Владимир Пенев: Визуални сънища

 

Художникът за себе си:

„Реалността е вдъхновнието за създаване на голяма част от моите картини. „Брегът”, „Разходка”, „Улицата” са имената на цикли, в които работя от дълго време. За мен те са не само смислови, географски понятия. Подобно на поета, който открива едно вътрешно, вторично, скрито значение на думата, така и тези понятия имат своята вътрешна логика и значимост.

Многопластовата реалност, различните нива на възприемане на делничното, баналното, познатото и натоварването му с друго, по-различно, особено значение са поводът за създаването на моите реалистични композиции.

Впечатлилата ме външна, изобразителна реалност е подтик в картините ми да се стремя към драматургична последователност, скрита фабулност, ако щете – сюжетност. Целта на всичко е постигане на контакт със скритите, амбивалентни, подсъзнателни страни на нещата и предметите, които ни заобикалят.”

 

Другите за него:

„Посещението в ателието на Владимир Пенев е особено – миг на почти церемониално спокойствие”

Всъщност това ателие ли е или гостна? Мебелите са малко: голям приканващ фотьойл, бюро-секретар, на което веднага се поднасят кафето и захарта.

Няколко крачи по балкона – погледът потъва в зеленина.

На тази среща не се говори много. Разменят се погледи на любопитство, на съгласие. Картините се нижат една след друга на статива. Дефилира цял един свят. Цветни персонажи, като излезли от комикс, напомнят Билал, нещо като календари, прилични на илюминатори, отварят нови светове, букети висят в неясни пространства, картини с тълпа от хора и ненатрапчиво присъствие на куче (може би хрътка), тълпата, част от която сме ние, но в която се чувстваме безспорно сами и неспокойни.

Картините на Пенев са като съновидение, изпълнено със сенки и светлина.”

Ж.К. Монрозие, Франция

"Владимир Пенев е представител на традиционната страна в българското изкуство. Творбите на Пенев са подобни на съновидения. Ефектът на халюциниране е постигнат посредством преобладаващите бледи, пастелни цветове, но преди всичко посредством целенасочения стремеж на художника да се дистанцира от чистотата на живописната линия.

Въпреки че визуалните сънища на Пенев не са кошмарни, анемичните и анонимни фигури, населяващи картините му, създават атмосфера на вътрешно безпокойство и тревога.”

John Vrieze, Холандия

„Странни улици се оглеждат сами в себе си, докоснати от мистерията на това, което може би е било или ще бъде... Времето е спряло някъде на изхода и входа на една оголена душа, която се движи под небето на разгънати чадъри – самотна и непозната – покрай белите дървета, между носталгията по една бленувана реалност и изкушенията на една греховна невинност. Един свят, в който подсъзнателното, асоциативната подвижност и пластическата светлина са пренесени от света на отвъдното в света на едно изтънчено емоционално внушение, което живее по неписаните закони на душата”

Акад. Светлин Русев

„Понякога ми се струва, че картините са повод да се напишат приказки, да се препредадат легенди, да се види един друг паралелен на нашия живот, който е по-необозрим, защото е едновременно и въображаем и логичен. Така в картините на Владимир Пенев дърветата живеят с човешка емоция, движат се фигури и кучета, които са безплътни като сенки и по-плътни от допира с реалността; те идват отнякъде, движат се в нещо като сцена и отминават без да проговорят. Картините са съставени от цвета на мълчанието, от линията на недостижимото, от пространството на непознаваемото.”

Димитър Грозданов, изкуствовед

„Картините на Владо са малко болезнени, много романтични, изключително носталгични и абсолютно поетични. В тях има струяща от пробити облаци светлина, звезди – блестящи и смело наивни кипариси – като стражи на мигновението, жени – ту бледи, сияещи и мълчаливи, ту – преднамерено еротични и ексцентрични в своя ретро вариант, има дрехи без хора, има самота, дистанцираност, има и съпричастност... Владимир е наблюдател, който обаче сякаш не вижда действителността, а ни поднася личната си представа за нещата от живота.

За мен важното е, че Владо наистина остана верен на себе си и продължава да рисува онова, което иска и както иска.

Той е мъж, който премина през всички изкушения и страсти и остана чист.”

