Приказките на Ангел Василев

Юбилейна изложба на художника в галерия "Жорж Папазов", Пловдив
◊ СЪБИТИЕТО Галерия „Жорж Папазов” представя Ангел Василев Юбилейна изложба живопис По повод 65-годишнината на художника Откриване: 30.10.2012 от 18.30 ч., Бул. „Шести септември” 152, Легис център Изложбата продължава до 20 ноември 2012. ◊ ИЗЛОЖБАТА Наричат картините на Ангел Василев „приказки” заради умението на художника да разказва. „Приказка за хляба”, например отправя към житийната икона. В центъра е Богородица с младенеца (в някои от репликите – майка с дете), около масата – трима мъже в трите възрасти на човека. Девет по-малки изображения рисуват пътя на хляба – от сеитбата до тържественото благославяне на трапезата. И цялата тази битийно-библейска обредност – осветявана от слънцето в ляво и огрявана от луната  в дясно. В „Голгота” Христос е разпънат на кръст със силует на риба-кораб върху фона на пъстри български черги. Разпятието е връх от пирамида, чиито основи се крепят на човешката суета и онази простота, близка до ожесточението, но смекчена от шеговития поглед на автора. В каталога на Ангел Василев можем още на първите страници да намерим много точен цитат от Янис Митракас (носител на титлата Архонт и иконописец на Вселенската патриаршия) за творчеството на художника: „Произведенията на Ангел Василев не следват устрема на човека към Бога, но имат божествена сила, която те превръщат в човешка енергия, за да придобият нови измерения. Те предизвикват размисъл, а смешното им представяне се превръща в радост, която лъха от картините.” Бликаща най-вече е радостта в картините, посветени с толкова любов на Пловдив. В безбрежната синева на изобразителните повести  се носят летателни балони и дирижабли, бръмчат вертолети, спускат се над града парашутисти, реят се хвърчила. Калканите на сградите се красят от рекламни пана: „Molle”, “Café Odeon”, “Paris”, “Hotel Imperial” с шрифтове от доброто старо време, когато франтовете са носили по модата раирани костюми с папионки и бутониери, дамите - капели и чадърчета, а коминочистачите са били на висока почит. Изкушеният зрител може с часове да се вглежда в драмите зад прозорците на хотелски стаи и на къщи с еркери, по чиито покриви лениво се разхождат котки или подскачат хванати натясно любовници. Каква суматоха, каква празнична глъч, в дъното на която, обикновено под някой простор с фино бельо, седи срещу статив художникът и рисува целия този кипящ от живот и нажежен от страсти свят. Винаги на фона на някой сантиментален градски романс, идещ от изписаната от „Туркони” латерна. Цели цикли са посветени на „Моя град”, „Нежността”, „Мечтата”,  „Площада”, „Уличните музиканти”, „Трите грации”, „Българската мадона”, „Танца” или „Саломе”, упоритите „Ухажори” понякога с файтон, но дори и без, „Улицата” с пъстри кафенета като от картичките, изпращани Par Avion от Париж и Виена. Преминал през школата на иконописта и през университета на самия живот, Ангел Василев избира прецизната акрилна техника върху фино платно, където всеки детайл и стилизация на образите и предметите говори. Картини, изпълнени с носталгия към една отминала във времето епоха, но и наситени, ако не с присмеха на историческия оптимизъм, то поне с филибелийска ведрина и шегобийство. ◊ ДУМИ ЗА ХУДОЖНИКА „Ярък и запомнящ се художник с характерен, инспириран от традицията в българското изкуство и култура стил. Неговата безкрайна поредица от характерни персонажи в приповдигнато настроение, илюстрира теми от градския фолклор. Действието има оптимистичен характер и внушава празничност. В безкрайното богатство от образи умело съжителстват ретро визията и съвременното послание.” Красимир Линков, изкуствовед, директор на ГХГ Пловдив "Ангел Василев е един от истинските представители на българския дух, на онези ценности, които са заложени още от дедите ни и са ни пренесли до днешните времена. За съжаление те вече се срещат все по-рядко, а стават все по-необходими за всеки един от нас. В тези картини човек се радва не само на един изключителен почерк, чисто човешки, но и на една магия, в която може би се крие тайната за нашия живец. Не чувствате ли как в леката носталгия се проявява едно чувство, че в палитрата от изключително добре композирани фигури и цветове човек трябва да намери и своето място или поне да потърси някакъв път, за да впише себе си. Много е странно, когато човек се мъчи да нарисува духът на нацията и да му измисли цвят. Струва ми се, това е причината, поради която Ачо е непреходен, защото той винаги ще търси и подрежда онези променящи се с времето цветове, които, в различните периоди или обществени строеве, винаги си остават български и винаги подчертават нашето настроение. Непреходността на неговото изкуство освен това може би е и в това, ако смея да гадая, че всеки от нас търси и намира мястото си в новия обществен ред само тогава, когато наистина има свой дух, свое кредо и дълбоко изразена национална идентичност." Мая Вапцарова   ◊ КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ХУДОЖНИКА Художникът Ангел Василев е роден в Пловдив на 29.09.1947 г. Реализирал е над 50 самостоятелни изложби в България и чужбина: София, Пловдив, Габрово, Варна, Солун – галерия „Орама”, Лос Анжелис – галерия „Корнерстон, Сан Бенедето дел Тронто, Италия и др. Участва в общи изложби: . Галерия „Росовски”, Лагуна бийч, САЩ, Калифорния . Галерия „Бернард Фели” – Париж, Франция . Арт Фестивал, Лас Вегас, Невада, САЩ . Осака Триенале, Япония . Международна арт изложба – Лос Анжелис, САЩ . Международна арт изложба – Ню Йорк, САЩ . Международен арт панаир – Токио, Япония и др. Негови творби са притежание на частни колекции в България, Франция, Германия, Норвегия, Великобритания, Канада, САЩ, Япония. Срещите с творчеството на Ангел Василев са едни от забележителните събития в културния живот на града. Неговите емблематични пловдивски "картини в картините" са очаквани винаги с интерес и вълнение.
Автор: Ина Мирчева 25.10.2012 - 11:50 http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=15638&sid=2

