, сеньор Добринофф!” Следват самостоятелни изложби във Варшава, общи изложби в София, пътуване до Германия с българската културна делегация... Добринов въвежда у нас големите фигурални композиции „Софийският клуб”, „Масата на сенаторите”, „Професорите от медицинската академия”. Известната „Кафене Цар Освободител” – 106 личности от българския интелектуален елит през 30-те. Стотици образи на писатели, художници, индустриалци, банкери, политици... Покорява света на изкуството, винаги аплодиран и отбелязван в най-престижните чуждестранни вестници! След 1944 г. е арестуван заедно с Михаил Арнаудов, Змей Горянин, Димитър Талев, Чавдар Мутафов и осъден на две години затвор от „народния съд”. Вината? Вината е, че си умен и че си получил образование във Виена. Да си умен, значи да си политически престъпник. По застъпничество на приятели излежава присъдата в Червен кръст. Създава цикъла „Югославските деца” и „Огради”, няколкостотин рисунки, които след прехвърлянето отново в затвора, са загубени завинаги. Изселен в Луковит до 1953 г., изключен от Съюза на художниците. Докато рисува етикети за консерви, за да спаси от гладна смърт семейството си, създава цикъла „Гримасите”, „Деца играят на ловци”, сцени от Луковит – някои от тях ще бъдат представени за първи път пред публика. В изложбата ще бъдат показани и множество документи, неизвестни шаржове, между които на Жорж Папазов и последния автопортрет на художника – рисуван няколко месеца преди да бъде поразен от рак през 1958 г. – годината на неговата смърт. Също: полихромен портрет на проф. Димитър Атанасов – последният президент на Софийския клуб преди войната, копие от портрета на един от спасителите на българските евреи Димитър Пешев, чийто оригинал Софийският Ротари клуб откупува и дарява на Националния исторически музей. Ще бъдат представени и жанровите композиции „Излишно любопитство” и „Старият евреин”, една малка, но много силна рисунка – „Змиите на злобата”, правена вероятно около 1943-44 г. – политическите убийства на народните водачи. За него един полски критик казва, че „спира до границата на жестокостта” - ироничен, но добродушен, саркастичен, но не и злобен, прозорлив, но опрощаващ. „Той рисува, той живописва, но той не хапе” – е отбелязано в брой на ротарианско списание от 1936 г. по повод създаването на уникален групов портрет шарж на клуба. Милена Георгиева нарича неговите портрети портрети на душата, психоанализ чрез перо и четка, дориановски портрет, който учи на самоирония. • Софийският Ротари клуб изказва сърдечна благодарност на Любозар Добринов – син на художника, за безкористното предоставяне на оригиналите на показаните в изложбата творби. http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=9350&sid=2