Димитър Войнов: Един българин в Рупертсхайн

СКАКАЛЕЦЪТ

ШАРЕНА ПТИЦА

Винаги съм искал да стана много известен художник. След толкова  години продължително рисуване бях сигурен, че няма да го постигна. Казвах си, е, не е чак толкова трагично. Няма да го постигна, но затова пък ще започна да рисувам сякаш наистина съм много, много известен. Това впрочем никак не е трудно. Нуждая се от неголямо ленено платно, малко маслени бои, няколко четки и разбира се от себе си.

За да си направя автопортрет като известен художник освен всичко друго ще ми трябва огледало и стар вестник – сгъвам шапка и си я слагам на главата. Поглеждам се в огледалото и рисувам, рисувам, рисувам. Автопортрет. А върху вестниците се сменят само заглавията. Например –

Лондон: голяма изложба; Ню Йорк : необикновен художник; Париж: ново откритие в историята на изкуството; Токио: гений от Европа; Москва: нов стил в изкуството; Рим: роди се гений. Естествено навсякъде  става въпрос за мен.

Картината показах на изложба и веднага се появиха дузина големи заглавия в различни вестници, които твърдяха, че идвам от Ню Йорк, минавам през Рим и следващата ми изложба е в Чикаго.

Както споменах, съвсем лесно е да станеш известен.

Никога не съм бил в Чикаго, в Ню Йорк, никога в Лондон или Токио. Но не ми вярват. Когато се опитам да го докажа, хората намират, че вече не съм толкова симпатичен, даже се обиждат и затова се отказах да ги убеждавам и мълча.

МОМИЧЕТО С ПЕРЛЕНАТА ОБЕЦА

Този текст е един от 14-те кратки фрагмента из книгата на Димитър Войнов "BUNTER FOGEL - Texte und Bilder", издаден на немски език в Германия през 2006 г.

"СКАКАЛЕЦЪТ" илюстрира един от фрагментите, наречен "Моята първа муза". Ето и краят:

"Една Муза не може да се купи.

 Една Муза не може да се поръча.

 Една Муза не може да се наследи.

 Една Муза не може да се спечели.

Музата е подарък от Бога.

И тъй - аз чакам."

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Ева и змията

Художникът Димитър Войнов е роден в България, но през 1986 г. емигрира и сега е жител на Германия, обитава просторно ателие в Рупертсхайн. На снимката в своя  каталог, издаден през 1999 г. във Франкфурт, виждаме изискан мъж на средна възраст – в ляво с бял костюм и бяла тениска, допълнени от черен колан и кафяви обувки, в дясно – панталонът и обувките са сменили цвета си в тъмно, в центъра – работният панталон е повече от живописен... 

Но винаги с неизбежните черни очила и ланец с кръст; с дългите повече от метър четки, защото картините, които рисува са наистина мащабни. И пурата – част от артистичната мъжественост, макар и понякога затъкната в устата на някоя от дамите, чиято полова автентичност трудно може да бъде определена. 
Пурата! В един от автопортретите има и надпис: „Libertas”.

За Димитър Войнов се говори като за скандален и ексцентричен. Може ли да се вярва, че е така, защото открито казва истината за своите приятели - герои, а и те  изглежда нямат нищо против. Дали пък не е заради образния език и символите, на които се опитва да даде ново тълкуване, пренасяйки времето, в което живее, в библейските и митологични сюжети?

На някои от платната е оставил боята да се стича, напомняйки гъста мрежа от мръсен дъжд – в синьо, а където напрежението нараства – в червено; мрежата на веселата скръб в долината на сенките. Нещо като киселинен потоп, който залива и дави.

Казва, че има за учители едни от най-големите: Леонардо, Рафаело, Ботичели, Дюрер, Веласкес, Ван Гог, Пикасо, Дали, Уорхол и Йозеф Бойс. Обича да ги рисува, да рисува и себе си до тях, понякога като малко момче с молив зад ухото и куп листи под мишницата, искайки  да покаже своя ръст сред тази великолепна компания.

