Изложба живопис на художника Михаил Лалов
Откриване: 02.12.2010 г. от 18.00 ч.
◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА
Дали има художник, неизкушен от голото тяло? Като се започне от стенописите в Древен Египет – 14. в. пр.Хр., та до наши дни. И наистина какво по-красиво от „нежната машина” на човешкото тяло. Особено това на жената – извор на великолепни сюжети.
При Михаил Лалов то е възпято с особена страст, игрива еротика за завиждане в най-чист вид; прелести, изпълнени с чувственост и двусмислени ситуации.
Но...
„Стига с тези жени, дай най-после да рисуваме!” – казал малкият Димитър, внук на Михаил Лалов като упрек към вечната тема.
Затова на изложбата в галерия „Жорж Папазов” жената ще присъства само в малък формат – 20 платна с размер 27/25. Любимата е винаги на преден план: най-виртуозна рисунка с фини пристъргвания на маслените бои до ефект на акварел. Около нея, сякаш не смее да приближи, витае образът на мъжа – вечно дебнещият, изпълнен с неутолимо желание сатир, за когото обожаемият обект е извор на неизброими радости и вълнения.
Останалата част от изложбата – сериозната – ще бъде представена от абстракцията: „Фигуралната композиция, когато я овладееш и постигнеш определен връх в нея, става рутина, а аз не искам това. Искам да покажа себе си в други форми, които носят моето друго аз и моето по-пълно разбиране за света. В тези платна не може да си фалшив, не може да заблуждаваш публиката, не може да преиграваш, цялата ти душа е на показ”.
Централната картина – 4,20 на 2,5 метра ще бъде сглобена от 12 модула. Много често абстракцията се свързва с хладната разсъдъчност, но при Михаил Лалов тя е изградена с чувствата, присъщи и на фигуратива. „Духът ми лети в непознати измерения”. Заглавието на една от картините – „Корида”, бележи битката на цветове и мазки, наречена експресия. Любопитно е чисто техническото изпълнение – смесена техника от туш и пастел върху каширан картон. А някои тънкости си остават и тайна.
Всеки, който следи отблизо артпазара, знае, че Михаил Лалов е от имената в съвременната българска живопис наред с такива като Милко Божков, Вихрони Попнеделев, Николай Янакиев, Николай Алексиев, Стоян Цанев и др. Бохем в смисъл на замах не само в рисуването, но и в организирането на изложби, в участия у нас и зад граница, в многобройни изяви и присъствие в тежки колекции.
Творческата си дейност започва през 1979 г. с участието в изложбата „Рисунки и малка пластика” в залата на „Шипка” 6. Може да се каже, че всяка една след това е забележителна.
От значение в артистичното му изграждане е и не леката работа като сценограф в Драматичните театри – Монтана, Плевен, Добрич, Разград, Ловеч и Габрово – от 1979 до 1987 г.
„Не е странно, че избирам Пловдив за своята изложба, нищо, че идвам от София. Пловдив е град на художници и винаги има нужда от друга гледна точка и различна интелигентна публика.”
Но онова, което особено ще впечатли истинските ценители тук, са десетте каталога с по десет оригинални рисунки – само туш или размит туш и акварел, за които се препоръчва да бъдат разлиствани на приглушено осветление.
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=11278&sid=2 | | |
Няма коментари:
Публикуване на коментар