четвъртък, 21 април 2011 г.

Антон Антонов - импресия и експресия

 "Много редки са случаите, когато изключително надарено за изобразителното изкуство дете е 
успяло да израстне по-късно като оригинална и значима личност в изкуството. Рано подранилата слава, разгаряна не рядко и от болезнените амбиции на родителите, са довеждали при тези случаи до слаба съпротива на дарованието пред бъдещи трудности и несполуки.
 Най-често това става, когато детската йерархичност на значенията, в която малкият художник подрежда реалиите на заобикалящия го свят, отстъпи място на съвършено друга йерархия, идваща от пространствено-перспективните съотношения между малко и голямо и грижата за точното възпроизвеждане на целия този толкова сложен и отчужден от фантазията свят...
Аз се запознах с живописеца Антон Антонов в момент, когато той вече беше овладял до такава степен рисунъчната зависимост от изискванията на оптичните закони, че бе способен безупречно да изгради една триизмерна форма като светлосянка и пропорции, че вече можеше да отговори и на най-взискателните изисквания към академично обучения художник.
 А тогава той бе навършил 13-годишна възраст. Предстоеше му само да преодолее една единствена опасност - автовъзпроизвеждането на този толкова подранил професионализъм.
 

 Отново го видях след повече от 15 години, когато той бе вече завършил академичното си образование и правеше живопис, освободена напълно от зависимостта спрямо обективния наглед. Картините му свободно изявяваха творческата воля на автора, толкова непреодолима, колкото е била през невръстните години на детството.






Но сега Антон Антонов заедно с чувствителността си към линията и цвета, разкрива вече и една богата и изтънчена интелектуална природа, която винаги успява да укроти силата и остротата на чувственото възприятие при всяка среща на вътрешния му свят с другите, външни спрямо него реалности.


Характерна особеност на тази живопис е, че тя не прави никакви компромиси с чужди на пластичната й природа възможности. Тя не търси нито чисто графични въздействия, за да обогати линейния ритъм на композицията, нито обемни внушения, за да засили във възприятието на зрителя веществената значимост на предметния свят.





Тази живопис винаги си остава подвластна на цвета, колкото и да е поднесен нюансирано като единна тоналност, даже когато е съставена от драстично контрастни стойности между топло и студено. Тази живопис е поела в себе си всичко ценно, което ни донесе импресионизма като живописна система, основана върху взаимния контраст на цветовете от спектъра, за да го допълни с оная емоционална стихия на чувството, която идва от добре въприетите уроци на експресионизма.


Тази връзка с пластичните стойности на Живописта, която не иска да бъде замествана с други имена, извън границите на традиционния културен модел, кара зрителя да се довери на автора, колкото и да е трудно въвеждането му в автономния свят на картината. След като е влязъл в пределите на тази живопис, зрителят се чувства в него свободно и уютно, сякаш се е озовал в света на класическата картина.
 


Ето защо ние имаме всички основания да оценяваме живописта на Антон Антонов като едно изцяло съвременно послание на стойности и значения, идващи от света на класическото изкуство.

Или с други думи, в измеренията на нашето съвременно художествено развитие, този автор съумява да ни убеди, както навремето бе направил Сезан, че може да създава една напълно модерна като естетическо внушение живопис, но която е не по-малко стабилна и трайна от класическата картина, чието място винаги е било в музея - там, където се съхраняват непреходните художествени ценности."


                                                                    Максимилиян Киров

----------------------------------------------------------------------

http://www.artplostad.com/news.php?extend.349