събота, 21 май 2011 г.

Вкус към технологии на изящните изкуства

http://bntplovdiv.com/news/society/culture/2736-saprugata-na-belgijskiya-poslanik-s-izlozhba-v-plovdiv.html

 Мари-Шантал Биела и нейната изложба „Mouvance et suspension”


Mari Shantal

Все пак, Мари, коя е любимата Ви техника, в която творите?
Важното е да гледаш и да разбираш, да размишляваш и да чувстваш. После идва изборът на материал. В момента работя предимно върху хартия. Обичам да рисувам върху литографски камък, чиито отпечатък позволява голямо разнообразие както на изразителност, така и на тоналност. Обичам контакта и резултата от пастелите и безкрайните възможности на туша и акварела, а също и смесването на всички тези техники.

Пътувате много, но кое е мястото, което наистина обичате и къде се чувствате себе си?
Чувствам се добре на място, където съм с някого, когото обичам. И ако към това се прибави пространство и красота, било то море, планина….ще бъде разкошно.

Най-екзотичната дестинация?
Преди 20 години направих едно пътуване до Намибия. И до днес пазя от тази страна изключително силни спомени. Това е една огромна страна, с много малко жители и с фантастични лунни пейзажи. Йемен и Бирма са също екзотични дестинации.

StatueEximanLitho

Близо три години сте в България. Имате ли вече предпочитания към определени български художници?
След тригодишно пребиваване започвам наистина да имам списък с имена на предпочитани художници. Но този списък все още не е окончателен. Предпочитам да се върна на този въпрос след време.

belgrado

Как преминава един Ваш ден?
Eдин обикновен идеален ден е денят, в който успявам да рисувам, в който отивам в Академията и срещам приятели, с които мога да обменям идеи, да говорим за изкуство, било то по определен въпрос или пък за една или друга изложба.

litographies

Имате ли приятелски кръг – хора, с които говорите за изкуство и споделяте мисли?
Имам приятели, с които обичам да говоря за изкуство – във Франция, в Белгия, в Китай и в България.
Когато дойдох в София, имах късмет да се сприятеля със съседката. Разменяхме мисли и книги за изкуство. Тя беше организирала група по рисуване под ръководството на професор Божидар Бояджиев. Сега живее в Пекин. Продължаваме с разискванията по имейл. Приятно е. Моята приятелка и художничка Мариан де Найер, която живее в Париж, ми изпрати току-що пожелания за успех на изложбата в Пловдив, а вчера получих мейл от Вадим, моят преподавател по скулптура в Москва…
Добре, че в София се запознах с много художници и хора, свързани с изкуството и в Академията; имам приятели, художници, професори… Емануела Ковач и Деси Христова, Димо Колибаров , Йохан Йотов, Петър Милев, Васко Василев… с които работя, дискутирам, уча… На изложбата „Куросава.Отражения” в Национален арт център Форум се запознах с Даниела Тодорова; с Марияна Каракостова от галерия „Средец” и нейния съпруг Захари Каменов, Жанет Видева… А сега и Пловдив! Да не забравя и студентите.
Срещам се с куратори, специалисти от всякакви националности или с белгийски художници по случай много изложби, включително и международни като международното Триенале по графично изкуство в София или такива, посветени на белгийското изкуство – изложбата « ABC Съвременно белгийско изкуство », която може да се види до 15 май в Софийската градска художествена галерия.

litographies

Кой или какво води човека на изкуството – да твори, да рисува, да създава нови светове?
Всеки човек е различен и следователно причините ще са много. Що се отнася до мен, когато усетя някакво равновесие – може да става дума за предмет, нещо цяло или само част, може да е едно движение, може да е едно пространство – това ме повлича към процеса на работа и на творчество. И после се опитвам да продължа.
Така например, когато поредният последен камък/ цвят на една литография е отпечатан и съм доволна от резултата – това е вълшебен момент.
Има моменти на творчество и моменти на съзряване.
Ето защо рисуването ме успокоява.

По-лесно ли се живее с отворени граници или по-трудно?
Важното е да си свободен. Някои имат нужда от пространство, за да се чувстват свободни, други се боят от пространството и творят в къщи, понякога в изолация, в свой собствен свят. В най-общ смисъл, човекът е социално същество и липсата на граници е всъщност предимство. Но няма правило. Вашият въпрос отваря врата към много дебати, както лични и социални, така политически и философски.

litographies

Коя е най-голямата заплаха за хората, за всеки човек в глобалния свят?
В глобалния свят голямата заплаха се крие в липсата на индивидуалност, фактът, че не можеш да бъдеш вече себе си. Към това бих прибавила и липсата на комуникация и страха. Има все повече и повече средства за общуване, но за обмен на какво, и с каква цел?

Едно Ваше пожелание към българските жени и по-специало към тези, отдадени на изкуството?
Опитайте! Дерзайте!

StatueEximanLitho
Мари Шантал живее в България от близо три години, когато пристига тук заедно със своя съпруг Н.Пр. Марк Михилсен – извънреден и пълномощен посланик на кралство Белгия в нашата страна.
За кратко време успява да усвои нелесния български език, да представи самостоятелна изложба в галерия „Средец” на Министерството на културата, 2010 и същата година да участва в грандиозния проект „Акира Куросава. Отражения” в Национален арт център Форум. Мари-Шантал е родена в Югозападна Франция и по професия е юрист. Тя самата споделя, че нейната страст към рисуването я води през годините в усвояване на почти всички техники на рисуване. Постоянните пътувания в различни точки на света й дават възможност да школува и в различни училища.
В Париж изучава рисуване при гравьора Мариан де Нейер. Маслена живопис в Академията по изящни изкуства в Брюксел. От 1997 до 2001 г. следва Национален колеж по Изкуство и Дизайн, NCAD, Дъблин, Ирландия в ателиета по живопис, масло, пастел и акварел. Пак там се докосва до тайните на офорта, а година по-късно – и до тези на литографията в ателието на Жорж Мьоран в Академията в Иксел. Нейният интерес надхвърля света на живописта и графиката и тя решава да надникне в триизмерния свят на скулптурата. Изучава сложната техника първо в Москва при скулптора Вадим Кирилов, а от 2006 до 2008 и в Академията по изящни изкуства в Андерлехт.
Мари-Шантал е участвала в колективни изложби в Ирландия – Кавън и Дъблин, в Белгия – Брюксел и Кноке, в Андерлихт и други.
http://www.public-republic.com/magazine/2011/04/71441.php#more-71441

Няма коментари:

Публикуване на коментар