Проф. Десислава Минчева

(текстовете са със съкращение)

---

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Владимир Пенев е роден на 19 февруари 1956 г. в Димитровград, България

Завършва Национална художествена академия, София , специалност Живопис при проф. Светлин Русев през 1981 година. През същата година е приет за член на СБХ.

Участва в почти всички Общи художествени изложби в България, както и в редица представителни изложби на българското изкуство в чужбина: Москва, Виена, Токио, Амстердам и др.

Участник в международни пленери и симпозиуми.

Произведения на Владимир Пенев притежават НХГ, СГХГ, почти всички художествени галерии в страната, както и частни колекции в чужбина.

Работи в различни направления на живописта: фигурална живопис, композиция, портрет, голо тяло, натюрморт, пейзаж. Автор е на няколко стенописа.

 

Още тук 

Ина Мирчева

02.07.2013

Художникът за себе си:

„Реалността е вдъхновнието за създаване на голяма част от моите картини. „Брегът”, „Разходка”, „Улицата” са имената на цикли, в които работя от дълго време. За мен те са не само смислови, географски понятия. Подобно на поета, който открива едно вътрешно, вторично, скрито значение на думата, така и тези понятия имат своята вътрешна логика и значимост.

Многопластовата реалност, различните нива на възприемане на делничното, баналното, познатото и натоварването му с друго, по-различно, особено значение са поводът за създаването на моите реалистични композиции.

Впечатлилата ме външна, изобразителна реалност е подтик в картините ми да се стремя към драматургична последователност, скрита фабулност, ако щете – сюжетност. Целта на всичко е постигане на контакт със скритите, амбивалентни, подсъзнателни страни на нещата и предметите, които ни заобикалят.”

 

Другите за него:

„Посещението в ателието на Владимир Пенев е особено – миг на почти церемониално спокойствие”

 

Всъщност това ателие ли е или гостна? Мебелите са малко: голям приканващ фотьойл, бюро-секретар, на което веднага се поднасят кафето и захарта.

 

Няколко крачи по балкона – погледът потъва в зеленина.

 

На тази среща не се говори много. Разменят се погледи на любопитство, на съгласие. Картините се нижат една след друга на статива. Дефилира цял един свят. Цветни персонажи, като излезли от комикс, напомнят Билал, нещо като календари, прилични на илюминатори, отварят нови светове, букети висят в неясни пространства, картини с тълпа от хора и ненатрапчиво присъствие на куче (може би хрътка), тълпата, част от която сме ние, но в която се чувстваме безспорно сами и неспокойни.

 

Картините на Пенев са като съновидение, изпълнено със сенки и светлина.”

 

Ж.К. Монрозие, Франция

 

"Владимир Пенев е представител на традиционната страна в българското изкуство. Творбите на Пенев са подобни на съновидения. Ефектът на халюциниране е постигнат посредством преобладаващите бледи, пастелни цветове, но преди всичко посредством целенасочения стремеж на художника да се дистанцира от чистотата на живописната линия.

 

Въпреки че визуалните сънища на Пенев не са кошмарни, анемичните и анонимни фигури, населяващи картините му, създават атмосфера на вътрешно безпокойство и тревога.”

 

John Vrieze, Холандия

 

„Странни улици се оглеждат сами в себе си, докоснати от мистерията на това, което може би е било или ще бъде... Времето е спряло някъде на изхода и входа на една оголена душа, която се движи под небето на разгънати чадъри – самотна и непозната – покрай белите дървета, между носталгията по една бленувана реалност и изкушенията на една греховна невинност. Един свят, в който подсъзнателното, асоциативната подвижност и пластическата светлина са пренесени от света на отвъдното в света на едно изтънчено емоционално внушение, което живее по неписаните закони на душата”

 

Акад. Светлин Русев

 

„Понякога ми се струва, че картините са повод да се напишат приказки, да се препредадат легенди, да се види един друг паралелен на нашия живот, който е по-необозрим, защото е едновременно и въображаем и логичен. Така в картините на Владимир Пенев дърветата живеят с човешка емоция, движат се фигури и кучета, които са безплътни като сенки и по-плътни от допира с реалността; те идват отнякъде, движат се в нещо като сцена и отминават без да проговорят. Картините са съставени от цвета на мълчанието, от линията на недостижимото, от пространството на непознаваемото.”

