1 юли, 2012 от ina mircheva
Интервю на Ина Мирчева по повод фотографската изложба „Вглеждане” на Бойко Боев – БоБо Rockman в галерия „Жорж Папазов”
Снимка: Сергей Карпеко
„Правилната посока е напред. Съзнателно и отговорно движение напред към природата с ясното разбиране, че планетата е наш общ дом и това е домът, в който ще живеят и нашите потомци. Съвременното човечество взима назаем природа от своите деца и няма погасителен план за връщане.” – БоБо Rockman
Коя е първата ти снимка? Първият фотоапарат?
За пръв път снимах със “Зоркий С” на вуйчо ми и още помня усещането от допира с металния корпус и твърдия, отчетлив звук на механизма.
Първата моя снимка, която си спомням със сигурност, е един портрет на брат ми с бенгалски огън в ръка. Той е в първи клас, а аз съм бил в шести.
Първия фотоапарат си направих сам. На село чичо ми имаше теченията на “Наука и техника за младежта” от 60-те и там попаднах на схема на камера обскура. Та първият ми “фотоапарат” бе от кутия за обувки и екран от намаслена хартия от вафли.
До снимане с него не стигнах, но още помня първото, което видях – листата и клоните на ябълката в двора. Истински фотоапарат получих няколко години по-късно – подарък от майка ми от една екскурзия в Съветския съюз.
Сега как си с техниката? Колко важна е техниката във века на технологиите?
Ами добре съм, не се оплаквам. Имам дигитален фотоапарат, не е скъп и не е сапунерка, и съм изключително доволен от него. Имам и два класически лентови фотоапарата – единият е на 40, а другият – на 50 години.
И двата лентови са в бокса, защото технологиите унищожиха класическата фотография от тъмната стаичка с червена лампа. И сега съществува, но е доста скъпо удоволствие.
Техниката винаги е важна, но техниката сама не прави снимки. Тя е просто необходимото помощно средство. Както казват колегите: “По-важно е зад-апаратното средство, отколкото марката и моделът на апарата”.
Иначе, развитието на дигиталните технологии и достъпността, съчетани с интернет, ще доведат до еволюционен скок във фотографията. Не като скок във техническото качество, а скок във отношението към заобикалящата ни среда.
Едно зле направено изображение е по-въздействащо от един добре написан текст.
Техниката променя ли гледната точка на фотографа, променя ли светоусещането?
Не. Или си на добрата гледна точка, или не си. Или имаш светоусещане, или го нямаш. Няма значение марката фотоапарат. А светоусещането в човека се изгражда далеч преди времето за учене на фотография. Светоусещането не е продукт на умение, а резултат от възпитанието.
Имаш ли образци, които следваш? В световната фотография и в българската.
Да имаш образец, за мен означава да следваш някого, а аз нямам подобни навици. Не става въпрос само за фотографията. Мисля, че малко познавам световните и българските образци. Отношението ми към изкуството е “харесвам – не харесвам” и това е най-честното отношение според мен.
Всяко “Харесвам, защото много хора го харесват” е еднакво с “Не харесвам, защото никой друг не го харесва.”
Фотографията е насочена към сърцето, а не към ума.
Бил ли си изкушен и от други изкуства? Кои са те?
Да. От театъра. Мина ми навреме. Разревах се на първото представление и ме свалиха от сцената. През 1964 година. В моето село, Божурица, бе поставена пиесата “Цигани”, драматизация по А.С.Пушкин.
Кое от другите изкуства те вдъхновява най-много?
Киното. Движещите се картинки…
В разговорите за изложбата минахме през различни идеи за това, какво да покажеш в Пловдив, но ти все пак се спря на цикъла „Скални рисунки”. Това ли е любимата ти серия?
С вулканичните скали на брега на морето се сблъсках още през есента на 89-та и дълги години мислех върху това, как да ги покажа. След двайсетина години мислене се роди проектът “Скални рисунки”. Минах през няколко варианта и мисля, че стигнах до доброто решение.
Говоря за технологията на крайния продукт, който може да бъде показан в изложба или да намери място в интериор. Иначе основните кадри, тези на вулканичните скали, направих в края на 2010 и началото на 2011 година. Сега, естествено, продължавам да снимам камъни, но и много други неща.
Разкажи ни нещо и за светлописите. За портретната фотография и за всичко онова, което правиш.
Светлописите са техника на “рисуване със светлина” върху матрицата или негатива. Много е просто, но е сложно за обяснение. Това е като да натопиш няколко четки с боя и да рисуваш, движейки платното върху тях.
Особеното е, че става много бързо и проектът е само в твоето въображение. Надявам се скоро да мога да го представя.
Портретната фотография е контакт с душата на снимания. Снимам портрети между другото, в момент на разговор, и използвам само наличното естествено осветление. Имам няколко добри попадения и като цяло сниманите се харесват.
