петък, 7 октомври 2011 г.

Пространствата на художника Румен Манолов

Кафене, акрил, платно

ИЗЛОЖБА – ПРОСТРАНСТВА   

ПРОСТРАНСТВА – ГРАДЪТ. ТРИХЪЛМИЕТО. РЕКАТА
Жизнената ни среда. Спомените ни, ежедневието ни, мечтите ни.
Нашите житейски пространства.

ГРАДЪТ.
 „Това е най-големият и най-прекрасният от всички градове. Красотата му сияе отдалече ” Лукиан (II век сл. Хр.)

Градът, древен и вечно млад. Градът, едно уникално съчетание на Античност, Средновековие и Възраждане.
Той, градът, живее чрез своята многоликост в ранното утро и в късната вечер,
в маранята на горещите следобеди и слънчеви залези, като музика от тиха молитва в нежния утринен камбанен звън на пловдивските храмове.
Градът премрежил очи в лятна следобедна сиеста, с меки, полегнали върху паважа отражения на покривите.
Градът със своите улиците, площади и паркове. С къщите, мяркащите се хора, спокойните кафенета, събраните чадъри, спуснатите щори, прозорците, комините, вратите, дърветата, хвърлените топли и студени сенки, паветата, падащите листа, отекващите стъпки на отдавна прекосил ги минувач
Това е Градът, какъвто го възприемаме от прозореца на кухнята в ранната пловдивска утрин, пиейки кафето си.

ТРИХЪЛМИЕТО.
Извисило снага над хилядолетния град, попило енергията на много човешки поколения и съдби. Съхранило архитектурата на Стария град, създадена с изящество и красота, хармонично свързана с човека и заобикалящото го пространство.
По виещите се калдъръмени улички на Стария град някога са отеквали конски копита, a днес се разхождаме пеш. Влизаме във възрожденските къщи с галерии, музеи, кафенета и ресторанти, посядаме в дворовете им със смокинови дървета и бръшлян, цветя и пресъхнали кладенци. Времето е задрямало безгрижно, следвайки спиралата на Вечността.

РЕКАТА.
От нея започва всичко. И спомените ни и мечтите ни.

Изложбата включва 22 картини в техника акрил на платно; пловдивски улици, площади, стари пловдивски кафенета и панорамни пейзажи.

                                                                          Румен Манолов

 Ето и няколко негови картини:

Балабан кафе, акрил, платно
Капана, акрил, платно

Джумаята
Пейзаж, акрил, платно

Малко биография на художника

Роден на 6 март 1964г. в гр. Пловдив
1983г. завършва Художествената гимназия „Цанко Лавренов” – гр. Пловдив
1991г. завършва ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „Живопис” при проф. Александър Терзиев
1991г. член на Дружеството на Пловдивските художници
1994г. член на Съюза на Българските художници – секция „Живопис”
Работи в областта на живописта и рисунката; пейзаж, натюрморт, композиция с тенденция към абстрактните форми.

САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ:

1987 – Лвов (Украйна)
1994 – Галерия „Старинна” – Пловдив
1995 – Национален музей „Боянска църква” – София
1996 – Изложбена зала „Гладстон”32 – Пловдив
1997 – Национални есенни изложби – Пловдив
1997 – Градска художествена галерия – Карлово
1998 – Галерия „Лукас” – Пловдив
2000 – Галерия „Ромфея” – Пловдив
2005 – Галерия „Максим” – София
2006 – Национални есенни изложби – Пловдив
2008 – Галерия „Жорж Папазов” – Пловдив
2011 – Галерия „Жорж Папазов” – Новотел „Пловдив”

Участва в редица международни изложби в Турция 1992, 1998г.; Белгия -1992; Германия 1995, 1996, 1998г.; Македония – 1997, 1998.
От 1991г. участва в над 130 национални и колективни изложби и 20 пленера, голяма част от които международни.

Творби : “Силуети I” (1993); ”Тотем” (1993); ”Катедралата” (1996);                                       “В отвъдното” (1997); ”Felino Ostinato III” (1997); ”Магията на Охрид” (1998); ”Нощен град ”(1999); ”Джумаята” (2000); ”Капана” (2000); ”Нощен Тримонциум” (2004); ”Балчик” (2004); „Кафенета” (2006); „Натюрморт с ....” /трептих/ (2006) „Самотен бряг” (2007); „Натюрморт с бегония” (2007); „Градът” (2008), “Главната улица” (2009), „Улица в Стария град І” (2010), „Джумаята” (2011)

Негови творби са притежание на ДХГ „Златю Бояджиев”-Пловдив, ДХГ „Владимир Димитров – Майстора” -  Кюстендил, ГХГ -  Карлово, община Пловдив, фонд ПИБ-София, музея “Майданек”( Полша) и на частни колекции в България, Швейцария, Белгия, Великобритания, Израел, Словакия, Гърция, Турция, Холандия, Германия, САЩ, Италия, Франция, Австрия, Бразилия и Македония.

Преподавател по Изобразително изкуство и Компютърна графика в Образцова Математическа Гимназия “Академик Кирил Попов” гр. Пловдив от 1991г.

Награди : Специална награда на МОН (1994), (1995); награда “Неофит Рилски” на МОН (2003).
Номиниран за наградата „Мечът на Ромфея”, Пловдив – 2000 г.
Живее и работи в Пловдив.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Кадри от откриването на изложбата в Новотел-Пловдив 







За мото на изложбата художникът Румен Манолов е избрал цитат от Лукиан, който гласи:

"Това е най-големият и най-прекрасният от всички градове. Красотата му сияе отдалече..."

Вдъхновяващо е. Особено за художник, така влюбен в града си, че голяма част от своето творчесто е посветил на архитектурното портретно картографиране на Пловдив. Но вървейки по Главната улица към Новотела, където предстоеше откриването на изложбата, си мислех - защо да се връщаме толкова назад след като за пример имаме най-страстният изследовател, "старинар", както го наричат, на древния полис - Никола Алваджиев. И понеже няколко изречения от неговата "Пловдивска хроника" идеално се свързват с темата на изложбата, решавам да ги цитирам:

„Моята задача в тая книга е скромна: да възстановя по памет живота в Пловдив... какъвто съм го видял и почувствал... Лаская се от мисълта, че все някому това ще дотрябва, когато... настане време да се сглобява пъстрата историческа мозайка на нашия голям и хубав град.“

"Все някому това ще дотрябва..." Така навремето, допускам, си е казвал и Цанко Лавренов, благодарение на когото имаме неповторимите картини от Стария град - един съвършен образец за това, как наистина трябва да изглежда Стария Пловдив.
 
С тази мисъл и Румен Манолов е нарисувам своите градски пейзажи.

 
Изложбата, изградена от циклите "Кафенета", "Джумаята", "Капана", "Улицата с чинарите" .... художникът и галерията посвещават на Пловдив - скромен принос към града с много имена, обявен за най-древния в Европа и една малка стъпка напред за столица на културата през 2019 г.


Ина Мирчева