 

Димитър Грозданов, изкуствовед

 

„Картините на Владо са малко болезнени, много романтични, изключително носталгични и абсолютно поетични. В тях има струяща от пробити облаци светлина, звезди – блестящи и смело наивни кипариси – като стражи на мигновението, жени – ту бледи, сияещи и мълчаливи, ту – преднамерено еротични и ексцентрични в своя ретро вариант, има дрехи без хора, има самота, дистанцираност, има и съпричастност... Владимир е наблюдател, който обаче сякаш не вижда действителността, а ни поднася личната си представа за нещата от живота.

 

За мен важното е, че Владо наистина остана верен на себе си и продължава да рисува онова, което иска и както иска.

 

Той е мъж, който премина през всички изкушения и страсти и остана чист.”

 

Проф. Десислава Минчева

 

(текстовете са със съкращение)

 

---

 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Владимир Пенев е роден на 19 февруари 1956 г. в Димитровград, България

Завършва Национална художествена академия, София , специалност Живопис при проф. Светлин Русев през 1981 година. През същата година е приет за член на СБХ.

Участва в почти всички Общи художествени изложби в България, както и в редица представителни изложби на българското изкуство в чужбина: Москва, Виена, Токио, Амстердам и др.

Участник в международни пленери и симпозиуми.

Произведения на Владимир Пенев притежават НХГ, СГХГ, почти всички художествени галерии в страната, както и частни колекции в чужбина.

Работи в различни направления на живописта: фигурална живопис, композиция, портрет, голо тяло, натюрморт, пейзаж. Автор е на няколко стенописа.

 

снимки: Личен архив- изложба в галерия "Жорж Папазов", 2008 и 2009 г.

              Владимир Пенев с Тихомир Юруков, Емил Георгиев и приятели

 

- See more at: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=328#sthash.p4eoxjYa.dpuf

Художникът за себе си:

„Реалността е вдъхновнието за създаване на голяма част от моите картини. „Брегът”, „Разходка”, „Улицата” са имената на цикли, в които работя от дълго време. За мен те са не само смислови, географски понятия. Подобно на поета, който открива едно вътрешно, вторично, скрито значение на думата, така и тези понятия имат своята вътрешна логика и значимост.

Многопластовата реалност, различните нива на възприемане на делничното, баналното, познатото и натоварването му с друго, по-различно, особено значение са поводът за създаването на моите реалистични композиции.

Впечатлилата ме външна, изобразителна реалност е подтик в картините ми да се стремя към драматургична последователност, скрита фабулност, ако щете – сюжетност. Целта на всичко е постигане на контакт със скритите, амбивалентни, подсъзнателни страни на нещата и предметите, които ни заобикалят.”

 

Другите за него:

„Посещението в ателието на Владимир Пенев е особено – миг на почти церемониално спокойствие”

 

Всъщност това ателие ли е или гостна? Мебелите са малко: голям приканващ фотьойл, бюро-секретар, на което веднага се поднасят кафето и захарта.

 

Няколко крачи по балкона – погледът потъва в зеленина.

 

На тази среща не се говори много. Разменят се погледи на любопитство, на съгласие. Картините се нижат една след друга на статива. Дефилира цял един свят. Цветни персонажи, като излезли от комикс, напомнят Билал, нещо като календари, прилични на илюминатори, отварят нови светове, букети висят в неясни пространства, картини с тълпа от хора и ненатрапчиво присъствие на куче (може би хрътка), тълпата, част от която сме ние, но в която се чувстваме безспорно сами и неспокойни.

 

Картините на Пенев са като съновидение, изпълнено със сенки и светлина.”

 

Ж.К. Монрозие, Франция

 

"Владимир Пенев е представител на традиционната страна в българското изкуство. Творбите на Пенев са подобни на съновидения. Ефектът на халюциниране е постигнат посредством преобладаващите бледи, пастелни цветове, но преди всичко посредством целенасочения стремеж на художника да се дистанцира от чистотата на живописната линия.