Какво мислиш за дигиталната обработка на снимките? Могат ли по сила да се сравнят със „суровите” снимки?
Дигиталната обработка на снимките е набор от средства и начини за постигане на по-добър резултат, познати още от класическата фотография, и е част от самия процес.
Дигитализацията прави процесa бърз и обратим, т.е., винаги можеш да се върнеш в изходна позиция. Доколко крайният продукт ще е „суров” или обработен, доколко кадърът ще е „силен”, е отговорност на автора, неговото светоусещане и чувство за мярка.
Сега, благодарение пак на технологиите, има много фотографи, или, да речем, хора, които правят снимки, има форуми и сайтове за фотография. Лесно ли намери своето място в тази среда?
Да. В момента има много хора, притежатели на фотографска техника, но това не ги прави автоматично фотографи.
Фотографът вижда кадъра преди да натисне спусъка, останалите първо снимат, а после с интерес разглеждат, дали се е получило нещо интересно.
Не мисля, че съм в тази среда. Аз членувам само в един форум – този на марката апарат, с който снимам, и за щастие там повечето хора са хора с интерес към фотографията, а не към меренето на обективи.
Не съм търсил място в средата, радвам се, че съм добре приет както от фотографската гилдия, така и от художниците. Причината според мен е в нещата, които правя, те са в граничната зона между фотографията и живописта.
Можем ли да кажем, че с твоето изкуство се стремиш да върнеш хората назад към природата? Природата ли е най-големият ти вдъхновител, или хората, градът?
Дори да искам да ги върна „назад” към Природата, не бих могъл. Няма как да стане. Много ми се иска да ловя риба по Струма през XVII век, но просто е невъзможно. Както и друг път съм имал повод да кажа, девизът „Назад, към природата” на Русо е неверен в своята същност.
Невъзможно е движението назад. Правилната посока е напред. Съзнателно и отговорно движение напред към природата с ясното разбиране, че планетата е наш общ дом и това е домът, в който ще живеят и нашите потомци. Съвременното човечество взима назаем природа от своите деца и няма погасителен план за връщане.
Имаме огромен късмет, че сме тук и сега, че живеем на невероятно красива планета, но трябва да осъзнаем и своите отговорности.
Имаш ли желание да покажеш изкуството си в чужбина?
Да! И непрекъснато го правя. Имам много приятели зад граница и интернет позволява размяната на информация и споделянето на изображения. В този смисъл понятията „чужбина” и „зад граница” изглеждат архаични.
Защо Rockman? Какво означава това име?
За Rockman са „виновни” две жени. И двете са мои приятелки от Фейсбук. Българка и австрийка. Едната написа Rock man на една моя снимка, а другата включи мои снимки във международен виртуален проект за живопис и там ме нарече Rockman и така си остана.
Не зная какво означава, но явно „не е човек, който слуша само рок”, както каза веднъж един мой приятел.
Имаш ли мечта? Мечтата, която си осъществил, и тази, която ти предстои да сбъднеш.
Да. Работя за нейното осъществяване. Един ден, когато порасна, ще имам кон, ще пътувам с него и ще снимам.
Това означава ли, че обичаш да пътешестваш? Доколко пътешествията са свързани с фотоизкуството? Има ли място в света, което копнееш да видиш и да снимаш?
Да, определено обичам пътешествията.
Винаги са свързани с фотографията и фотоапаратът винаги е с мен. Причината да стана пещерняк, е именно фотографията. Иска ми се, след 25 години, отново да се върна в Пиринеите и да снимам стадото подивели коне под връх Трес Риас.
Фотографията обсебване ли е?
Обсебване е – като всяка любов.
Твоята кратка дефиниция за фотографията.
Консервирана светлина.
Едно последно изречение, с което искаш да кажеш нещо важно на нашите читатели?
Вглеждайте се и снимайте – няма грозна Природа.
През 2010 Бойко Боев започва работа по проекта “Скални рисунки”, а през 2011 подрежда самостоятелна изложба в Национален музей “Земята и хората”.http://www.public-republic.com/magazine/2012/07/93207.php
През пролетта на 2012, в рамките на “Месец на фотографията”, авторът се представя със самостоятелна изложбата “Нетъркалящи се камъни”, тематично свързани с идеята за “Природата и отношението на човека към нея”.
Експозицията, която ще открием в галерия „Жорж Папазов” на 02 юли 2012 година, е част от проекта „Скални рисунки” и е под надслов „Вглеждане” – снимки на причудливи скали в близък план. 30 фотографии с размери 60х60, 60х90 и 60х120.
Изложбата се осъществява със спомоществователството и технологията на Хюлет Пакард, с помощта на Вехтошарница „Шедьовъръ”, а печатът и изработката са на „Янкулов дизайн”.
---------------------------------------------------------------------------------------
Христина Мирчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар