Между София и Париж - Светозар Маринов

 

Юбилейна ретроспективна изложба

 

 

◊ СЪБИТИЕТО

Национален арт център "Форум" представя

Светозар Маринов на 70 години

юбилейна ретроспективна изложба

(живопис, скулптура, графика, пастели)

Откриване: 26 септември 2011 от 18.30

ул. "Георг Вашингтон" 24, София

◊ ЗА ХУДОЖНИКА И ИЗЛОЖБАТА

В разговор художникът подчертава, че на 70 години това е първата му самостоятелна изложба.

Роден в Ихтиман, завършил Художествена академия в София, през 1975 г. Светозар Маринов емигрира във Франция и завинаги се установява в Париж. На това рисковано пътешествие към неизвестното взима със себе си своята съпруга Малинка, а дъщеря си Моника, по негови думи, оставя като „заложник” в Родината. Не за дълго, разбира се. След мъчителни бюрократични процедури успява да прибере при себе си и детето. 

Сега Моника, вече лекар, също като брат си Николай, с наложена практика във Франция, става спонсор на юбилейната изложба на своя баща.

В Париж Светозар Маринов участва в много общи салони. През 1985 година в Салон Велизи – Западен Париж, печели първа награда за живопис и златен медал „Форми и цветове”.

През 2006 г. е поканен да участва в едно изключително събитие. „София-Париж-София” е изложба, представяща творчеството на известни български автори от различни поколения, които от дълго време живеят и работят в Париж и точно там са получили своето признание. Между тях - имена като Боян Райнов, Емил Стойчев, Любен Диманов, Милена Йоич, Никола Манев... Изложбата е част от програмата, която отбелязва присъединяването на България към Европейския съюз. Открива се на 15.12.2006 г. в галерия Академия – НХА – София в присъствието на посланика на Франция по онова време Н. Пр. Ив Сен-Жур (2004-2007). На откриването Ив Сен-Жур цитира паметните думи на покойния президент Митеран: „Човек е винаги от страната, в която е прекарал своето детство”.

  

 И може би не случайно на юбилейната ретроспективна изложба Светозар Маринов показва експонати, които датират кратките години на творчество му след завършването на Академията, преди установяването в Париж.

Именно за тях френският критик Жан-Клод Паскал пише:

„Деликатен познавач на душевността на българина, Маринов ни представя неговия физически образ и присъствието на вътрешното състояние в неповторими репортажи от балканския свят, които ни карат да се замислим за автора. Където и да се намират днес тези платна, те носят непосредствен и топъл контакт с България, доставяйки болка по далечната родина.”

Творби, изпълнени с вътрешен драматизъм. Едновременно сурови и поетични. Преминал през всички техники, през различните предизвикателства на изобразяване, по-късно художникът е завладян и от абстрактното.

В малката книжка със спомени Светозар Маринов изповядва:

„Никога не съм приемал мисълта, че Родината може да бъде там, където човек се чувства най-добре. Невъзможно е да бъде щастлив този, който пререже корена на бащиното си огнище, напусне земята си и отиде на хиляди километри от нея да съхне, ако не осмисли живота си с една голяма идея и свърже цялото си съществуване със съдбата на своя народ”.

Артсъбитието художникът посвещава на своето семейство с пожелание „никога да не забравят родината си, от която баща им с боси крака ги е довел във Франция.” Бихме могли да означим този юбилей като изложба на дългото завръщане и да опровергаем мисълта, че не е възможно човек да се върне там, откъдето е тръгнал. Такъв, какъвто е и пътят на мнозина наши творци по света.

Автор: Ина Мирчева Източник: Национален арт център Форум23.09.2011 - 13:37 Посетено: 208

 http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=13190&sid=2

"Изложбата, която днес откриваме е голяма и неочаквана изненада за всички нас. Досега малцина са познавали името на художника Светозар Маринов, а навярно още по-малко до днес са виждали картините му. Но дистанцията между нас не е сучайна и има причина. Няколко десетилетия художникът е бил далеч от Родината си, името му съзнателно е било обречено на забрава. Картините му дълго са чакали своите зрители и ето, че техният час дойде. Почудата остава за нас.