 

Въпреки че визуалните сънища на Пенев не са кошмарни, анемичните и анонимни фигури, населяващи картините му, създават атмосфера на вътрешно безпокойство и тревога.”

 

John Vrieze, Холандия

 

„Странни улици се оглеждат сами в себе си, докоснати от мистерията на това, което може би е било или ще бъде... Времето е спряло някъде на изхода и входа на една оголена душа, която се движи под небето на разгънати чадъри – самотна и непозната – покрай белите дървета, между носталгията по една бленувана реалност и изкушенията на една греховна невинност. Един свят, в който подсъзнателното, асоциативната подвижност и пластическата светлина са пренесени от света на отвъдното в света на едно изтънчено емоционално внушение, което живее по неписаните закони на душата”

 

Акад. Светлин Русев

 

„Понякога ми се струва, че картините са повод да се напишат приказки, да се препредадат легенди, да се види един друг паралелен на нашия живот, който е по-необозрим, защото е едновременно и въображаем и логичен. Така в картините на Владимир Пенев дърветата живеят с човешка емоция, движат се фигури и кучета, които са безплътни като сенки и по-плътни от допира с реалността; те идват отнякъде, движат се в нещо като сцена и отминават без да проговорят. Картините са съставени от цвета на мълчанието, от линията на недостижимото, от пространството на непознаваемото.”

 

Димитър Грозданов, изкуствовед

 

„Картините на Владо са малко болезнени, много романтични, изключително носталгични и абсолютно поетични. В тях има струяща от пробити облаци светлина, звезди – блестящи и смело наивни кипариси – като стражи на мигновението, жени – ту бледи, сияещи и мълчаливи, ту – преднамерено еротични и ексцентрични в своя ретро вариант, има дрехи без хора, има самота, дистанцираност, има и съпричастност... Владимир е наблюдател, който обаче сякаш не вижда действителността, а ни поднася личната си представа за нещата от живота.

 

За мен важното е, че Владо наистина остана верен на себе си и продължава да рисува онова, което иска и както иска.

 

Той е мъж, който премина през всички изкушения и страсти и остана чист.”

 

Проф. Десислава Минчева

 

(текстовете са със съкращение)

 

---

 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Владимир Пенев е роден на 19 февруари 1956 г. в Димитровград, България

Завършва Национална художествена академия, София , специалност Живопис при проф. Светлин Русев през 1981 година. През същата година е приет за член на СБХ.

Участва в почти всички Общи художествени изложби в България, както и в редица представителни изложби на българското изкуство в чужбина: Москва, Виена, Токио, Амстердам и др.

Участник в международни пленери и симпозиуми.

Произведения на Владимир Пенев притежават НХГ, СГХГ, почти всички художествени галерии в страната, както и частни колекции в чужбина.

Работи в различни направления на живописта: фигурална живопис, композиция, портрет, голо тяло, натюрморт, пейзаж. Автор е на няколко стенописа.

 

снимки: Личен архив- изложба в галерия "Жорж Папазов", 2008 и 2009 г.

              Владимир Пенев с Тихомир Юруков, Емил Георгиев и приятели

 

- See more at: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=328#sthash.p4eoxjYa.dpuf

Николай Няголов: "Обичам светлината, усещането за пространство, свобода и движение"

11 октомври, 2012

Разговор на Ина Мирчева с художника Николай Няголов по повод изложбата „Водни пространства” в галерия „Жорж Папазов”, Пловдив



Имаш ли детски спомен за твоята първа мисъл или мечта да станеш художник?

Всъщност първата ми мечта беше да стана архитект и от малък правех разни проекти за сгради, някои от тях родителите ми още пазят. После, вече в Художественото училище, ми стана ясно, че искам да продължа да се занимавам само с това, което правя и досега.

В Троян учиш керамика, после в Търново – графика, а рисуваш живопис.
 
Отдавна вече не виждам особена разлика между жанровете и това какво си завършил и какви неща представяш на изложби. Напротив, смятам, че познанията в повече области помагат.



Спомням си твоите първи картини преди години – в тъмна гама и с маслени бои. С времето се наблюдава постепенно и все по-упорито изсветляване в живописните ти платна.

