неделя, 7 ноември 2010 г.

Вихра Григорова: "Всичко, което ти трябва"

Изложба живопис на Вихра Григорова





◊ СЪБИТИЕТО

„Всичко, което ти трябва”

Изложба живопис на художничката Вихра Григорова,
уредник към ГХГ - Пловдив


Откриване: 14 юни 2010 г. от 18.30 ч.
Новотел - Пловдив, ул. „Златю Бояджиев” 2


◊ ИЗЛОЖБАТА

„Името на изложбата дойде от заглавието на най-малката картина, което за пореден път показва, че не само размерът има значение.

„Всичко, което ти трябва” е натюрморт с чаша вино, къшей хляб и мъничка роза (разбирай любов). Макар че пейзажите преобладават в експозицията, те също са близо до идеята за вслушването в простичките неща от живота. Те са израз на искрено желание да се слееш с пулса на земята, да изпитваш искрена наслада от смяната на сезоните, от ритъма на зараждането и угасването на всеки Божи ден, от аромата на лавандула в подбалканските полета, от топлия порив на вятъра дори. Участието в магията, наречена живот, може да бъде истинска благословия за художника. Докосвайки се във всеки откраднат от хищния делник миг до неръкотворната прелест на мирозданието, той има шанса да стане творец и да превърне в материален обект, в артефакт, посланията на духа.

„Всичко, което ти трябва” е опит да бъде реабилитирана класическата жанрова картина и да бъде намерено мястото й в модерното битие на съвременния човек, все още неравнодушен към малките истински неща.”


Това са думи на художничката Вихра Григорова за нейната изложба. Не знам какво би могло да се добави към тях, освен може би малко фактология. Например, че е дъщеря на Петър Григоров, считан, заедно с Кольо Витковски, за един от най-добрите пейзажисти на Пловдив. И не само. За себе си мога да потвърдя, че проумях „пейзажа” от експозициите  на Петър Григоров. И по-точно от няколко зимни картини – веднага определяш точно в кой час на деня са рисувани.

При Вихра е по-различно. Наистина ли има портокалово небе, виолетови акации? Какви са тези морско-зелени клони? Живи клони и дървета, готови да се изтръгнат от корен и да тръгнат по света. Все пак не е импресионизъм. А е като от сън или мечта, или от приказка. Тази мистичност (като при Рьорих) идва донякъде и от липсата на хора в пейзажа. Или хората са само силуети в далечината, за да не разрушат достойнството на природата.

Вихра Григорова обича да се говори за нея само като за художник. Но не мога да не спомена, че при Вихра и словото се лее. Когато я каним за откриване на изложба на друг автор, идва половин час по-рано, разглежда мълчаливо картините... И започва да говори. Обикновено всички се смълчаваме, дори и след като „словото” вече е приключило.

Във все по-абстрактния и неясен свят, който обитаваме, да откриеш простичките неща от живота и да ги нарисуваш или да ги кажеш, си е истинско приключение. Сигурно това е и Любов.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА
Вихра Григорова
Родена на 07 октомври 1953 г. в Пловдив.

Завършва НХА, специалност „стенопис” през 1976 г. в класа на проф. Мито Гановски.

Работи в областта на кавалетната и монументалната живопис и илюстрацията.

Самостоятелни изложби: Пловдив – галерия „Ромфея”, галерия „Жорж Папазов”, галерия „Арт Спектър” и в ХГ Раднево, галерия „Бургас” - гр. Бургас, галерия „Арт Форум” - гр. Пазарджик, Исторически музей – гр. Правец.

Участва във всички изложби на Дружеството на Пловдивските художници и е член на УС на Дружеството втори мандат.

Участва в редица пленери в страната – Пловдив, Сливен, Раднево, Царево, Брацигово, Велинград, Ситово, Стрелча, Смолян и др.

Участва в международни пленери в Русия, Унгария и Македония.

Две втори награди на галерия „Възраждане”.

Работи основно в областта на пейзажа, натюрморта и голото тяло. Техники – акрил и акварел.

През 2009 година печели конкурса за кураторски проект за Националните есенни изложби в Стария град и реализира проекта си със заглавие "Светът отвътре – светът отвън", номиниран за награда Пловдив през 2010 г. 


http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=10229&sid=2

Няма коментари:

Публикуване на коментар