Юбилейна ретроспективна изложба
◊ СЪБИТИЕТО
Национален арт център "Форум" представя
Светозар Маринов на 70 години
юбилейна ретроспективна изложба
(живопис, скулптура, графика, пастели)
Откриване: 26 септември 2011 от 18.30
ул. "Георг Вашингтон" 24, София
◊ ЗА ХУДОЖНИКА И ИЗЛОЖБАТА
В разговор художникът подчертава, че на 70 години това е първата му самостоятелна изложба.
Роден в Ихтиман, завършил Художествена академия в София, през 1975 г. Светозар Маринов емигрира във Франция и завинаги се установява в Париж. На това рисковано пътешествие към неизвестното взима със себе си своята съпруга Малинка, а дъщеря си Моника, по негови думи, оставя като „заложник” в Родината. Не за дълго, разбира се. След мъчителни бюрократични процедури успява да прибере при себе си и детето.
Сега Моника, вече лекар, също като брат си Николай, с наложена практика във Франция, става спонсор на юбилейната изложба на своя баща.
В Париж Светозар Маринов участва в много общи салони. През 1985 година в Салон Велизи – Западен Париж, печели първа награда за живопис и златен медал „Форми и цветове”.
През 2006 г. е поканен да участва в едно изключително събитие. „София-Париж-София” е изложба, представяща творчеството на известни български автори от различни поколения, които от дълго време живеят и работят в Париж и точно там са получили своето признание. Между тях - имена като Боян Райнов, Емил Стойчев, Любен Диманов, Милена Йоич, Никола Манев... Изложбата е част от програмата, която отбелязва присъединяването на България към Европейския съюз. Открива се на 15.12.2006 г. в галерия Академия – НХА – София в присъствието на посланика на Франция по онова време Н. Пр. Ив Сен-Жур (2004-2007). На откриването Ив Сен-Жур цитира паметните думи на покойния президент Митеран: „Човек е винаги от страната, в която е прекарал своето детство”.
И може би не случайно на юбилейната ретроспективна изложба Светозар Маринов показва експонати, които датират кратките години на творчество му след завършването на Академията, преди установяването в Париж.
Именно за тях френският критик Жан-Клод Паскал пише:
„Деликатен познавач на душевността на българина, Маринов ни представя неговия физически образ и присъствието на вътрешното състояние в неповторими репортажи от балканския свят, които ни карат да се замислим за автора. Където и да се намират днес тези платна, те носят непосредствен и топъл контакт с България, доставяйки болка по далечната родина.”
Творби, изпълнени с вътрешен драматизъм. Едновременно сурови и поетични. Преминал през всички техники, през различните предизвикателства на изобразяване, по-късно художникът е завладян и от абстрактното.
В малката книжка със спомени Светозар Маринов изповядва:
„Никога не съм приемал мисълта, че Родината може да бъде там, където човек се чувства най-добре. Невъзможно е да бъде щастлив този, който пререже корена на бащиното си огнище, напусне земята си и отиде на хиляди километри от нея да съхне, ако не осмисли живота си с една голяма идея и свърже цялото си съществуване със съдбата на своя народ”.
Артсъбитието художникът посвещава на своето семейство с пожелание „никога да не забравят родината си, от която баща им с боси крака ги е довел във Франция.” Бихме могли да означим този юбилей като изложба на дългото завръщане и да опровергаем мисълта, че не е възможно човек да се върне там, откъдето е тръгнал. Такъв, какъвто е и пътят на мнозина наши творци по света. | |||||
| |||||
Като гледаме картините в тази изложба, ние непременно ще усетим чувствата, които са родили тези образи, ще открием пристрастията на автора, ще познаем неговите духовни и морални ценности – това е българското, родното, исконното. Той не е могъл да им изневери, нито да ги забрави, когато е вървял по големите булеварди на Париж или е откривал нови и непознати светове, далеч от това малко парче зема – България, на което се е родил. Където и да живее, където и да се намира, той остава български художник, с чувствителността си, със светогледа си и със своята виталност.
Светозар Маринов се завръща при нас с изкуството си. Вярвам, че това го радва, както радва и нас."
думи на Георги Шапкаров при представянето на художника Светозар Маринов в Национален арт център форум на 26 септ. 2011 г.