Все още харесвам повече възможностите на маслената боя, но за съжаление, по здравословни причини, не мога да работя с тях. Стремя се да постигам с акрил богатството на тона, както е при маслото. Обичам светлината, обичам усещането за пространство, свобода, движение, може би затова изсветлява колоритът ми, не знам.

Споделял си, че Търнър е любимият ти художник.

Когато, вече преди доста години, за първи път видях оригинал на Търнър – онемях. Невероятна живопис, невероятни тонове! Никога няма да забравя това, което изпитах. Подобно е усещането ми пред картините на Моне, Ротко, а и на някои по-съвременни автори.



Всички, които те познават, знаят и за твоята слабост към морето. И сега изложбата е „Водни пространства”.

Водата и нейните носители – морета, океани, реки, езера, въздухът дори, ме привличат с движението си, прозрачността си, светлината и мощта. Не знам защо, но виждам мноооого живопис в тях и ми се ще да покажа поне мъничко от това, което виждам, на зрителя.

Някои твои колеги-художници са доста крайни в мнението, че бъдещето няма да роди ярки имена в изобразителното изкуство, не колкото и миналото.

Колкото до развитието на изкуството, това е дълга тема, но ако то запази, а аз съм сигурен в това, духовната, нематериална част в себе си, винаги ще бъде истинско, без значение на формата и изказа си.



Повече от 20 години си преподавател в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства. Не намираш ли, че методите на обучение са доста овехтели.

Методите на обучение са проблем и на преподавателя, и на материалната база, а не само на програмата като цяло. Мисля, че един добър преподавател винаги може да намери формата и начина, по който да направи материала интересен и заинтригуващ.
Аз преподавам рисуване и смятам, че то винаги ще е нужно по един или друг начин на начеващия художник. Просто се променя мисленето, а следователно и виждането във времето и ние трябва да го отчетем.



Четеш ли нещо интересно в момента? Любими книги и писатели?

Не мога да назова едно или три дори имена на любими писатели. Чета доста, но не постоянно, на приливи и отливи.
Скоро четох книга на една писателка, от която са се възхищавали Фицджералд и Фокнър. Невероятен изказ, красиви картини, почти като поезия, за което разбира се допринася и добрият превод на Йордан Костурков. Уила Катър се казва авторът.

И в предишни интервюта съм задавала този въпрос: Какво мислиш за Пловдив като за Европейска столица на културата 2019? Има ли шанс?

Пловдив има абсолютните дадености за Европейска столица на културата 2019. Просто от нас единствено зависи да го постигнем като работим истински за идеята и мислим професионално по всички направления. Ако нещо ни попречи, то ще е провинциалният манталитет, завистта и компромисите.



През годините Николай Няголов експериментира, преминавайки от керамика към хартия, от маслена към акрилна боя; от много наситен, дори мрачен колорит към все по-интензивно изсветляване, търсейки въздуха в платната, конструирани понякога като колони, друг път като паравани или „хармоники” за стена в мащабни размери.



Абстрактната живопис винаги се свързва и с илюзията – сам да си доразкажеш историята, да я доизмислиш. Жокерите на художника обикновено са няколко ключови знака – луна, звезди, спирала, фар в далечината. Далечина, която по-малко общо има със строгата перспектива и повече с цвета, с моментното впечатление.




В експресивното замахване на четката разчитаме созополски къщи или куполи на църкви; ябълка като част от пейзажа или ваза със загатнати клончета, чиито плодове са оранжеви планети от небесния фон на интериорна стена. В трептенето на въздуха изплуват фигури, които уж се приближават, но и винаги стоят на разстояние, замръзнали в мъгливата синева.
Абстрактната действителност не като бягство от реалността, а като част от една нова реалност – градове, острови, водни пространства.