Като гледаме картините в тази изложба, ние непременно ще усетим чувствата, които са родили тези образи, ще открием пристрастията на автора, ще познаем неговите духовни и морални ценности – това е българското, родното, исконното. Той не е могъл да им изневери, нито да ги забрави, когато е вървял по големите булеварди на Париж или е откривал нови и непознати светове, далеч от това малко парче зема – България, на което се е родил. Където и да живее, където и да се намира, той остава български художник, с чувствителността си, със светогледа си и със своята виталност.

Светозар Маринов се завръща при нас с изкуството си. Вярвам, че това го радва, както радва и нас."

думи на Георги Шапкаров при представянето на художника Светозар Маринов в Национален арт център форум на 26 септ. 2011 г.

Нощ на музеите и галериите, 2011 с художника Петър Величков

Играя футбол в любителска лига и стрелям с лък
http://www.public-republic.com/magazine/2011/11/79167.php 

Разговор с художника Петър Величков по повод неговата изложба „Полъх от отминали епохи” в галерия „Жорж Папазов”: Нощ на музеите и галериите, 2011 – Седмо поредно издание.

Как от графиката стигна до идеята за пластичните картини, които рисуваш?

Паралелно с графиката изработвах  мечове и саби и от там дойде идеята да включа релефен елемент към живописта, а и смятам,

     че  изкуството в класическата си форма е донякъде изчерпано.

     Лично аз за себе си се опитвам да търся нови форми на изказ.

От 11 години вече не живееш в България. Наистина ли Америка е страната на неограничените възможности и по-специално по отношение на изкуството?

Неограничени е може би  силно казано, но определено възможностите  в Америка са по-големи от всякъде другаде. Включително и в изкуството - силна и богата култура се създава в силна и богата държава и понеже много хора имат странната представа, че в Америка култура няма, ще кажа, че тази страна е дала много велики писатели, художници, музиканти, режисьори. Водеща сила е в киното и театъра. 

Разкажи ни за галерия отвъд океана, която най-много те е впечатлила?

Частните галерии не са много по-различни от тези в България, освен че са по-големи и работят с по-богати клиенти. Но това, което наистина ме впечатли са музеите в Ню Йорк и по-специално Метрополитен и Гугенхайм – места, които човек трябва да посети, ако има тази възможност.

На какво те научиха емигрантските неволи? Изобщо усещаш ли ги   като неволи, защото аз нямам чувството, че е така.

Неволи има, но те не са само в чужбина, има ги и тук и то не малко. Емигрантският живот е по-различен и учи човек да се адаптира бързо към новите условия – нов език, нова професия... Най-често първата ти работа не е това, за което си учил и определено не е това, което искаш - аз лично бях строител и карах камион. Сега работя като художник, реставратор и графичен дизайнер (завърших специализирани класове в Маями Колидж).

Какво е да превърнеш рисуването в професия?

Има си плюсове и минуси. Като при всяка свободна професия заменяш сигурността със свободата сам да разполагаш с времето си, което обаче не е много лесно, понеже изисква определена отговорност и самодисциплина.

Какво правиш, когато не рисуваш?

Чета, гледам филми, спортувам - играя футбол в любителска лига и стрелям с лък.

     

Книгата, картината или човекът, които са били на пътя на живота ти и са те променили?

     Сигурно ще прозвучи самонадеяно, но не се сещам. Рисувам, откакто

     се  помня.

Когато стъпиш на летището в София, каква е първата ти мисъл за Родината?

Да се срещна с най-близките си хора - семейството и приятелите.

Няма как да не те попитам за любимия художник.

Йеронимус Бош, Леонардо и Микеланджело.

Любим цвят.

Червен.

 А храна?

 Когато си идвам в България, майка винаги ми приготвя пълнени чушки.

Знам, че не пушиш. И кафе не пиеш. Джимът  е редовно занимание. И все пак: алкохол или безалкохолно?

Малко алкохол в приятна компания - никога не пия сам.

