събота, 16 юли 2011 г.

Модерното изкуство - стил на живот?

Модерното изкуство – стил на живот?

29 юни, 2011

Интервю на Ина Мирчева 


OK

Откровения” – изложба-живопис на професор Йордан Калайков
„Анализаторите считат, че наред с луксозната яхта, расовия кон, супер скъпото имение, модерното изкуство става символ на престиж и социален статус. Елитът не купува просто изкуство, той купува лайфстайл”. Цитирам Вашата книга „Мениджмънт на изобразителното изкуство”. Приложимо ли е това наблюдение в българските арт среди?
Хората, които са възприели лайфсталинга са с крупни авоари, но не са арт среди. Инвестициите в изкуството са само част, атрибут от лукса. С някои изключения като следствие от подражание. У нас има няколко колекционери – предимно на стари майстори. В България лайфстайлингът понякога приема кичозни измерения.

Kartina

Защо се отлага Законът за меценатството в нашето законодателство. Пречка ли е за някого?
Проблемът е по-широк. Липсва национална стратегия за култура и оттам политики, регламентиращи диалога между институциите за култура, творците и публиката. Всъщност хората от бранша определят това, което ще се случи, т.е. собствени правила/ например купуването на сертификат за автентичност/ . Опитите на държавата да въведе ред довежда до нови проблеми. В този смисъл не би бил удачен подходът да се тръгне от частното/ меценатството/към общото. Но може би проблемът опира и до липса на качествен човешки ресурс, способен да реши казуса.

Какво е мястото на Пловдив на родния арт терен? Има ли столично и провинциално изкуство?
Мисля, че Пловдив заема достойно място в арт пазара, доколкото го има. В Пловдив има утвърдени културни традиции, институции и цяла плеада талантливи автори. Категоричен съм, че няма и не може да има столично и провинциално изкуство. Друг е въпросът каква е жизнеността на колекционерите и ценителите и доколко мъчни са пътищата към тях.

Ok

Вече се нажежават споровете около кандидатстването на български градове за Европейска столица на културата 2019. Възможно ли е някой български град да се превърне в такава столица с наличните си ресурси?
Мисля, че шансове няма. Дано не бъда лош пророк.

Ok

Има ли място за „Лувър” в България?
Твърде фриволно се използва марката “Лувър” в нашенските условия.

Ok

Вие сте лектор в няколко висши учебни заведения в една много любопитна за арт средите дисциплина – мениджмънт и маркетинг. Ще споделите ли с нас Ваши интересни наблюдения. Топла ли е връзката галерия – художник, лесно ли се менажира изкуство? Изобщо – как е у нас и как е по света?
Да, от няколко години преподавам мениджмънт и маркетинг на изобразителното изкуство в Великотърновския университет, Югозападен университет „Неофит Рилски”, Шуменски университет. Държа да уточня, че това са магистърски програми, т.е. студентите са завършили бакалавърски курс на обучение, влезли са в живия живот и са разбрали, че само с таланта и самочувствието си на творци няма как да се впишат в суровата действителност. Ние водим конструктивни диалози на основата на стряскащи истини за неизбежните трансформации на художествения продукт, авторите, публиката по света, Европа и у нас.

Kartina
Не бих казал, че комуникациите художници – галерии са гладки и безпроблемни, по различни причини, а мениджмънтът на изкуството е сам по себе си изкуство.

По отношение на чувствеността и експресията Вашето слово има явна връзка с живописта. В същото време са и много различни – в живописните платна има повече ирония, в есетата – повече тъга.
Благодаря за този въпрос. Наблюдението е точно и не съвсем. Общото за всички изкуства, за да са разпознаваеми и въздействащи, е искреността. Различни са изразните средства. Крайният резултат е създаването на паралелен свят – износен, изстрадан и обичан. Това са измеренията на самия живот, а в него винаги има радост, тъга, ирония.

Преподавател, писател, художник – необходима е наистина много енергия.
Самото правене на изкуство е отдаване на енергия, която продължава да се излъчва от произведенията. Важното е да го правиш от цяло сърце. Когато човек обича това, което работи, той се зарежда непрекъснато и се довежда до възторг. Иначе, това, което имаш в материален план не е от значение. Да си щастлив, означава, да имаш това, което имаш, но да си възторжен.

Kartina

Кой от именитите художници – световни или български – Ви вдъхновява най-много?
Отделни имена не бих искал да откроявам. По-скоро ме впечатляват стиловете – импресионизъм, експресионизъм, концептуализъм, конструктивизъм. Вдъхновението идва с раждането и износването на идеята. Много важно е изображението да изразява собствения възглед за него и да бъде разположено на подходящото място между реалността и абстракцията.