"Храм на пропорциите" - Христо Михайлов

Съчетание на изкуство и древно знание в изложбата на Христо Михайлов „Храм на пропорциите“

Художникът ще представи творби, вдъхновени от най-древното златно съкровище в света, открито във Варненския некропол

На 6 ноември от 18:30 часа в арт галерия „Жорж Папазов“ в Пловдив се открива изложбата на художника Христо Михайлов „Храм на пропорциите“. Творбите в експозицията съчетават жанровете живопис и скулптура и материалите акрил, бронз и месинг. 

Христо Михайлов се вдъхновява от най-старото златно съкровище в света – открито през 70-те години на миналия век във Варненския некропол. Но не златото е най-ценното, нито фактът, че това са първите открити от археолозите златни украшения, направени от човешка ръка. Христо Михайлов, съвместно с Христо Смоленов откриват нещо много по-значимо, което поставя редица въпроси пред учените от цял свят – всички предмети съчетават в себе си пропорции, непознати преди 7 хил. години, когато са изработени украшенията. Според изследователите предметите от съкровището са служели за мерна единица и еталонни дължини и са открити в много забележителности като пирамидите в Египет, Стоун Хейндж и други. Сред закономерностите и пропорциите в предметите от Варна са и числото на Фибоначи и числото Пи. 

Мистериите и математическите загадки са едно от вдъхновенията на художника Христо Михайлов. Във всичките му творби от експозицията „Храм на пропорциите“ се откриват препратки към древно знание, езотерика, вплитане на различни символи, закодирани пропорции, съотношения и вселенски закони.

Христо Михайлов ще представи и инсталация, изградена на база на пропорциите, открити в съкровището от Варненския некропол.  

Гергана Костадинова и Ваня Атанасова

 Повече за Христо Михайлов:

Христо Михайлов е художник, самурай, тамплиер, езотерик. Той е роден в Балчик, израства в Казанлък. Завършил е Националната художествена академия „Николай Павлович” през 1989 г. Живее и работи в София. Член е на "Секция 13" към СБХ. Семеен, има един син.

Работи в различни области - скулптура, приложно изкуство, живопис, графика и концептуално изкуство, където e един от първите в страната, използващ възможностите на лазерите и холограмите за пресъздаване на художествени образи. Проявява се като илюстратор и дизайнер, прави авторски колекции бижута. Използва всякакви материали - дърво, камък, метал, стъкло, маслени, гвашови, витражни и флуоресцентни бои, въже, звук, лазер, холограма, музика и ефектно осветление. 