        Артистите винаги  имат и по някоя муза. А ти?

   Не вярвам, че художникът има необходимост от муза, за да твори.    

   Вдъхновение може да се черпи отвсякъде.

 Задай си въпрос и сам си отговори на него.

Кога ще започнем да се връщаме в България , за да живеем и работим тук и сега? - Засега не знам.     

     

        

А ето и малко повече от CV-то на художника:

Роден е на 24 януари 1974 в Пловдив. Зодия Водолей. През 1997 завършва факултет по изобразително изкуство, специалност  графика към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на изящните изкуства и графичния дизайн.

Винаги е имал подкрепата на семейството си.

От 1999 г. живее в Маями, САЩ.

От 2002 г. автор на галерия „Жорж Папазов”.

Негови творби са притежание на Община Пловдив, ВМИ – Пловдив, УНСС – София, Заседателна зала и на частни колекции в България, Гърция, САЩ, Канада, Германия, Франция и Япония.

Носител на наградата на галерия „Жорж Папазов”, 2006 г. по повод 10 годишния юбилей на галерията.

Дата: 10 септември 2011 г.

                                                                                    

Пространствата на художника Румен Манолов

Кафене, акрил, платно

ИЗЛОЖБА – ПРОСТРАНСТВА   

ПРОСТРАНСТВА – ГРАДЪТ. ТРИХЪЛМИЕТО. РЕКАТА

Жизнената ни среда. Спомените ни, ежедневието ни, мечтите ни.

Нашите житейски пространства.

ГРАДЪТ.

 „Това е най-големият и най-прекрасният от всички градове. Красотата му сияе отдалече …” Лукиан (II век сл. Хр.)

Градът, древен и вечно млад. Градът, едно уникално съчетание на Античност, Средновековие и Възраждане.

Той, градът, живее чрез своята многоликост в ранното утро и в късната вечер,

в маранята на горещите следобеди и слънчеви залези, като музика от тиха молитва в нежния утринен камбанен звън на пловдивските храмове.

Градът премрежил очи в лятна следобедна сиеста, с меки, полегнали върху паважа отражения на покривите.

Градът със своите улиците, площади и паркове. С къщите, мяркащите се хора, спокойните кафенета, събраните чадъри, спуснатите щори, прозорците, комините, вратите, дърветата, хвърлените топли и студени сенки, паветата, падащите листа, отекващите стъпки на отдавна прекосил ги минувач …

Това е Градът, какъвто го възприемаме от прозореца на кухнята в ранната пловдивска утрин, пиейки кафето си.

ТРИХЪЛМИЕТО.

Извисило снага над хилядолетния град, попило енергията на много човешки поколения и съдби. Съхранило архитектурата на Стария град, създадена с изящество и красота, хармонично свързана с човека и заобикалящото го пространство.

По виещите се калдъръмени улички на Стария град някога са отеквали конски копита, a днес се разхождаме пеш. Влизаме във възрожденските къщи с галерии, музеи, кафенета и ресторанти, посядаме в дворовете им със смокинови дървета и бръшлян, цветя и пресъхнали кладенци. Времето е задрямало безгрижно, следвайки спиралата на Вечността.

РЕКАТА.

От нея започва всичко. И спомените ни и мечтите ни.

Изложбата включва 22 картини в техника акрил на платно; пловдивски улици, площади, стари пловдивски кафенета и панорамни пейзажи.

                                                                          Румен Манолов

 Ето и няколко негови картини:

Балабан кафе, акрил, платно

Капана, акрил, платно

Джумаята

Пейзаж, акрил, платно

Малко биография на художника

Роден на 6 март 1964г. в гр. Пловдив

1983г. завършва Художествената гимназия „Цанко Лавренов” – гр. Пловдив

1991г. завършва ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „Живопис” при проф. Александър Терзиев

1991г. член на Дружеството на Пловдивските художници

1994г. член на Съюза на Българските художници – секция „Живопис”

Работи в областта на живописта и рисунката; пейзаж, натюрморт, композиция с тенденция към абстрактните форми.

САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ:

1987 – Лвов (Украйна)

1994 – Галерия „Старинна” – Пловдив

1995 – Национален музей „Боянска църква” – София

1996 – Изложбена зала „Гладстон”32 – Пловдив

1997 – Национални есенни изложби – Пловдив

1997 – Градска художествена галерия – Карлово

1998 – Галерия „Лукас” – Пловдив

2000 – Галерия „Ромфея” – Пловдив

2005 – Галерия „Максим” – София

2006 – Национални есенни изложби – Пловдив

2008 – Галерия „Жорж Папазов” – Пловдив

2011 – Галерия „Жорж Папазов” – Новотел „Пловдив”

Участва в редица международни изложби в Турция 1992, 1998г.; Белгия -1992; Германия 1995, 1996, 1998г.; Македония – 1997, 1998.

От 1991г. участва в над 130 национални и колективни изложби и 20 пленера, голяма част от които международни.

Творби : “Силуети I” (1993); ”Тотем” (1993); ”Катедралата” (1996);                                       “В отвъдното” (1997); ”Felino Ostinato III” (1997); ”Магията на Охрид” (1998); ”Нощен град ”(1999); ”Джумаята” (2000); ”Капана” (2000); ”Нощен Тримонциум” (2004); ”Балчик” (2004); „Кафенета” (2006); „Натюрморт с ....” /трептих/ (2006) „Самотен бряг” (2007); „Натюрморт с бегония” (2007); „Градът” (2008), “Главната улица” (2009), „Улица в Стария град І” (2010), „Джумаята” (2011)

Негови творби са притежание на ДХГ „Златю Бояджиев”-Пловдив, ДХГ „Владимир Димитров – Майстора” -  Кюстендил, ГХГ -  Карлово, община Пловдив, фонд ПИБ-София, музея “Майданек”( Полша) и на частни колекции в България, Швейцария, Белгия, Великобритания, Израел, Словакия, Гърция, Турция, Холандия, Германия, САЩ, Италия, Франция, Австрия, Бразилия и Македония.

Преподавател по Изобразително изкуство и Компютърна графика в Образцова Математическа Гимназия “Академик Кирил Попов” гр. Пловдив от 1991г.

Награди : Специална награда на МОН (1994), (1995); награда “Неофит Рилски” на МОН (2003).

Номиниран за наградата „Мечът на Ромфея”, Пловдив – 2000 г.

Живее и работи в Пловдив.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Кадри от откриването на изложбата в Новотел-Пловдив 

За мото на изложбата художникът Румен Манолов е избрал цитат от Лукиан, който гласи:

"Това е най-големият и най-прекрасният от всички градове. Красотата му сияе отдалече..."

Вдъхновяващо е. Особено за художник, така влюбен в града си, че голяма част от своето творчесто е посветил на архитектурното портретно картографиране на Пловдив. Но вървейки по Главната улица към Новотела, където предстоеше откриването на изложбата, си мислех - защо да се връщаме толкова назад след като за пример имаме най-страстният изследовател, "старинар", както го наричат, на древния полис - Никола Алваджиев. И понеже няколко изречения от неговата "Пловдивска хроника" идеално се свързват с темата на изложбата, решавам да ги цитирам:

„Моята задача в тая книга е скромна: да възстановя по памет живота в Пловдив... какъвто съм го видял и почувствал... Лаская се от мисълта, че все някому това ще дотрябва, когато... настане време да се сглобява пъстрата историческа мозайка на нашия голям и хубав град.“

"Все някому това ще дотрябва..." Така навремето, допускам, си е казвал и Цанко Лавренов, благодарение на когото имаме неповторимите картини от Стария град - един съвършен образец за това, как наистина трябва да изглежда Стария Пловдив.

 

С тази мисъл и Румен Манолов е нарисувам своите градски пейзажи.

 

Изложбата, изградена от циклите "Кафенета", "Джумаята", "Капана", "Улицата с чинарите" .... художникът и галерията посвещават на Пловдив - скромен принос към града с много имена, обявен за най-древния в Европа и една малка стъпка напред за столица на културата през 2019 г.

Ина Мирчева