Kartina

И за финал един шеговит въпрос – спортсмени ли са художниците?
Спортът е школа за живот. Изключително значим е за интеграцията на личността в социалното пространство и в личен план – за физическата дееспособност. Небезизвестен е девизът от античността: “Здрав дух – в здраво тяло”. Било е нещо обичайно – големи имена в изкуството да са и големи атлети.
От друга страна спортът е и изкуство, и естетика. Самият аз съм се подвизавал в големия спорт. Дължа му много за формирането ми като личност. И сега системно поддържам физиката си. Иначе няма начин да успееш в каквото и да е. Мисля, че образът на човека на изкуството като слабоват, изнежен, болнав, влизащ от една депресия в друга, е отдавна запратен в миналото.
Йордан Калайков освен професор, доктор на педагогическите науки, е писател и художник.
Автор е на 40 книги и 350 статии със специализирана тематика у нас и в чужбина. Между тях и десетина книги с проза, поезия и есеистика. Негови публикации могат да бъдат намерени в централните литературни издания – вестниците Литературен форум, Литературен вестник, списанията „Пламък”, „Везни” и др. Публикува и в електронни издания – в американското онлайн списание: „Muse Apprentice Guild” в Сан Диего, Калифорния и в известния български електронен портал Литернет – www.liternet.bg
Превеждан е на английски, руски, френски, китайски езици. Включен е в антологията „Български поети”, изд. „Захари Стоянов”, 2003.
В галерия „Жорж Папазов” е поканен в качеството си на художник, където ще открием негова изложба на 20 юни 2011 от 18.00 ч. Изложба с 25 живописни платна под мотото „Откровения”. „В ателието”, „Пак е есен”, „Есенна песен”, „Градини”, „Съзвучие”, „Здрач” са някои от заглавията на платната, за които са характерни цветна палитра и чувствена експресия. Обляни в слънчева светлина, картините са опит за споделяне на съкровенни настроения, подчинени не толкова на реалната, колкото на творческата действителност.
„Откровения” съвсeм не е първата изложба на професор Калайков. С живопис и графика той е участвал в общи художествени изложби и международни конкурси за миниатюрна графика и екслибрис като тези в Сент Никлаас, биеналето в Малборг, международни състезания по графика в Гливице, Краков, Вилнюс, конкурси във връзка с годишнината на Христофор Колумб, Пол Верлен, Франсоа Рабле и др.
В Пловдив „Откровения” е четвъртата му поред изложба, която ще продължи до 17 юли 2011 г.

Споделени реалности


Различна приказка на умел разказвач за природата, градската суета, натурата


"Споделени реалности" в галерия "Жорж Папазов"


◊ СЪБИТИЕТО

Галерия „Жорж Папазов” представя

„Споделени реалности” –

изложба живопис на Николай Кацаров


Откриване: 22 юни 2011 от 18.00 ч.


◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА

„Пловдивският квартал „Столипиново” е всеизвестен като място на ужасна беднотия, мръсотия, безкраен низ от проблеми. Повечето хора биха стояли възможно по-далеч от тази опасна пловдивска част. Не такъв е случаят с Николай Кацаров, 11-класник в Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов”.

За Николай квартал Столипиново представлява източник на вдъхновение. „Лично за мен Столипиново е едно доста интересно място, за някои познато, за други - не толкова”, казва младият автор. Един от интересите му -  дългите пътувания и градските разходки, буди интереса му към човешката неволя. „Реших да пресъздам цялата тази мизерия, така, както я виждам”, допълва той. Факт е, че щастието и красотата на света не убягват на младия художник, като в неговото творчество се забелязват картини от цял свят, напоени с чувствата на любовта от пръв поглед. На въпроса защо се е пренесъл от красотата към бедността, Ники отговаря: „Харесва ми, защото е нещо различно, нещо по-разчупено.”

Все по-често се интересуваме от мечтаната утопия, където да се спасим. По-рядко се среща умел разказвач, който да ни върне в реалността и да пречупи ежедневието през своята призма. „Като цяло ме вдъхновява всичко, което ме заобикаля, природата, градската суета, натурата”, обяснява Николай. Чистотата на картините, на тяхното послание – да виждаме нещата такива, каквито са, не да затваряме очите си пред неприятното, се усеща през четката на Николай. „Споделени реалности” е различна приказка на умел разказвач за природата, градската суета, натурата.”


С тези думи на Димитър Величков, възпитаник на Американски колеж, София, випуск 2011 и почти  връстник на Николай откриваме втората самостоятелна изложба на младия автор.


На същата дата точно преди година галерия „Жорж Папазов” даде зелена улица за творческата кариера на Николай Кацаров. Дни преди събитието той вече се беше прочул с избора на Митрополит Николай негова картина да стане част от колекцията на Вселенския Патриарх Вартоломей, който по същото време беше на официално посещение в Пловдив.


На 18 години Николай е натрупал впечатляващ арт актив, който е добре да бъде изброен:

. Участие в благотворителен търг на картини в Широка лъка, организиран от фондация "Огънят на Орфей" (2 откупени картини);
. Спечелена поощрителна награда за участие в съвместна изложба в галерия "Ромфея";
. Участие в изложба по проект "Пловдивското културно наследство през очите на младите", организирана по програма "Пловдив за младите";
. Участие в благотворителен търг на картини в помощ на детско отделение "Св. Георги" (1 откупена картина);
. Участие в съвместна изложба в гр. Патра, Гърция.