Негови картини и пластики са притежание на колекционери и галерии във Франция, Германия, Холандия, Белгия, Италия, Люксенбург, Англия, Русия, Турция, Япония, САЩ и Канада. В творческата биография на Христо Михайлов има над 100 изложби у нас и в чужбина.  

В живота му освен изкуството има и една друга любов - айкидо. Христо Михайлов започва да се занимава с бойни изкуства през 1976 г., като минава през школите на киокушин-кай карате и таекуондо, у-шу и тай-чи чуан, докато през 1987 г. открива призванието си в Айкидо. В момента е носител на 5-ти дан. Участва в създаването на Българска Айкидо Федерация (БАФ), както и на много клубове в цялата страна. 

текст: Гергана Костадинова 

На откриването авторът беше представен от Юлиян Райчев, изкуствовед и преподавател ЮЗУ "Неофит Рилски":

                                           “Храм на пропорциите”

                        Самостоятелна изложба на Христо Михайлов

                        Галерия “Жорж Папазов” Пловдив, 06.11.2012

Самостоятелната изложба на Христо Михайлов ни въвежда в свят, улавящ вселенската хармония и изразяващ взаимодействащите божествени стихии.

Чрез силата на изкуството, авторът ни разкрива пропорциите на древното познание и сакралната същност на художествената форма, изразена в скулптурата и абстрактната живопис.

Творческите постижения на Христо Михайлов утвърждават впечатлението и увереността на един оригинален авторски подход и дълбокосъдържателен стил.

Художествено-образния език на творбите изразява неговата многостранна творческа натура. Той притежава изключителен усет в процеса на сътворението на художествения образ, като израз на задълбочено личностно светоусещане. Творбите въплъщават силата на духа, идеята за вътрешна свобода и творческо уединение.

Христо Михайлов материализира формата и прикрепва тайнственото познание. Той се докосва до посланието, идещо от древността и отправено към вечността, послание на висшия вселенски разум.

Силата, която струи от творбите е в единение с енергетичните пластове, образуващи абстрактни формули, в чиято същност е инсталиран живот. Творбите ни подтикват да почувстваме  хармонията и  единството между земно и божествено, да усетим пламтящата свобода на духа.

   Изложбата е насочена към една много актуална за времето тема:

Темата за храма - пътя към духовното усъвършенстване, и темата за пропорциите като средство, чрез което изграденият храм поглъща вселенската сила и докосва човека, дава му сила и стремежи в неговия земен път.

Концептуалното изкуство на Христо Михайлов е израз на задълбочено изследване на формите в процеса на художественото сътворение и свободата на творческия изказ. Авторът изгражда оригинална по своята същност авторска техника или т.нар. висяща скулптура, съчетаваща триизмерна пластика, която е органически свързана с поместената скулптирана камбана. Камбаненият звън на всяка от скулптурите носи специфичния енергиен заряд и допълва посланието, изразено чрез пластичната структура. Наред с висящата пластика, изключително съдържателни са малките пластики, чието разположение образуваща сложна геометрична верига, привнесена от пропорциите на антични паметници и сякаш за миг се пренасяме в едно сакрално пространство, което провокира в нас усещането за прелом на духовното начало, на оптимизма и благородството в човека. 

     “И за миг напуснах сивото ежедневие,

     наблюдавайки лабиринта от хармонични форми.

     Пред мен се разтвориха врати, и аз поех

     по пътя на спиритуалното усъвършенстване.

     Докоснах се до тъкънта, до тази невидима материя

     която прави връзка между минало и бъдеще.

     И изкачвах стъпълата към духовните измерения.

     Усетих трептенията на отворения път във времето

     чрез който визуално се пренасяме до непознати мигове от историята.

     Ключът е в нас, и оттук нататък, поемаме пътя чрез магическата сила на    

     изкуството. “

         07/11/2012                                                     Юлиян Райчев

На откриването във връзка с кончината на патриарх Максим беше прочетено слово от Ордена на Рицарите Тамплиери, което накратко проследяваше отческата дейност и служение на българския Патриарх - засвидетелствана почит към Негово Светейшество.

Артистът Златко Павлов прочете "Притча за звъна", написана от автора на изложбата Христо Михайлов. 

След официалния протокол, на когото присъстваха приятели от цялата страна, гостите имаха възможност на чаша вино да разговарят до късно в Храма на изкуството и да си тръгнат, отнасяйки със себе си онази светлина, която може да ни даде само истинският творец.

---------------------------------------------------------------------------------------

Ина Мирчева