В ДЪЛГ НА ХОЛБАЙН

Гледам този шарен свят и си мисля, че винаги е било болезнено да бъдеш добър. Имам предвид премълчаването. Добър в умението и силата да не премълчаваш.

В КОМПАНИЯТА НА ВОЙНОВ /сн. Ст.Съботинов/

----------------------------------------------------------------------------------------------

С проекта "Умните се учат от мъдрите, а глупавите от грешките си" Димитър Войнов показа свой картини в галерия "Жорж Папазов", Пловдив в Нощ на музеите и галериите - 2009 г.

Превод от немски на "Шарена птица" и текст: Ина Мирчева

Пир на любовта

Прелести, изпълнени с чувственост и двусмислени ситуации
Изложба живопис на художника Михаил Лалов Откриване: 02.12.2010 г. от 18.00 ч. ◊ ЗА ИЗЛОЖБАТА Дали има художник, неизкушен от голото тяло? Като се започне от стенописите в Древен Египет – 14. в. пр.Хр., та до наши дни. И наистина какво по-красиво от „нежната машина” на човешкото тяло. Особено това на жената – извор на великолепни сюжети. При Михаил Лалов то е възпято с особена страст, игрива еротика за завиждане в най-чист вид; прелести, изпълнени с чувственост и двусмислени ситуации. Но... „Стига с тези жени, дай най-после да рисуваме!” – казал малкият Димитър, внук на Михаил Лалов като упрек към вечната тема. Затова на изложбата в галерия „Жорж Папазов” жената ще присъства само в малък формат – 20 платна с размер 27/25. Любимата е винаги на преден план: най-виртуозна рисунка с фини пристъргвания на маслените бои до ефект на акварел. Около нея, сякаш не смее да приближи, витае образът на мъжа – вечно дебнещият, изпълнен с неутолимо желание сатир, за когото обожаемият обект е извор на неизброими радости и вълнения. Останалата част от изложбата – сериозната – ще бъде представена от абстракцията: „Фигуралната композиция, когато я овладееш и постигнеш определен връх в нея, става рутина, а аз не искам това. Искам да покажа себе си в други форми, които носят моето друго аз и моето по-пълно разбиране за света. В тези платна не може да си фалшив, не може да заблуждаваш публиката, не може да преиграваш, цялата ти душа е на показ”. Централната картина – 4,20 на 2,5 метра ще бъде сглобена от 12 модула. Много често абстракцията се свързва с хладната разсъдъчност, но при Михаил Лалов тя е изградена с чувствата, присъщи и на фигуратива.   „Духът ми лети в непознати измерения”. Заглавието на една от картините – „Корида”, бележи битката на цветове и мазки, наречена експресия. Любопитно е чисто техническото изпълнение – смесена техника от туш и пастел върху каширан картон. А някои тънкости си остават и тайна. Всеки, който следи отблизо артпазара, знае, че Михаил Лалов е от имената в съвременната българска живопис наред с такива като Милко Божков, Вихрони Попнеделев, Николай Янакиев, Николай Алексиев, Стоян Цанев и др.  Бохем в смисъл на замах не само в рисуването, но и в организирането на изложби, в участия у нас и зад граница, в многобройни изяви и присъствие в тежки колекции. Творческата си дейност започва през 1979 г. с участието в изложбата „Рисунки и малка пластика” в залата на „Шипка” 6. Може да се каже, че всяка една след това е забележителна. От значение в артистичното му изграждане е и не леката работа като сценограф в Драматичните театри – Монтана, Плевен, Добрич, Разград, Ловеч и Габрово – от 1979 до 1987 г. „Не е странно, че избирам Пловдив за своята изложба, нищо, че идвам от София. Пловдив е град на художници и винаги има нужда от друга гледна точка и различна интелигентна публика.” Но онова, което особено ще впечатли истинските ценители тук, са десетте каталога с по десет оригинални рисунки – само туш или размит туш и акварел, за които се препоръчва да бъдат разлиствани на приглушено осветление. http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=11278&sid=2
---------------------------------------------------------------------------------------------------------