Платната под мотото „Споделени реалности” са обединени от два основни цикъла – природни картини и градски пейзажи. Няколко творби продължават поредицата „Натюрморт”. „Античният театър”, „Главната”, „Капанът” 1 и „Капанът” 2, „Мизерия” – представят древния, но жив Пловдив. В две от картините е мечтаната Венеция, гледана от картички. Пожелаваме на Николай за следващата изложба да се включи в трафика на Канале гранде и наистина да го преплува.


Изложбата е част от програмата на гимназия „Цанко Лавренов” по повод приключването на учебната 2010 – 2011 г.


Автор: Ина Мирчева
23.06.2011 - 11:22

Посетено: 250
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=12790&sid=2

Огнено преплитане


Съкровище от поезия, картини и пластики


Изложба "Огнено преплитане" в Пловдив


◊ СЪБИТИЕТО
Галерия „Жорж Папазов” представя
изложба
Христо Керин – графика
Пенка Никова – скулптура

Откриване: 01.06.2011 г. от 18.00 ч.
бул. "Христо Ботев" 92, Рилон център, Пловдив

◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА И АВТОРИТЕ
И двамата художници са свързани с много общи неща – родени в една и съща година, възпитаници на Художествена гимназия „Цанко Лавренов”, Пловдив, обичани и харесвани не само в артистичните среди, с множество изяви у нас и в чужбина, владеещи до съвършенство – Христо Керин – графиката, а Пенка Никова – скулптурата.
Пенка Никова се изявява не само в малката бронзова пластика, където женската интуиция я води в триизмерното отразяване на делничните герои – самотната плетачка, танцуващите влюбени, изящните силуети на красавиците и соловите изпълнения на пълничките оперетни певици, но и в монументалните скулптури, които говорят с мощния език на камъка или мрамора.
„Русалка”, „Самоизграждане”, „Дама”, „Рибарска история”, „Съседката” и „Пъзел”, „Хармония”, „Реката”... Малките бронзови фигури от ежедневието с драмите и възторзите, които ни напомнят за самите нас, странно контрастират с изсечените монументи, които носят тежината не само на гранита, но и на абстрактни понятия като Любов, Привързаност, Загадъчност, Страст... Когато при един разговор учудено възкликнах: „Как ги правиш тези скулптури!”, Пенка ми отговори: „Ами с длето, а където се налага и с ъглошлайфа”.
Пенка Никова е един от почти ежегодните участници в Биеналето на хумора и сатирата в Габрово заради ненатрапчиво ироничните препратки в нейните творби. Участвала е в такива престижни изложби като „Съвременно българско изкуство” – Дъблин, „Диалог” – Европалия – България – Белгия, „Жени-скулптори” в посолството на САЩ, София, скулптурни пленери и симпозиуми в Белгия, Холандия и Англия, Франция и Финландия, награждавана в Есенния салон – Скулптура в Бресюр.
Иначе живее и работи в София. Но е родом от Пловдив.

Христо Керин
е изцяло отдаден на една от най-трудните техники в изобразителното изкуство – сухата игла, която изисква не само съвършен рисунък, но и въображение, и добри познания в области, близки до изкуството. Сюжети за своите творби авторът черпи от историята и митологията: „Огнено преплитане”, „Кестени от есенен вятър”, „Граалът”, „Самсон и Далила”, „Афродита”, „Музата от моята библиотека”, „Жена и книга”, „Тил Ойленшпигел”, „Дон Кихот”... Неговите алегорични послания винаги включват и текст от литературни творби – например серията графики по сонетите на Шекспир. Христо Керин е един от майсторите на екслибриса в България.
През 2006 г. заедно с поетесата Здравка Владова-Момчева след спечелване на конкурса „Танц с думите” на канадското издателство "Палабрас прес", отпечатват в Канада в бутиков тираж билингвата „Тракийско съкровище” с 12 стихотворения на български и 12 на английски, и с 12 илюстрации към поетичните творби. И тук графиките включват строфи от поезията. Ето какво казва в предговора на книгата поетесата и учителка Здравка Момчева, която живее в Англия: „Аз посветих успеха си на България в първото издание на книгата в Канада. Страната на моя талантлив и изстрадал народ, нейният мощен културен заряд и единомислието ни с изключителния художник доцент Христо Керин сътвориха в поезия и рисунък едно послание за предци и потомци. Неговата главна идея е, че най-ценното във всяка култура е духовността, преродена в светогледа на следващите поколения.” Една книга – наистина „съкровище от поезия и картини”.
Христо Керин, който също е пловдивчанин, живее във Велико Търново и е преподавател – доцент по графика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

За първи път двамата автори направиха съвместно изложба в галерия „Жорж Папазов” през 2006 г. в рамките на Нощ на музеите и галериите, Пловдив. Пет години по-късно повтаряме двойното участие с още по-завладяващи графики и скулптури.


Автор: Ина Мирчева26.05.2011 - 10:12

Посетено: 219
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=12553&sid=2