Николай Няголов е възпитаник на художественото училище в гр. Троян, специалност “Керамика”, а през 1988 г. завършва графика при проф. М. Бумов във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, рисунката и неконвенциалните форми на изкуството. От 1989 г. е редовен преподавател по рисуване и комбинаторика в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, гр. Пловдив.
Освен в престижни галерии в България (в „Жорж Папазов” – за девети пореден път), представя своето изкуство няколко пъти в Калифорния, САЩ, в галерия „Търнам грийн”, Лондон, „Дом Витгенщайн”, Виена, в галерии в Берлин.
Участва в международни изложби и съвместни проекти, представящи съвременното българско изкуство в чужбина – “Културен мост Германия-България” през 1993 г., “Балканска среща” в Охрид през 2000 г., “Български художници” на о-в Св. Ахилеос в Гърция през 2003 г., “Съвременно българско изкуство” в Белмонт, САЩ през 2006 г.
Негови творби са притежание на частни колекционери в България, САЩ, Германия, Англия, както и на няколко музея за изобразително изкуство в България и чужбина.

http://www.public-republic.com/magazine/2012/10/97191.php

Споделени реалности

Различна приказка на умел разказвач за природата, градската суета, натурата

◊ СЪБИТИЕТО Галерия „Жорж Папазов” представя „Споделени реалности” – изложба живопис на Николай Кацаров Откриване: 22 юни 2011 от 18.00 ч. ◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА „Пловдивският квартал „Столипиново” е всеизвестен като място на ужасна беднотия, мръсотия, безкраен низ от проблеми. Повечето хора биха стояли възможно по-далеч от тази опасна пловдивска част. Не такъв е случаят с Николай Кацаров, 11-класник в Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов”. За Николай квартал Столипиново представлява източник на вдъхновение. „Лично за мен Столипиново е едно доста интересно място, за някои познато, за други - не толкова”, казва младият автор. Един от интересите му -  дългите пътувания и градските разходки, буди интереса му към човешката неволя. „Реших да пресъздам цялата тази мизерия, така, както я виждам”, допълва той. Факт е, че щастието и красотата на света не убягват на младия художник, като в неговото творчество се забелязват картини от цял свят, напоени с чувствата на любовта от пръв поглед. На въпроса защо се е пренесъл от красотата към бедността, Ники отговаря: „Харесва ми, защото е нещо различно, нещо по-разчупено.” Все по-често се интересуваме от мечтаната утопия, където да се спасим. По-рядко се среща умел разказвач, който да ни върне в реалността и да пречупи ежедневието през своята призма. „Като цяло ме вдъхновява всичко, което ме заобикаля, природата, градската суета, натурата”, обяснява Николай. Чистотата на картините, на тяхното послание – да виждаме нещата такива, каквито са, не да затваряме очите си пред неприятното, се усеща през четката на Николай. „Споделени реалности” е различна приказка на умел разказвач за природата, градската суета, натурата.” С тези думи на Димитър Величков, възпитаник на Американски колеж, София, випуск 2011 и почти  връстник на Николай откриваме втората самостоятелна изложба на младия автор. На същата дата точно преди година галерия „Жорж Папазов” даде зелена улица за творческата кариера на Николай Кацаров. Дни преди събитието той вече се беше прочул с избора на Митрополит Николай негова картина да стане част от колекцията на Вселенския Патриарх Вартоломей, който по същото време беше на официално посещение в Пловдив. На 18 години Николай е натрупал впечатляващ арт актив, който е добре да бъде изброен: . Участие в благотворителен търг на картини в Широка лъка, организиран от фондация "Огънят на Орфей" (2 откупени картини); . Спечелена поощрителна награда за участие в съвместна изложба в галерия "Ромфея"; . Участие в изложба по проект "Пловдивското културно наследство през очите на младите", организирана по програма "Пловдив за младите"; . Участие в благотворителен търг на картини в помощ на детско отделение "Св. Георги" (1 откупена картина); . Участие в съвместна изложба в гр. Патра, Гърция. Платната под мотото „Споделени реалности” са обединени от два основни цикъла – природни картини и градски пейзажи. Няколко творби продължават поредицата „Натюрморт”. „Античният театър”, „Главната”, „Капанът” 1 и „Капанът” 2, „Мизерия” – представят древния, но жив Пловдив. В две от картините е мечтаната Венеция, гледана от картички. Пожелаваме на Николай за следващата изложба да се включи в трафика на Канале гранде и наистина да го преплува. Изложбата е част от програмата на гимназия „Цанко Лавренов” по повод приключването на учебната 2010 – 2011 г.

Автор: Ина Мирчева 23.06.2011 - 11:22 Посетено: 250 http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=12790&sid=2