КУРОСАВА - ОТРАЖЕНИЯ

100 години от рождението

на великия японски кинематограф, художник, философ

АКИРА КУРОСАВА

....За режисьора всеки филм е като един изживян живот. С всеки от моите филми живях по един живот, винаги различен, винаги нов. Нещо повече - във всеки филм сякаш се сливах с онези, които го населяваха и живеех живота на всеки един от тях.

Това винаги ми е струвало много усилия, започнех ли нов филм - трябваше да изтрия от паметта си предишния и всичко онова, което съм изживял с неговите герои.

Но какво става сега, когато си спомням миналото? Героите от някогашните филми, които вярвах, че съм забравил, оживяват отново. Те са тук, в глава ми, тълпят се, вдигат врява, всеки иска да му обърна внимание. Не зная какво да правя. Те са като мои деца, аз съм ги създал и отгледал и ги обичам еднакво...

                                                                                            АКИРА КУРОСАВА

"НЕЩО КАТО АВТОБИОГРАФИЯ ИЛИ

ПОТТА НА ЖАБАТА"

МЛАДЕНЧЕСТВО

"Естествено не помня как съм се родил. Но най-голямата ми сестра, вече покойница, често твърдеше, че не съм бил като другите бебета. Когато съм се родил, дълго време не съм издал звук, а ръцете ми били вкопчени една в друга. След като с големи усилия ги оттеглили, по дланите ми имало синини. Убеден съм, че всичко това са измислици. Сигурно бяха ги съчинили по-големите ми братя и сестри, за да ме дразнят - нали бях най-малкият. Ако от невръстно дете така здраво бях стискал всичко, което хвана, сега щях да съм богаташ и да се возя най-малкото с ролс-ройс.

Освен случая с коритото имам и други спомени от младенческа възраст, но те са като филмови фрагменти, заснети на без фокус. Това са най-вече сцени, наблюдавани от гърба на бавачката ми, където съм прекарвал повечето време. Ето една от тях: през гъста телена мрежа виждам облечени в бяло хора, които удрят с пръчка една топка, тя отскача и лети във въздуха, а те тичат след нея, хващат я и пак я запращат нанякъде. След години разбрах, че това е било бейзболното игрище на училището, в което преподаваше баща ми. Значи с право мога да твърдя, че увлечението ми по бейзбола е от рождение - та аз не съм откъсвал поглед от бейзболното игрище от най-крехка възраст!

От онова време си спомням и друга картина, също видяна иззад рамото на бавачката ми. Някъде в далечината пламти гигантски огън, а помежду нас се стелят тъмни ивици вода. По онова време сме живели в района Омори, значи бавачката и аз сме били на брега на Токийския залив, а пожарът е бил на отвъдната му страна, някъде около Ханеда. Помня, че бях уплашен и плачех. Аз и досега не понасям гледката на огън. Особено ме обзема страх при вида на нощно небе, осветено от огнено зарево.

А ето и последният спомен от ранното ми детство. Пак съм на гърба на бавачката и от време на време влизаме в някакво малко помещение, в което цари полумрак. Неведнъж съм се питал какво ли е било това, докато един ден подобно на Шерлок Холмс най-неочаквано ме осени решението на загадката. Бавачката, без да ме сваля от гърба си, е влизала с мен в тоалетната! Какво оскърбление за личността ми! Много години по-късно тя веднъж дойде да ме види. Вдигна очи към мен - извисяващ се метър и осемдесет, седемдесеткилограмов мъж, после прегърна коленете ми и заплака, като повтаряше:

- Детенце, колко си пораснало!

Намислил бях да я упрекна шеговито за някогашните непочтителни постъпки, но бях толкова трогнат, че останах безмълвен, загледан в малката старица с непознато за мен лице."

Куросава и Фелини

------------------------------------------------------------------------------------------------

превод от японски: Ружица Угринова